Решение № 14923 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2020 г.
ВАСVI отделение02.12.2020 г.докладчик Александър Митрев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 40/2019 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. ОСЪЖДА "Д-р Г. Богданова-Амбулатория за първична медицинска помощ", гр. Сливен да заплати на РЗОК – Сливен сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14923 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Д-р Г. Богданова-Амбулатория за първична медицинска помощ", гр. Сливен, подадена чрез пълномощник адвокат Ж. Димова, срещу решение № 37/05.03.2020 г., постановено по адм. дело № 40/2019 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-121/11.12.2018 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен, с която на основание чл. 76а ал. 3 от ЗЗО о е приканен в 14 - дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 588, 00 (петстотин осемдесет и осем) лева. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно, обосновано и законосъобразно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, било инициирано със Заповед № РД-09-1015 от 18.10.2018 г. на Директора на РЗОК Сливен, с която на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, във вр. с чл. 93 от НРД за МД 2018 г. и § 10 от НРД за МД за 2018 г. било разпоредено извършването на тематична проверка на оспорващото лечебно заведение по изпълнението на определения брой назначени специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико - диагностични дейности от изпълнителя на медицинска помощ за второто тримесечие на 2018 г. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № РД-13-01-179/21.11.2018 г., връчен на същата дата на представляващия лечебното заведение. Съгласно констатациите в същия, по изпълнение на индивидуалния договор изпълнителят е подписал Протокол № РС-IІ 236-1/03.05.2018 г. и Протокол № РС-II 236-2/11.06.2018 г. за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на МДД за второто тримесечие на 2018 г., с които протоколи ЛЗ е поело задължение да спазва определени рамки, в които да назначава определените и възложени 146 бр. издавани "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3); с прибавяне към определения брой на допустимо превишение от 15 бр. (10 %) се формирал брой от 161 направления, които можело да бъдат възлагани само през второ тримесечие на годината. С позоваване на чл. 8, ал. 4 от Правила за определяне броя на СМД и стойността на МДД на назначените МДД към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2018 г. и чл. 46, ал. 4 от ИД, проверяващият вписал, че всяко тримесечие ЛЗ може да извършва превишение от 15 %, което е длъжен да компенсира през следващото тримесечие, т. е. в случая – с 22 бр. медицински направления по бл. МЗ-НЗОК № 3. С допустимите превишения се получавал окончателен брой направления за СМД, които ЛЗ може да разходва във второто тримесечие – 183 бр. От извършената проверка се установявало, че изпълнените, отчетени и заплатени от НЗОК направления за СМД през първото тримесечие възлизали на 198 бр., при което била нанесена щета на бюджета на НЗОК като преразход на бюджетни средства в размер на 588, 00 лв. (28 бр. х 21, 00 лева). На същата дата, въз основа на цитирания протокол, на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 76а бил съставен и Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-180, в който било прието, че изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови сума в размер на 588, 00 лв., съставляващи неоснователно получени суми от НЗОК, като преразход на бюджетни средства от касатора. Въз основа на констатациите от проверката и съдържанието на двата протокола и на основание чл. 76а ал. 3 от ЗЗО, на 11.12.2018 г. Директорът на РЗОК Сливен издал Писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-121, в която приел, че "Д-р Г. Богданова-Амбулатория за първична медицинска помощ", гр. Сливен е причинила преразход на бюджетни средства за второ тримесечие на 2018 г. в размер на 588, 00 лв. и приканил лечебното заведение да възстанови тази сума, съставляваща превишение за периода на броя на специализираните медицински дейности (СМД) по бл. МЗ-НЗОК № 3. Направил е извод, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Решението на административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правнорелевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата, съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за законосъобразна Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-121/11.12.2018 г. на Директора на РЗОК гр. Сливен. На основание чл. 76а ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание и това е установено при проверка на органите по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, е длъжен да възстанови сумите. По делото е установено от извършената проверка, че изпълнените, отчетени и заплатени от НЗОК направления за СМД през първото тримесечие възлизали на 198 бр., при което е била нанесена щета на бюджета на НЗОК като преразход на бюджетни средства в размер на 588, 00 лв. (28 бр. х 21, 00 лева). Това се доказва и от изготвената СМЕ, според която е налице превишение на определените стойности на МДД извън механизмите за компенсиране и това превишение следва да бъде възстановено по бюджета на НЗОК. С оспорения административен акт Д-р Г. Богданова е поканена да заплати надвзетите суми за второ тримесечие на 2018 в размер на 588, 00 лв. за установеното превишение на медицински дейности (СМД) и медико- диагностични дейности (МДД). Според касатора решението е неправилно, тъй като извършването на проверката второто тримесечие на 2018 г. е преждевременна преди приключване на бюджетната година. Излага довод, че преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер. Сочи също липса на мотиви на акта и неправилно тълкуване и прилагане разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД 2018 г. и на сключения между страните индивидуален договор. Този довод следва да бъде отхвърлен. Възражението на касатора за наличие на излишък (неизпълнение) на предписаните СМД и МДД за третото тримесечие на 2018 г. е в противоречие и с чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. (отм.); Съгласно същия, Националната здравноосигурителна каса утвърждава за всяка районна здравноосигурителна каса (РЗОК) и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 2 от пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 4 от пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 3, ал. 3 от ЗБНЗОК (отм.); , Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане на ал. 1 и 2. Правилата за 2018 г. са издадени именно по законова делегация от цитираната норма. С чл. 10 от Правилата е предвидено, че до изчерпване на определения общ брой СМД и стойност на МДД директорът на РЗОК може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителите на ПИМП и СИМП, заявили необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие, като разпределението и преразпределението по ал. 1 се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки за съответното тримесечие на РЗОК за здравноосигурителни плащания за СИМП и МДД, след разрешение от Управителя на НЗОК, при спазване на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. Това представлява нормирана възможност за преразпределение, но не и задължение за РЗОК да увеличава определените по правилата брой СМД и стойност МДД, съобразно искането на всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ. Действително, както е отбелязано и от първоинстанционния съд, наличието на неусвоени остатъци от бюджета на НЗОК за съответното тримесечие не дава право на изпълнителите на извънболнична помощ да назначават СМД и МДД извън определените им с двустранните протоколи финансови лимити за съответното тримесечие и да бъдат освобождавани от поетата договорна отговорност, в случая по чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 45 от индивидуалния договор, поради останали неразходвани бюджетни средства от резерва на касата. Нарушението на поетото финансово задължение поражда отговорността на изпълнителя на ПИМП по чл. 48, ал. 1 от ИД да възстанови разходите, направени от бюджета на НЗОК извън финансовата рамка съгласно двустранните протоколи, които са част от договора. Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ също предвиждат, че определянето, отчитането и предоставянето на допълнителни брой на СМД и стойност на МДД се извършва по тримесечия. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,