Решение № 13465 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2010 г.

Решение № 13465 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Югозападна, чрез пълномощника юрисконсулт Антонина Владимирова, против решение № 99/07.04.2010 г., постановено по адм. дело № 12/2010 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отменено решение № 4409-0611/13.12.2006 г. на началника на Митница - Кюстендил, чийто правоприемник е Митница Югозападна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по касационната жалба Маринчо Иванов Костадинов от гр. Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки по същество излага подробни съображения за правилност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Заинтересованото лице Кръстина Иванова Димитрова от гр. Кюстендил не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил е отменено решение № 4409-0611/13.12.2006 г. на началника на Митница - Кюстендил, с което са отменени митнически и данъчни облекчения по ЕАД № 5500/4-400/27.01.2003 г., предоставени на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС № 2/1993 г. и чл. 59, т. 11 ЗДДС (отм.) на Иван Костадинов Топчийски от с. Берсин, община Кюстендил, като са определени митни сборове и размер на 986 лв., за заплащане на които са задължени наследниците на лицето - Маринчо Иванов Костадинов и Кръстина Иванова Димитрова. За да отмени това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е постановен при нарушение на чл. 753, ал. 2 ППЗМ поради това, че не е извършена разпоредителна сделка с внесения лек автомобил, а смъртта на лицето инвалид не е предвидена като основание за възникване на митническо задължение. Затова неправилно митническите органи са приели, че са налице условията на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ за възникване на вносно митническо задължение поради неспазване на изискванията за ползване на режима за безмитен внос. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМ случаите, в които се разрешава освобождаване от митни сборове при внос или износ, се определят в Правилника за прилагане на Закона за митниците. Разпоредбата на чл. 721 ППЗМ от своя страна предвижда, че вносът на пътнически автомобилни превозни средства, осъществяван от инвалиди за тяхна лична употреба, се освобождава от вносни митни сборове в съответствие с Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 ППЗМ създава ограничение в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони, международни договори или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Съгласно чл. 54, т. 3 ЗДДС (отм.) не се дължи данък при внос на стоки, когато се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, включително леки автомобили с обем на двигателя до 100 к. с., внасяни от инвалиди с първа група инвалидност. В същата разпоредба е предвидено, че освобождаването от данък при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито. В настоящия случай е установено, че жалбоподателят /ответник в касационното производство/ Маринчо Иванов Костадинов и заинтересованото лице Кръстина Иванова Димитрова са наследници по закон на Иван Костадинов Топчийски, който при осъществен редовен внос на употребяван лек автомобил по ЕАД № 5500/4-400/27.01.2003 г., е ползвал преференцията за безмитен внос на автомобил като инвалид, съгласно чл. 4 от ПМС № 2 от 1993 г. във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 ППЗМ. Лицето - вносител е починало на 23.07.2004 г., т. е. преди изтичане на 3 годишния срок, предвиден в чл. 753, ал. 1 ППЗМ. Разпоредбата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ предвижда отпадане на митническото облекчение и възникване на вносно митническо задължение при осъществяване на някое от изчерпателно изброените действия - сделки с безмитно внесени стоки, извършени преди изтичане на 3 годишния срок от датата на вноса. Разпоредбите, които създават публични, в случая митнически задължения, следва да бъдат прилагани и тълкувани стриктно според смисъла, който произтича от текста им. Визираните в чл. 753 ППЗМ сделки са лимитативно изброени и само осъществяването на някоя от тях би довело до възникване на вносно митническо задължение, респективно - данъчно задължение. Смъртта на вносителя - инвалид не е предвидена като основание за отпадане на митническото облекчение, респективно възникване на вносно митническо задължение за наследниците му. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с това че инвалидността на вносителя е условие за ползване на преференциалният внос, са по принцип правилни, но от това не следва извода, че смъртта на вносителя с обратна сила заличава правните последици на осъществения преференциален внос. Наследяването по закон не представлява разпоредителна сделка, нито може да се приравни на наемане, независимо от факта, че наследникът владее и ползва автомобила. След като смъртта на вносителя не е предвидена като основание за отпадане на ползваното облекчение, то за наследниците на лицето не възниква вносно митническо задължение или данъчно задължение дори и когато смъртта е настъпила преди изтичане на 3-годишния срок от вноса. Правилно съдът е отменил обжалваното решение изцяло, с оглед предвиденото в самото решение общо задължение за наследниците на Иван Костадинов Топчийски. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, както и на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила. За процесуална прецизност следва да се има предвид следното: в съответствие с обжалваното митническо решение е издаденото постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № С-57/2009 г. на и. д. началник на Митница Кюстендил, с което Маринчо Иванов Костадинов и Кръстина Иванова Димитрова са задължени да заплатят солидарно митните сборове и други публични вземания по ЕАД № 5500/4-400/27.01.2003 г. за сумата 986 лв., от които мито - 360 лв. и ДДС - 626 лв. Във връзка с оспорването на това постановление от Кръстина Димитрова съдът е постановил определение № 89/09.02.2010 г. по адм. дело № 12/2010 г., като е оставил без разглеждане жалбата и е изпратил същата по компетентност на директора на Агенция "Митници" с оглед задължителния характер на административния контрол, предвиден в чл. 211и, ал. 6, вр. чл. 211е ЗМ. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. По подобен начин първоинстанционният съд е следвало да процедира с жалбата на Маринчо Костадинов против същото постановление, доколкото съгласно молба вх. № 589/28.01.2010 г. /л. 49 от делото/, подадена във връзка с разпореждането на съдията - докладчик от 25.01.2010 г. /л. 1 от делото/ за оставяне без движение на жалбата от Маринчо Костадинов /л. 3 от делото/ с указания да уточни кой акт обжалва, последният е уточнил, че обжалва както решение № 4409-0611/13.12.2006 г., така и ППСПДВ № С-57/2009 г. Затова копия от подадената жалба от Маринчо Костадинов и уточняващата молба от същия следва да бъдат препратени по компетентност на директора на Агенция "Митници" за произнасяне по реда на чл. 211е и сл. ЗМ. Разноски за касационното производство не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,