Решение № 580 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2016 г.

Решение № 580 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-директора на ТД на НАП С. против решение по адм. д. № 3975/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. И. отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че мотиви са изложени от административния орган. доказано е нарушение на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-4/8.08.2003 г., тъй като сключената сделка в обект за обмяна на валута изисква издаване на бордеро по образец в два екземпляра и фискална касова бележка или вместо тях разширена фискална касова бележка Срокът за запечатване на обекта има и санкционен характер по чл. 17 и чл. 18 от ВЗ. Неиздаването на касова бележка е нормативно установено задължение, а неспазването му се отразява на фиска. Продължителността на срока е свързана с организирането на отчетността, довели до нарушението. Срокът от 15 дни е съобразен с превенцията за преустановяване на лошите практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността. Затова ПАМ не засяга ответника в по-голяма степен от необходимото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Софима-ЕРД" - ООД не изразява становище. Представителят на ВАП дава становище за неоснователност на касационната жалба, поради липсата на мотиви за причините за запечатване на обекта и какви административни нарушения ще бъдат предотвратени, няма мотиви и за срока от 15 дни и дали този срок съответства на вида и тежестта на нарушението. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 1258/26.02.2016 г. първоинстанционният съд е отменил заповед № F145158/23.03.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП С., с която е приложил принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект за обмяна на валута - обменно бюро в гр. С., бул. "К. Л." №... и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. За да отмени заповедта съдът приема, че е доказано нарушение неиздаване на разширена касова бележка при контролна покупка на валута, а дейността на бюрото е организирана принципно чрез издаване на разширени фискални касови бележки по приложение № 7 към чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията за дейността на обменните бюра. Приел, че издателят е компетентен административен орган по чл. 17, т. 1, б. "б" от ВЗ, но са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото принудителната административна мярка се прилагала в условия на оперативна самостоятелност, поради което издателят дължал излагане на мотиви какво налага запечатване на обекта и дали това е съобразено с вида и тежестта на нарушението. Липсвали и мотиви, че приложената ПАМ съответства на целта на закона. Решението е материално незаконосъобразно. Съдът неправилно приема, че принудителните административни мерки по чл. 17 от ВЗ се прилагат в условията на оперативна самостоятелност. Разпоредбата на чл. 17 от ВЗ е озаглавена "Принудителни административни мерки", а в т. 1 и т. 2 при спазване на чл. 23 от ЗАНН са посочени видовете принудителни административни и кои административни органи са овластени да ги прилагат. Думата "може" означава, че органите са овластени, позволено им е, да осъществяват принуда. Като е направил друго тълкуване съдът е изложил правни съображения, които са следствие от това първоначално неправилно разбиране на закона. В случая на нарушителя е наложено и административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева с наказателно постановление № F145158/23.03.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП С. по чл. 18, ал. 3 от ВЗ. Хипотезата, при която се налага принудителната административна мярка "запечатване на обект" по чл. 17, т. 1, б. "б" от ВЗ е "установяване нарушения на този закон". Допуснатото нарушение е самото основание за прилагане на ПАМ, която по предназначението си е "преустановителна" мярка. Като е изложил мотиви за допуснатото нарушение на валутното законодателство, административният орган е изложил мотиви за основанието, което е послужило за издаване на заповедта. За актовете по прилагане на принудителни административни мерки съответствието с целта на закона означава, че принудата трябва да е насочена единствено към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката - пресичане, преустановяване на вредните последици от нарушението, предотвратяване на нарушението или отстраняване на вредните последици. Целта на закона се извежда от нормативния акт, поради което административният орган няма задължение да я мотивира, както неправилно е приел съда. В случая целта на закона е спазена, тъй като нарушението в дейността на бюрото за обмен на валута се отразява на фиска поради неотчитане на приходи, а принудителната административна мярка преустановява това. Административният орган има правомощието по чл. 18, ал. 6 вр. с ал. 3 от ВЗ при извършено нарушение във връзка с дейността да кумулира с имуществената санкция и наказание "лишаване на нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца". Като е приложил запечатал търговския обект за срок по-малък от един месец административният орган е спазил целта на закона за осъществяване на принуда по чл. 17, т. 2, б. "б" от ВЗ и принципа на чл. 6 от АПК за съразмерност, като приложената административна мярка не се е превърнала в административно наказание. Доводите на съда, че няма яснота какви административни нарушения се цели да бъдат преустановени и какви вредни последици се преустановяват са необосновани. Развитите съображения на съда, че принудителната административна мярка трябва да бъде мотивирана при съобразяване с вида и тежестта на нарушението са относими за административното наказание и прилагането на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, но не и за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 23 от ЗАНН. Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде отменено, а жалбата по същество отхвърлена. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение