Решение № 14173 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2014 г.

Решение № 14173 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3635/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Хамза Вели Чакър в качеството му на ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър" със седалище гр. Кубрат чрез адв. М. Маринов против решение № 8293 от 27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 9899/2011 г. на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Маринов, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено със законните последици по съображения, подробно развити в жалбата. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър" - гр. Кубрат срещу Заповед № 03-РД/2146/7.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 35, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 31, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране на заявление за подпомагане № 17/121/04372 със стойност на проекта - 483 991,82 лв. Основанието за отказа за финансиране е обстоятелството, че едноличният търговец е регистриран като длъжник в Книгата на длъжниците, сектор "Лоши вземания", отдел "Европейско финансиране" към ДФЗ с вземания, произтичащи от неизпълнение на задължения по два договора, сключени с ДФЗ по програмата САПАРД по проекти № № 170104200039 и 170104200069. С оглед горното ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър" не отговаря на изискванията за допустимост по чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8/2008 г., съгласно която кандидатите се подпомагат, само ако нямат изискуеми задължения към ДФЗ. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър" - гр. Кубрат срещу Заповед № 03-РД/2146/7.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ разноските по делото. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Според административния съд, макар че заповедта би могла да бъде още по-мотивирана и да съдържа конкретизация на задълженията по САПАРД по всеки от договорите с посочване размера на изискуемите вземания, същата все пак съдържа както фактически, така и правни основания, поради което при издаването й не са нарушени съществено процесуалните изисквания на чл. 59 от АПК. АССГ е приел, че при постановяване на административния акт са спазени и всички приложими материалноправни разпоредби, както и целта на закона, поради което същият е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Макар съдът да споделя твърденията на жалбоподателя, че самото записване в Книгата на длъжниците към сектор "Лоши вземания" при ДФЗ не е основание за възникване на задължението, същият е приел, че наличието на изискуемо задължение към ДФЗ по смисъла на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. се доказва от другите, събрани по делото доказателства - доклад за нередности № 226/3.08.2009 г., нотариални актове за собственост върху земеделски земи и договори за аренда, отправените до едноличния търговец нотариални покани за доброволно плащане, получени от него на 14.10.2009 г., в които са посочени размерът на претендираните суми и основанието, на което същите се дължат /т. 8.1 от подписаните договори по САПАРД и чл. 13, ал. 1, буква "а" от Секция А на Многогодишно Финансово споразумение между Европейската комисия от страна на ЕО и Р България/. Именно с получаване на поканите за доброволно плащане вземанията на ДФЗ спрямо едноличния търговец са станали изискуеми, а видно от писмо от началник сектор "Европейско финансиране" изх. № 03-0416/7193 от 12.08.2011 г. задължението към ДФЗ не е изплатено от жалбоподателя и към 2011 г., вкл. и към датата на постановяване на обжалваната заповед. Съдът е преценил за неоснователни възраженията на жалбоподателя за погасяване на задълженията му към ДФЗ по давност и е приел, че към датата на издаване на заповедта са налице материалноправните предпоставки на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. - налице е изискуемо задължение на ЕТ "Асотекс-Хамза Чакър" - гр. Кубрат към ДФЗ, което съставлява пречка за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства". Съдебното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че е налице формалната пречка за финансиране проекта на касатора, визирана в чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. - по делото е установено наличието на изискуемо задължение на едноличния търговец към ДФЗ. Обосновано съдът, с оглед представеното по делото уведомително писмо за приключване на регистрирана нередност /л. 501 по делото/ е преценявал наличието на изискуемо вземане към ДФЗ само с оглед едното, а не и с оглед двете, посочени в заповедта задължения, т.е. само с оглед задължението по проект № 170104200069. Правилно съдът е заключил, че получената от касатора на 14.10.2009 г. покана за доброволно изпълнение с посочени в нея основание на задължението: чл. 8.1 от договор рег. № 1498/10.08.2004 г. по програма САПАРД и размер на същото: 200 267.00 главница и 25 102.47 лихва до 7.10.2009 г., прави това задължение към ДФЗ изискуемо. Обосновано съдът се е позовал на представените от ДФЗ доказателства - нотариални актове и договори за аренда и правилно е заключил, че установената нередност, даваща основание за търсене на платената безвъзмездна финансова помощ по чл. 8.1 от договора по САПАРД се изразява в това, че към датата на депозиране на проекта по САПАРД през 2004 г., едноличният търговец е заявил като ползвани от него земеделски парцели, които вече е бил отдал под аренда на друг земеделски производител, който също е заявил тези парцели за подпомагане по същата мярка. Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба оплаквания за неправилност на извода на съда за възникване, валидност, изискуемост и непогасяване по давност на задълженията на едноличния търговец към ДФЗ. Предмет на контрол в това съдебно производство е налице ли са формалните основания за прилагане разпоредбата на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8/2008 г. - дали са налице ли са изискуеми вземания на ДФЗ към земеделския производител. Дали тези вземания съществуват или са погасени по давност не е предмет на това съдебно производство. Възражението за изтекла погасителна давност може да се прави само в производството по основното облигационно правоотношение. Настоящата касационна инстанция споделя в тази връзка и мотивите на АССГ за това, че, за да е налице изискуемо задължение към ДФЗ, се изисква само това задължение да е с настъпил падеж и да се претендира от кредитора, като не е необходимо същото да не е спорно, а още по-малко - съдебно установено или пък за него вече да е издаден изпълнителен лист. Неоснователни са и доводите на касатора за необоснованост на атакуваното съдебно решение и постановяване на същото при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АССГ е постановил съдебния си акт при анализ на всички събрани по делото доказателства и обоснованост на приетите за установени на база доказателствата факти и правни изводи. Правилно съдът е приел, че заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ съдържа минимално изискуемите по закон фактически и правни основания, поради което не е немотивирана по смисъла на чл. 59 от АПК. С оглед попълнените от едноличния търговец няколко декларации за нередности, с които земеделският производител заявява, че е запознат с определението за нередност съгласно Регламент на Съвета № 1083/2006 г. /безспорно покриващо и заявяването за подпомагане на един и същ БЗС от двама земеделски производители/, несъстоятелни са и касационните оплаквания за постановяване на административния акт в нарушение на основните принципи в административния процес, регламентирани в чл. 4, чл. 6, чл. 7 и чл. 10 от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение