Решение № 1597 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на Джи Ес Офис ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Б. Вавова от БАК, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 1980/11.03.2024г. по адм. дело 2240/2023г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение 1040-02-77/19.07.2023 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ гр. Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-02-01387984/03.07.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Бургас, с които е разпоредено дружеството да коригира в Регистъра на осигурените лица с декларация обр. 1 данните за Г. А.. Й. с вид осигурен 10, код на дейност на осигурителя 61. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Бургас, чрез процесуален представител гл. юрк. Димитрова в писмен отговор от 07.11.2024 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт на Административен съд Бургас да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като съобрази доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 1040-02-77/19.07.2023 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ гр. Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-02-01387984/03.07.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Бургас, с които е разпоредено дружеството да коригира в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация обр. 1 данните за Г. А.. Й. с вид осигурен 10, код на дейност на осигурителя 61. Административният орган е приел за установено, след извършена проверка на дружеството Джи Ес Офис ЕООД за периода 14.02.2007г. 20.10.2010г. по разходите на ДОО, че за лицето Г. А.. Й. са подадени в РОЛ грешни данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО некоректен размер на осигурителния доход за 2007г., неточно посочване на началото на дейността, неправилен пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя. Предписано е да се подаде декларация по образец за коригиране на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Й. за периода от 14.02.2007г. 20.10.2010г. По жалбата срещу задължителните предписания, административният орган е приел, че последните са правилно и законосъобразно издадени, при спазване и точно прилагане на разпоредбите на КСО, поради което ги е потвърдил, а предявената жалба на Джи Ес Офис ЕООД е отхвърлил като неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, с мотиви, че обжалваното пред него решение и потвърдените със същото задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при липса на допуснати процесуални нарушения. Съдът е обосновал извод, че подадените от касатора данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Г. Й. за периода от 14.02.2007г. 20.10.2010г. са некоректно подадени и следва да бъдат коригирани при спазване на задължителните предписания, дадени от контролните органи на ТП на НОИ гр. Бургас. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за ДОО, учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите и данък по ЗДДФЛ и декларация за сумите за осигурителни вноски за ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9. Предвидено е в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Въз основа на представените от административния орган /съдържащи се в административната преписка/ по делото доказателства, неоспорени и необорени от жалбоподателя /касатор в настоящото производство/, административният съд правилно е констатирал, че като управител на дружеството жалбоподател през проверявания период Й. е следвало да се осигурява за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху доход, определен по реда на чл.6, ал.2, т.3 от КСО в приложимата редакция за относимия период, при коректно посочване на началото на дейността и при правилно посочен номер на основната икономическа дейност, съобразно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При правилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновано е приел за безспорни и непротиворечиво установени при анализа на доказателствата обстоятелствата, че Й. е била собственик и управител на дружеството-жалбоподател за периода 14.02.2007 г. 20.10.2010 г. и поради това е следвало да се осигурява за общо заболяване и майчинство и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход; че съгласно вида икономическа дейност, декларирана от Джи Ес Офис ЕООД 7412 счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации, минималният осигурителен доход за квалификационната група първа професия ръководител е 486 лв., вместо посочения в справката от Й. като осигурителен доход 432 лв., съобразно определеното в ЗБДОО за 2007 г.; че за месец февруари 2007 г. отработените дни на Г. Й. са 10 и началото на дейността е от 15.02.2007 г., а не както са подадени данните от 14.02.2007 г. /арг. чл.10, ал.1 от КСО в приложимата редакция/; както и че видът икономическа дейност на дружеството е определеният със задължителните предписания такъв. Правилно съдът е преценил, че спор по фактите няма, а спорът се свежда до приложението на института на погасителната давност по отношение на дадените предписания, тъй като последните касаят данни за периода февруари декември 2007 г. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на административния съд, че в случая институтът на погасителната давност не е приложим. Визираният в разпоредбата на чл.108 от ДОПК давностен срок касае установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, каквито безспорно с атакуваните задължителни предписания не се установяват. Правилно е приета за неприложима и нормата на чл.115 от КСО, съгласно която вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Настоящият казус не осъществява хипотезите на посочените разпоредби, тъй като с предписанията не се определят задължения за ДОО, поради което правилно съдът е приел, че правомощието на контролните органи на ТП на НОИ за даване на задължителни предписания не може да бъде погасена по давност. В този смисъл е и практиката на ВАС, която резонно съдът е съобразил. Предвид изложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и въз основа на тях аргументирал правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил обоснован и правилен съдебен акт, който касационната инстанция следва да остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба доводи за отмяна. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,