Решение № 37 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 502/2008 г.

Решение № 37 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 502/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр.59 от 20.07.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на "М" О., с. Г., обл. Пазарджик срещу въззивното решение № 594 от 23.10.2007 г. по в.гр.дело № 692/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражд. колегия, първи въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 697 от 25.07.2005 г. по гр.дело № 404/2005 г. на Пазарджишкия районен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие със закона и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск изцяло. Поддържа се като евентуално искане за отмяна на решението в частта, с която е обезсилен нотариалния акт на дружеството по отношение на поземлен имот № 0* в землището на с. И., обл. Пазарджик, ЕКНМ 32010, състоящ се от 3386 кв. м, ведно с построената в него едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 110 кв. м, при съседи на имота: парцел ****, улица и земеделска нива. Ответниците по касация Б. А. П. и Ф. А. Б. от с. И., обл. Пазарджик са на становище, че оплакванията (извън това, касаещо отмяната на нотариалния акт за имот № 042048) са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е бил уважен предявения отрицателен установителен иск, като е прието за установено спрямо ищците Б. А. П. и Ф. А. Б., че "М" О., гр. П. и "М" О., гр. П. не са собственици на УПИ Х-* в кв.43 по плана на с. И., обл. Пазарджик, с площ 790 кв. м. Със същото решение са отменени нотариален акт № 59, т. I, нот.дело № 284/2. г. и нотариален акт № 1* т. III, нот.дело № 440/2002 г. по описа на нотариус Д. За да потвърди решението, въззивният съд е приел, че имотът, описан в първия нотариален акт (от който черпи правата си "М" ООД), включва както частта от имот пл. № 6* останала извън регулацията и нанесена по картата за възстановената собственост на землището на с. И. като имот № 0* с площ 3386 дка, така и частта, за която е отреден парцел **** в кв.43 с площ 790 кв.м Прието е, че предмет на договора за продажба на обособена част на "А"ЕО. от 6.11.1997 г. на ЕТ "П", гр. П. на "М" ООД е била частта от имот пл. № 6* останала извън регулацията на селото, но не и парцел **** в кв.43, върху който в полза на ищците е било отстъпено право на строеж и е законно построена от тях триетажна масивна жилищна сграда върху 120 кв.м. Предвид на това въззивният съд е приел, че последващите сделки по отношение на процесния УПИ Х-* в кв.43 не са породили транслативен ефект, в т.ч. и тази, предмет на нотариален акт № 1* т.III, рег. № 6* нот.дело № 440/2002 г., купувач по която е ответникът (сега касатор) "М"О., гр. П.. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира оплакванията в първата част на жалбата за неоснователни. Въззивният съд законосъобразно е приел, че "А"ЕО., гр. П. не е било собственик на процесния парцел **** в кв.43, тъй като предмет на продажбата на обособена част от имуществото му по реда на чл. 15 ТЗ от 6.11.1997 г. е частта от имот пл. № 6* останала извън регулацията на с. И. П. е възприето заключението на вещото лице инж. В (л.л.36 - 38 от делото в първата инстанция), според което имотът, предмет на договора от 7.03.1983 г. за отстъпване право на строеж на ищците върху парцел **** в кв.43, не е идентичен с имота, предмет на договора от 06.11.1997 г. за продажба на обособена част на "А" ЕООД. Експертът е категоричен, че първият от двата документа се отнася за частта от имот пл. № 6* включена в строителните граници и за която е отреден парцел **** в кв.43, а втория - за частта от имота, останала извън регулацията на селото. Съдът не се е задоволил само с възпроизвеждане на заключението на експертизата, но и го е преценявал във връзка с останалите доказателства по делото и доводите на страните. Поддържаното за първи път с касационната жалба възражение за придобиване на имота по давност е недопустимо и не може да се преценява в настоящото производство, доколкото в инстанциите по съществото на спора дружеството - касатор не се е позовавало на това първично (оригинерно) основание за придобиване на собствеността, нито пък са събирани и обсъждани доказателства и доводи по приложението на чл. 79 и чл. 82 ЗС. Евентуално поддържаното оплакване за неправилно приложение на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) в частта, с която нотариалните актове са отменени и по отношение на поземлен имот № 0* състоящ се от 3386 кв.м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 110 кв.м., при съседи на имота: парцел ****, улица и земеделска нива, е основателно. Изрично предвидената с последното изречение на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) алтернативна последица от уважаването на предявената за защита на засегнатото материално право претенция е да бъде изменен охранителният (нотариалният) акт, ако при уважаване на иска правото на собственост на титуляра на нотариалния акт не е било отречено изцяло. В случая, ищците са поискали да бъдат отменени нотариалните актове, с които в полза на техните титуляри са били признати права на собственост върху процесния УПИ Х-* в кв.43 по плана на с. И. с площ 790 кв. м, но не и в частта, с която се признава и прехвърля правото на собственост върху поземлен имот № 0* състоящ се от 3386 кв.м, ведно с построената в него едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 110 кв.м, при съседи на имота: парцел ****, улица и земеделска нива. Когато нотариалният акт признава на титуляра повече от действително притежаваните от него права, в съответствие с уважения иск за размера на отреченото материално право следва да бъде изменен и нотариалният акт. Ето защо, в тази част решението на въззивната инстанция и първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилени, а производството по делото в същата част да бъде прекратено. В обобщение, решението подлежи на обезсилване частично по отношение отмяната на нотариалните актове по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК, а в останалата част, която касае уважения отрицателен установителен иск следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно постановен съдебен акт. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата- физически лица направените за настоящото производство разноски в размер на 100 (сто) лева. Последните не дължат разноски за обезсилената част на решенията, тъй като не са станали причина за извършването им (както се посочи, поискали са отмяна на нотариалните актове само за процесния УПИ Х-* в кв. 43). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.