Решение № 4099 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12819/2020 г.

Решение № 4099 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12819/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. Иванов, за отмяна на решение № 500 от 27.01.2020 г. по адм. дело № 7289/2019 г. на Административен съд София-град, както и решение № 10870 от 7.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3561/2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение. В молбата се излагат доводи, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. дело № 7289/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Сочи се, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38. В молбата се твърди, че е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г. и е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение. Излагат се доводи, че решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. В молбата се сочи, че са налице и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Според молителя, случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и НП- 417 от 17.12.2014 г.). Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08. Изложени са доводи, че неправилно с решението, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Твърди се, че това разрешение противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226 лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. (В същия смисъл определение № 8004 от 5.06.2012 г. по адм. д. № 6861 от 2012 г. на ВАС и определение № 4677 от 22.04.2020 г. по адм. д. № 10701/2019 г. на ВАС). На основание чл. 239, т. 1 АПК се претендира отмяна на решението по адм. дело № 7289/2019 г. по описа на АССГ, както и на решение по адм. дело № 3561/2020 г. по описа на ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 АПК се иска отмяна на решението по адм. дело № 7289/2019 г. по описа на АССГ и решение по адм. дело № 3561/2020 г. по описа на ВАС като неправилни. В проведено открито съдебно заседание на 11.03.2021 г., процесуалният представител на искателя юрисконсулт Дуевски претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, чрез адв. Г. в проведено открито съдебно заседание от 11.03.2021 г., оспорва искането като неоснователно. Прави възражение за частична недопустимост на искането за отмяна. В тази връзка излага, че е налице отхвърлителна част в диспозитива на решението, с която претенциите на страната са уважени. Счита искането за недопустимо, предвид обстоятелството, че при искане за цялостна отмяна на решението, се иска и отмяна на частта, която е благоприятна за страната. Претендира се присъждане на разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира възражението на ответната страна за частична недопустимост на молбата за отмяна на решение № 500 от 27.01.2020 г. по адм. д. № 7289/2019 г. на АССГ за неоснователно. Неоснователен е довода за частична недопустимост на производството поради липса на правен интерес за отмяна на първоинстанционното решение, в частта, с която иска срещу КЕВР не е уважен до пълния претендиран размер от 1356 лв., тъй като първоинстанционния съдебен акт не е влязъл в сила. С решението си ВАС е уважил изцяло иска предявен от "Електроразпределение Север" АД имуществени вреди в пълен размер. Настоящият петчленен състав намира искането на КЕВР, за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, за неоснователно. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Изтъкнатите доводи в молбата за отмяна не отговарят на визираната в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на правната разпоредба на чл. 239, т. 1 от АПК. (В този смисъл е и постоянната практика визирана в решение № 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. № 5290/2013 г., решение № 1234 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 16054/2013 г. и много други на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия). Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното: Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК. Съдът на Европейския съюз е акцентирал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, на значението на принципа за силата на присъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. ". С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на присъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. " Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. От фактическа страна е установено, че с решение № 500 от 27.01.2020 г. по адм. дело № 7289/2019 г. на АССГ на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в хода на обжалване по съдебен ред на Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с решение № 129 от 23.03.2016 г., постановено по нахд № 1459 по описа на РС – Габрово за 2015 г., ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на Наказателното постановление - 13.06.2016 г. до окончателното изплащане обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв., ведно с лихвата за забава върху посочената сума от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението е отхвърлен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136, 77 лв. за разноски по този иск (съобразно уважената част от иска по адм. дело № 7289 по описа на АССГ за 2019 г. - заплатена държавна такса и адвокатски хонорар), като искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска по това дело е отхвърлено. Наред с това, с решението на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство по обжалване на решение № 129/23.03.2016 г. на РС – Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, настъпили в следствие на отмяна на същото Наказателно постановление с решение № 172/13.06.2016 г., постановено по кнахд № 164/2016 г. по описа на АС – Габрово, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на Наказателното постановление – 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за обезщетение над уважения размер от 360 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв., ведно с лихвата за забава върху посочената сума от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението е отхвърлен. КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136, 77 лв. за разноски по този иск (съобразно уважената част от иска по присъединеното адм. дело № 7300 по описа на АССГ за 2019 г. – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар), като искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска по адм. дело № 7300/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлено. В последствие с решение № 10870 от 7.08.2020 г. по адм. дело № 3561/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение е отменено решението по адм. дело № 7289/2019 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360 лв. до претендираната такава от 1356 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС - Габрово по нахд № 1459 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с решение № 129 от 23.03.2016 г., постановено по посоченото дело и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360 лв. до претендираната такава от 1356 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от "Електроразпределение Север" АД за платеното адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство по кнахд № 164 по описа на АС – Габрово, образувано по обжалване на решение № 129 от 23.03.2016 г. по описа на РС – Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно с лихвата за забава върху посочената сума от датата на влизане в сила на решението за отмяна на Наказателно постановление - 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Вместо това е постановено решение, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, сума в размер на още 996 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС – Габрово по нахд № 1459 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с решение № 129 от 23.03.2016 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 996 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от "Електроразпределение Север" АД в производство по касационно обжалване на посоченото съдебно решение на РС – Габрово по кнахд № 164 по описа на АС – Габрово за 2016 г., по което е постановено решение № 172 от 13.06.2016 г., с което решението на въззивния съд е оставено в сила. С решението си ВАС е оставил в сила решението на АССГ по адм. дело № 7289/2019 г. в останалата част. ВАС е осъдил КЕВР да заплати в полза на "Електроразпределение Север" АД сумата в размер на още 172, 46 лв. за сторените разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 396 лв. за сторените по делото в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение и сума в размер на 12, 50 лв. за заплатена за това производство държавна такса. Молителят твърди, че с решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433 от 2018 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, е отменено решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд-София град и вместо това е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД, срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв., представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по нахд № 2493 за 2015 г. по описа на Районен съд – гр. Русе. В депозираната молба за отмяна изрично е посочено, че предмет на двете дела на административния съд, за едното от които се иска отмяна в настоящото производство, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на две различни отменени наказателни постановления, а именно НП- 202 от 30.01.2015 г. и НП- 417 от 17.12.2014 г. Това твърдение, което е и безспорно установено, е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на пълен идентитет в предметите на двете административни производства, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. В този смисъл е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. дело № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства). С цитираното в молбата за отмяна решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело № 12433 от 2018 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, с което е разрешен правния спор по същество, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства. Различни са фактическите установявания съгласно решенията по адм. дело № 7289/2019 г. по описа на АССГ и по адм. дело № 3561/2020 г. по описа на ВАС, доколкото с решението на касационната инстанция е обоснован краен извод за основателност на предявените от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР искове за обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 1459/2015 г. по описа на РС - Габрово и съответно, заплатено адвокатско възнаграждение по кнахд № 164/2016 г. по описа на АС – Габрово, в резултат на отменено като незаконосъобразно НП № 417 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР. В случая не е налице пълен субективен и обективен идентитет между цитираните от молителя решения по посочените дела. Следва да се посочи, че противоречие между два съдебни акта е налице, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет между едни и същи страни, но го установяват различно. В настоящия случай се касае за самостоятелни искови производства по ЗОДОВ, образувани по предявени от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производствата, развили се пред съответните РС и Административен съд във връзка с обжалване на различни по отношение на дружеството наказателни постановления /които са отменени като незаконосъобразни/. За пълното на изложеното следва да се посочи, че производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Претендираният размер е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия