Решение № 148 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2015 г.

Решение № 148 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Н. О. срещу решение от 27.06.2014 г. по в. гр. д. № 4346/10 г. на Софийски градски съд, II-Д ГО. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност петте технически експертизи и свидетелските показания, които установяват идентичност между спорния имот и имота на нейния наследодател. Цитираното от съда решение на ВКС е неотносимо към спора по настоящото дело и не подкрепя извода, до който е достигнал въззивният съд. В настоящия случай са установени три от границите на спорния имот и площта му и това е достатъчно за индивидуализацията му като имот на нейния наследодател. Ответниците К. К. Х., Х. К. Х., Л. Г. Т. и Е. Г. П., чрез пълномощника си адв. З. Н., оспорват жалбата. Считат, че по делото не са събрани категорични доказателства за идентичност на имотите, затова правилно въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Липсва надежден картен материал, който да установи такава идентичност, а данните за проведено анкетиране не са подкрепени с изискуемите писмени доказателства - скица и протокол, подписани от явилите се лица. Ответникът И. К. В., чрез особения си представител адв. П. Л., оспорва жалбата. Поддържа, че само две граници, и то само предполагаеми, не са достатъчни за установяване на идентичността. Липсвал картен материал, от който да се направи категоричен извод, че имотът на наследодателя на ищцата, описан в нотариален акт от 1924 г., съответства на процесния имот. Ответниците П. С. П. и М. К. Д. не вземат становище по жалбата. С определение № 277 от 10.05.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 188 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 26.08.2008 г. по гр. д. № 8788/2005 г. на Софийски районен съд, 49 с-в, с което е бил отхвърлен искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Ю. Н. О. срещу две групи ответници - наследниците на К. Йорданов В.: И. К. В. и М. К. Д. и наследниците на П. А. Й.: Х. К. Х., К. К. Х., Л. Г. Т., Е. Г. П. и П. С. П. Предмет на иска е правото на собственост на наследодателя на ищцата Л. Г. В. към момента на образуване на ТКЗС на нива в местността "В." с площ от 3 дка, при съседи Д. И., М. К., братя Б. и В. нива. Въззивният съд е приел, че не е установена идентичност между нивата, която наследодателят на ищцата Л. Г. В. е притежавал към момента на образуване на ТКЗС и процесния имот, който е възстановен с различни решения на двете групи ответници по реда на ЗСПЗЗ. Действително, според заключението на тройната експертиза, която е приета пред въззивната инстанция, има идентичност между две от границите - М. К. и Д. И., но те не са достатъчни за индивидуализацията на имота, с оглед приетото в решение № 62 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 705/2011 г. на ВКС, II ГО. Съставът на ВКС приема, че при постановяване на въззивното решение съдът не е подложил на подробен анализ експертизата, на която основава решението си, както и останалите експертизи; изобщо не е обсъдил гласните доказателства по делото по спорния въпрос за идентичността на имотите, нито писмените доказателства, които са от значение по този въпрос. Не са обсъдени и оплакванията във въззивната жалба. Такъв подход противоречи на задължителната практика на ВКС по прилагането на чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.) и чл. 235, ал. 2 ГПК - посоченото от жалбоподателката решение № 526/06.03.2013 г. по гр. д. № 248/12 г. на ВКС, IV ГО, както и решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/14 г. на IV ГО; решение № 94 от 28.03.14 г. по гр. д. № 2623/13 г. на IV ГО; решение № 554 от 08.02.12 г. по гр. д. № 1163/10 г. на IV ГО и др. Установено е по делото, че процесният имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници по две различни преписки с различни собственици: с решение № 308А от 15.02.1995 г. на ПК К. имотът е възстановен на наследниците на К. И. В., а с решение № 298А от 25.02.1999 г. на ПК К. - на наследниците на П. А. Й. Същевременно, с решение № П 332 от 23.12.2004 г. на ОСЗ П., която е поела дейността на ОСЗ "К.", е спряно производството по преписката за възстановяване на собствеността на наследодателя на ищцата Л. Г. В. върху заявения имот в местността "В.", поради това, че той вече е възстановен на описаните по-горе лица. Преценено е, че е възникнал спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Въззивният съд изобщо не е обсъдил неоспореното удостоверение на ПК "М." № 218/12.04.2002 г. /стр. 34 от първоинстанционното производство/, издадено по време, в което тази комисия е осъществявала дейностите по ЗСПЗЗ за район "П. ", че спорният имот, който по кадастрален лист № 298/1956 г. на землището на П. е означен с пл. № 1771, е бил идентифициран при извършена анкета по чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ на името на Л. Г. В. Този факт се потвърждава и от данните по допълнителната техническа експертиза и тройната експертиза, приети в първата инстанция, както и от единичната и тройната експертиза във въззивната инстанция. В тези експертизи е пояснено също, че анкетирания са правени два пъти - във връзка с изработването на помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и при изработването на ЧЗРКП от 1999 г. И при двете анкети имотът е идентифициран като имот на Л. Г. В., а не на лицата, на които той е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. В експертизите се съдържат данни и за това, че понастоящем в картата на възстановената собственост, изготвена от "Г. М + Р" Е. и от Г. София, процесният имот се води на Л. Г. В. Тези данни изобщо не са били обсъдени от въззивния съд. Не са обсъдени писмените доказателства за притежаваните от К. И. В. и П. А. Й. земеделски земи в същата местност, както и свидетелските