Решение № 15576 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2009 г.

Решение № 15576 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Цветан Милков Цветанов срещу решение № 1133 от 25.06.2009 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 952/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, не е изразил становище по нея. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение съдът е оставил без уважение жалбата на Цветан Милков Цветанов срещу писмо рег. № 2440/20.02.2009 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР - Варна за отказ да бъде издаден индивидуален административен акт - принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС". Съдът е приел за установено, че с писмо изх. № 3861/30.01.2009 г. по изпълнително дело № 20083110403054 съдия изпълнителя е наредил на основание чл. 431, ал. 5 от ГПК на началника на ПП - КАТ гр. Варна да бъдат спрени от движение лек автомобил м. "Опел Кадет" с рег. № В 5680 СК, лек автомобил м. "Рено Туинго" с рег. № 7907 КР и лек автомобил "Рено 19" с рег. № В 9224 АТ, собственост на длъжника по изпълнителното дело Павлина Пенева, взискател по което е Цветан Милков Цветанов. С оспореното писмо административният орган е постановил отказ по направеното искане като се е позовал на отсъствието на материалноправно основание, предвидено в специалния закон - Закона за движение по пътищата да наложи ограничителната мярка. Съдът е приел, че за взискателя по изпълнителното дело е налице правен интерес от оспорването на административния акт и е разгледал жалбата по същество. След обсъждане на приложимата нормативна уредба е приел, че от една страна разпоредбата на чл. 431, ал. 5 от ГПК дава процесуална възможност на съдия изпълнителя да поиска от органите на МВР определени действия, но от друга страна - за да могат те да извършат валидни правни действия следва да е налице материалноправно основание за това. Посочил е, че в нормативните актове, уреждащи дейността и правомощията на органите на МВР не е предвидено основание за временно спиране от движение на МПС по искане на съдия изпълнител, поради което началникът на сектор ПП при ОД на МВР - Варна законосъобразно е отказал да наложи исканата ограничителна мярка. В тази връзка е направил сравнителен анализ с нормативните правила за налагане на ПАМ по Закона за българските лични документи (загл. изм., обн. ДВ, бр. 82/2009 г.) в който се съдържат изрични хипотези за издаване на заповед от органите по чл. 78, с която се забранява напускането на страната на лица по искане на административни и съдебни органи, определен е компетентният орган да издаде акта, фактическите и правни основания за налагане на мярката и реда за нейното оспорване. В случая съдът е посочил, че е налице празнота в закона, която не може да бъде попълнена по метода на аналогията или друг правен механизъм, поради което отказът да бъде наложена ПАМ по искането на съдия изпълнителя в процедура по чл. 431, ал. 5 от ГПК следва да бъде потвърден. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът при вярно установена фактическа обстановка е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, като случаите в които се прилагат, видът им, компетентните органи, начинът за приложението им и редът за обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Принудителната административна мярка по своята правна същност е вид административна принуда. Необходимо е за реализацията й да е налице правно нарушение, за което да е предвидено в съответния нормативен акт прилагането на конкретна по вид принудителна административна мярка. В чл. 431, ал. 5 от ГПК е разписана възможността при необходимост съдебният изпълнител да поиска от органите на МВР спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца. По съществото си и по правните последиците, които би породило при уважаването му, искането по чл. 431, ал. 5 от ГПК е за налагане на принудителна административна мярка от категорията на визираната в чл. 171 от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС. Редът и основанията, при които се прилага тази ограничителна мярка са уредени в Глава шеста от Закона за движение по пътищата. В чл. 171, т. 2, б. "а" - "ж" от ЗДвП са разписани случаите, когато административният орган може да наложи ограничителната мярка. Изброяването е изчерпателно и не позволява разширително тълкуване. В разпоредбата не е предвидена възможност за налагане на мярката по искане на съдия изпълнител по чл. 431, ал. 5 от ГПК за обезпечаване успешното провеждане на изпълнителните действия върху моторното превозно средство. Същевременно, за да бъде реализирана мярката, в специалния закон следва да съществуват правни норми, които съдържат фактическите основания за налагането й, органът, който е компетентен да постанови съответния индивидуален административен акт, процедурата за издаването и оспорването му, каквито към настоящия момент ЗДвП не съдържа. Съдът правилно, въз основа на направения анализ на действащите разпоредби в ЗДвП и издадените въз основа него подзаконови нормативни актове е достигнал до извод, че се касае за празнота в закона, която доколкото налагането на ограничителна мярка е правна рестрикция, не може да бъде попълнена с прилагане на нормативни правила и процедури по аналогия или чрез друг правен способ. Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че при това положение отказът на административния орган да наложи ПАМ по искането на съдия изпълнител - временно спиране от движение на описаните автомобили, обект на изпълнителните действия, е законосъобразен поради липсата на материалноправни основания за издаване на такава заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,