Решение № 13535 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2016 г.

Решение № 13535 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пунгеров - 90 - Пунгеров и сие" СД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против решение № 706 от 12.04.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 3187/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161401756 от 08.08.2014 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав Й. М. - Н. С. при ТД на НАП - П., в качеството й на орган възложил ревизията, и Х. Х. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в качеството му на ръководител ревизията, потвърден с Решение № 1073/24.10.2014 г. на Д. Д. "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на "Пунгеров - 90 - Пунгеров и сие" СД, за данъчни периоди м. 05.2009 г. и м. 06.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 30 997,56 лева, по фактури издадени от "Маримекс 2001" ЕООД, в резултат на което са коригирани резултатите по подадените СД за съответните данъчни периоди и са определени задължения за данък добавена стойност за внасяне, ведно със съответните лихви за забава за несвоевременното им разчитане с бюджета. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП. По делото е постъпила писмена защита от 01.09.2016 г., изготвена от гл. юрисконсулт П. Б., в която излага доводи за неоснователност на КЖ, както и претенция за присъждане на юрк. възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. По същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 161401756 от 08.08.2014 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав Й. М. - Н. С. при ТД на НАП - П., в качеството й на орган, възложил ревизията, и Х. Х. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в качеството му на ръководител ревизията, потвърден с Решение № 1073/24.10.2014 г. на Д. Д. "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на "Пунгеров - 90 - Пунгеров и сие" СД, за данъчни периоди м. 05.2009 г. и м. 06.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 30 997,56 лева, по фактури издадени от "Маримекс 2001" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата на СД, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е прието по делото заключение на ССЕ. Приел е, че липсват доказателства соченият като изпълнител търговец да е прехвърлил правото на собственост върху стоките на оспорващия, а се касае единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществена от тези именно лица доставка на стоки. В процесните фактури като място на доставката е посочено гр. С., който текст е изписан ръкописно, същевременно в представените приемо-предавателни протоколи, които като дати съвпадат с датите на самите фактури е вписано, че горивото е предадено на получателя в гр. П., а дружеството поддържа тезата, че горивото му е доставено в гр. С. в стопанисваната от него бензиностанция, като транспортът е за cметка на доставчика. По делото не са ангажирани доказателства за транспорт, а представените в съдебното производство товарителници /след изготвяне на ССЕ/ не са кредитирани от съда с арг., че са съставени за нуждите на процеса. Според решаващия съд РЛ не е провело успешно доказване, че доставчикът му е разполагал с въпросната стока, за да може да му прехвърли собствеността върху същата. Този извод е обоснован предвид факта, че счетоводствата на прекия и предходен доставчик не са открити, счетоводни документи от тях не са ангажирани и в хода на проведените спрямо тях ревизионно производства, и обстоятелството че в нито в копията от декларациите за съответствие не са на посочени документите за експедиция, нито в самите процесни фактури /било то по преките, било то по предходните доставки/ не са цитирани нито номерата на Декларациите за съответствие, нито други съпътстващи доставката на горива документи. Още повече, че част от приложените доказателства не са представени на български език въпреки дадените от съда изрични указания, поради което не са коментирани в мотивите на решението. В допълнение административният съд се е позовал на решение на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. Така постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като са налице достатъчно доказателства, въз основа на които се установява при условията на пълно доказване, че доставките на евро дизел са осъществени. Във връзка с довода за неустановен произход на стоката касаторът възразява, че в хода на ревизията органът по приходите е извършил насрещна проверка само на прекия доставчик "Маримекс 2001" ЕООД, но не и останалите дружества - предходни доставчици. Възраженията са основателни. Предмет на спора пред административния съд е наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и съответно на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит. При постановяване на съдебното решение съдът изцяло е възприел констатациите на приходните органи и е потвърдил като законосъобразен оспорения ревизионен акт. Този извод на съда е неправилен. В конкретния случай от значение за установяване реалността на доставките е вида на стоката - евро дизел. Както правилно е посочил първоинстанционният съд касае се за родово определени вещи и за да е налице доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на материална вещ и овластяването на получателя /РЛ/ да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. Правилно съдът е приел, че релевантно за спора е да се установи дали и как е индивидуализирана стоката. Настоящият състав на ВАС намира, че с оглед представените по делото приемо-предавателни протоколи съпътстващи процесните фактури е доказано приемо-предаването на стоките, както и транспортирането им до гр. С. В тази връзка намира, че необосновано съдът не е кредитирал приложените по делото товарителници /л. 588 - 591/, които са двустранно подписани от представител на "Маримекс 2001" ЕООД - за изпращач и превозвач и от "Пунгеров - 90 - Пунгеров и сие" СД - получател и не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Няма спор, че основната дейност на РЛ за процесния период е търговия с горива и стоки за автомобилите в три търговски обекта - бензиностанция в с. Ц. на А. Т., бензиностанции в гр. С. и в с. С. Закупените количества горива са били предмет на последващи доставки, като в тази връзка вещото лице е анализирало представените журнали за разход на стоки по документи, от които аналитично се проследява продажбата за всеки обект, като отчетените приходи от продажби по документи в количествено изражение отговарят на отчетените разходи на стоки в количествено изражение. Установено е от събраните доказателства и не е спорно, че извършеното осчетоводяване на фактурите при получателя - РЛ, е надлежно според приложимите нормативни изисквания. Пряко производно писмено доказателствено средство за получаване на доставките са счетоводните записвания на ревизираното лице - чл. 182 от ГПК и то в контекста на проверената от експерта по ССЕ редовност на воденето му. По всички фактури е извършено плащане, начислен е ДДС, за извършените плащания са направени съответните счетоводни записвания, което също е индиция за реалност на доставките. Неоснователни са доводите на приходната администрация, че във фактурите не са посочени декларации за съответствие на качеството на доставяния евро дизел и наличието на непълноти в приложените такива, изключва реалната доставка на горива. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и ССЕ, преценени в своята съвкупност и поотделно, водят до извод за реалност на процесните доставки на евро дизел. Следва да се отбележи, че за да обоснове извод за законосъобразност на отказа на ДК, административният съд е обсъждал ирелевантни обстоятелства във връзка с признаването правото на данъчен кредит на ревизираното лице като материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, предходна доставка, налични количества на стоката у доставчика, транспорт на стоката. В своята практика СЕС приема, че липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката, а констатациите на органа по приходите са били свързани най-вече с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. В настоящия казус обаче в оспорения РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на доставките. Затова за получателя, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени доставки, възниква право на приспадане на данъчен кредит в размер, съответстващ на ДДС по фактурите, издадени от "Маримекс 2001" ЕООД. С оглед горното, изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, се явява необоснован и незаконосъобразен. Като е достигнал до изводи, противоположни с гореизложените, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав намира, че следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отменен РА относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Маримекс 2001" ЕООД. Решението следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1952 лв. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 575 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,