показания за същите обстоятелства. По отношение на К. В. - не са обсъдени данните, че притежаваната от него земя в землището на П., местността "В.", е придобита по силата на замяна по ЗТПС, съгласно констативен нотариален акт № 43, т. II, дело 467/1960 г. на нотариус при СНС - стр. 168 от първоинстанционното производство. Ако беше обсъдил това доказателство, въззивният съд можеше да достигне до извод, че дори получената от К. В. при замяната от 1959 г. нива от 3 дка в местността "В. " да съвпада с процесния имот, това означава, че към момента на образуване на ТКЗС той не е бил собственик на този имот, а го е придобил по-късно от самото ТКЗС. За предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е от значение правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, а не последващите прехвърляния на собствеността. По отношение на П. Й.: Въззивният съд не е обсъдил в съвкупност данните за произхода на имота на П. Й., индивидуализирането му към настоящия момент и действията на поземлената комисия по възстановяването на собствеността. Не е обсъден нотариален акт № 631/1925 г. /стр. 115 от първоинстанционното производство/, от който се установява, че П. Й. е закупил нивата с площ от 3 500 дка в местността "В. " от продавача И. Г. Л. Не са обсъдени показанията на свидетелката Б., които не са опровергани с други гласни или писмени доказателства, от които се установява, че нейният дядо А. Л. е бил собственик на имот 1777 /според регистъра към картата на възстановените собственици при Г. София на стр. 247 от първоинстанционното производство - имот 10177700 /; че на изток са били имотите на Д. М. и дядо М. и след това е процесният имот на Л. В. / имот № 10177100 според регистъра към същата карта, в която за съответните имоти фигурират имената на А. Л. и на Л. В./. Въпросният "дядо М. " пък съвпада със собственика на имот 10177200, който според единичната и тройната експертиза във въззивната инстанция е М. К., който фигурира като съсед на имота на Л. В. в местността "В. " според легитимиращия документ - нотариален акт за доброволна делба от 1924 г., стр. 24 от първоинстанционното производство. Пак според заключенията на вещите лица, този съседен имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците П. и Н. М. К.. Същата свидетелка установява, че нивата, която братът на нейния дядо - И. Л. е продал на П. Й., се намира на юг от техния имот, а не на запад, където е бил описаният имот на Л. В. Според посочения по-горе регистър и карта на Г. София, това е имот 10177600, различен от процесния. За този имот като собственик в регистъра е посочен П. Й. - т. е. има пълно съответствие между свидетелските показания и въпросния регистър. Нещо повече - съгласно тройната техническа експертиза, приета във въззивната инстанция, от имот 10177600, през който понастоящем преминава булевард, са останали отделни части, означени като имоти № 215 и 1366 според наличния цифров кадастър на к. л. № 298, пл. район[жк], срещу които е записан като собственик П. А. Й. и те са възстановени на наследниците му с решение № 298/30.05.2006 г. на ОСЗГ П. Ако беше обсъдил тези доказателства в тяхната взаимна връзка, въззивният съд може би щеше да достигне до различен извод относно местоположението на закупения през 1925 г. имот на П. Й. и за това, че по реда на ЗСПЗЗ му е възстановен веднъж процесният имот, и втори път - остатъците от друг имот в същата местност, индивидуализиран от свидетелката и от вещите лица като такъв, който се намира на югозапад от процесния. Неправилно въззивният съд се е позовал единствено на решение № 62 от 17.02.12 г. по гр. д. № 705/11 г. на ВКС, II ГО. В мотивите на това решение е прието, че след като вещото лице е установило съвпадение само на две граници, то не е установена идентичност между имота, придобит през 1968 г. чрез замяна по ЗТПС и спорния имот. Това решение отразява постоянната практика на ВС и ВКС, че при индивидуализация на един имот е необходимо да се установят поне три от неговите граници. Когато обаче пред съда възникне спор за идентичност на имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, експертизата не е единствен източник, от който съдът следва да изхожда. В редица свои решения, включително и по чл. 290 ГПК, ВКС приема, че когато възникне спор за такава идентичност, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС и имота не е заснет, съдът преценява и всички останали данни по делото, включително и извършеното анкетиране по чл. 18д, ал. 4 и ал. 5, вр. чл. 23б ППЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В този смисъл са решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1032/2010 г. на ВКС, I ГО; решение № 320 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1142/10 г. на ВКС, I ГО; решение № 79 от 04.02.09 г. по гр. д. № 5670/2007 г. на ВКС, I ГО; решение № 18 от 24.01.12 г. по гр. д. № 151/11 г. на ВКС, II ГО; решение № 408 от 07.11.11 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на I ГО и др. По изложените съображения, въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Това решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да не бъдат поставени страните в положение на изненада, ако за първи път всички доказателства по делото се обсъдят с окончателно решение на последната инстанция. При разглеждане на делото съдът следва да вземе становище и по повдигнатото още в първата инстанция възражение, че ищцата Ю. О. не е наследник на Л. Г. В., като обсъди двете представени по делото удостоверения за наследници, които се различават в своето съдържание относно датата на смъртта на прекия наследодател на О. - Н. М. П., както и данните по делото, че именно той е предявил иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно данните по решението на стр. 318 от въззивното производство. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,