Решение № 171 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 650/2020 г.

Решение № 171 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 650/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково срещу решение № 441 от 15.11.2019 г по в. гр. дело № 629/2019 г. на Хасковски окръжен съд, с което изцяло е потвърдено решение № 62/29.05.2019 г на Районен съд-Крумовград по присъдено обезщетение за и имуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Имуществените вреди са обезщетени до установения размер на платени от ищеца Т. Б. Е. суми в общ размер от 13 800 лв. като възнаграждение на адвокати за защитата му по образуваните наказателни производства, последното от които - НОХД № 313/2014 г., е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление от общ характер Въззивният съд не е приел за надлежно предявено възражението на ответника за това, че обезщетението за имуществени вреди до размера на платеното адвокатско възнаграждение следва да се намали на основание чл. 5 ЗОДОВ, като е изтъкнал, че възражението не се съдържа в отговора на исковата молба, не е заявено пред първа инстанция и е било направено с подаването на въззивната жалба. Добавено е, че в тежест на страната въвела възражението е и неговото доказване, а по делото не са представени доказателства за предпоставките на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ до приключване на производството в първа инстанция. Поради това въззивният съд е изтъкнал, че по същество не са налице изрично посочените в ТР № 1/2018 г по т. д № 1/2017 г. ОСГК изрични факти и обстоятелства, предпоставящи възможността да бъде намален размера на имуществените вреди в производство по ЗОДОВ. В касационната жалба на Прокуратурата на РБ се поддържа, че съответно възражение против размера на заплатените адвокатски възнаграждения, както и искане за намаляването им като прекомерни е направено от представител на Прокуратурата своевременно с отговора на исковата молба. Като цяло са установени и фактите, на които то се основава. Затова приетото от съда е неправилно и незаконосъобразно. Отговор е постъпил от адв. Кр. М. и адв. Г. М., пълномощници на ищеца. Оспорват се доводите за противоречие с междувременно утвърдената по тълкувателен ред практика на ВКС, тъй като Хасковски ОС е изтъкнал липсата на залегналите в ТР № 1/2017 г ОСГК условия. Прокуратурата се позовава на същата тълкувателна практика, но без да са налице всички комулативни предпоставки по нея, т. е да е налице възражение че са приложими правилата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ и че пострадалият е допринесъл за вредите със своето процесуално поведение. Представена е писмена защита Претендират се разноски С определение № 558 от 15.06.2020 г. касационно обжалване на решението в частта за присъдените имуществени вреди е допуснато до касационно обжалване по въпроса може ли по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, представляващи заплатен адвокатски хонорар по наказателно производство, размерът да се намали поради прекомерност, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос в ТР № 1/2018 г по т. д № 1/2017 г. ОСГК е разяснено, че когато ответникът, процесуален субституент на държавата в производството по ЗОДОВ възрази за изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Съдът не намалява размера на платеното адвокатско възнаграждение, а намалява обезщетението. Възражението по същество е относимо към обстоятелствата по чл. 5 ЗОДОВ. То е от фактическо естество и се въвежда от ответника в срока за отговор на исковата молба, но при неговото предявяване страната не е длъжна да се служи с езика на закона и тълкуването му. За да е надлежно въведено възражението, достатъчно е в процесуалния срок да се изтъкне, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. По общите правила, съдът който е прил за разглеждане иск за обезщетение по ЗОДОВ следва да укаже за кои обстоятелства страните не сочат доказателства, което при конкретното възражение не е необходимо в случай, че приключилите наказателни производства са изискани и приложени в цялост. Тълкувателните указания на ОСГК на ВКС по прилагането на закона не са задължителни за страните по делото, а за съдилищата. По касационната жалба. Както вече се изтъкна, когато ответникът в производството по ЗОДОВ възрази за изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение като прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва по същество дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В противоречие с гореизложеното Хасковски окръжен съд е приел, че съдържанието на отговора по настоящата искова молба го освобождава от задължение да обсъди възражението по същество, като вземе предвид предвид доказателствата по наказателното дело, приложено в цялост. Наред с други възражения по иска за обезщетение в отговора на исковата молба има довод за липса на причинна връзка между наказателното производство и определени договори за правна помощ (по ах. дело № 89/2016 г). По-нататък, от представителя на Прокуратурата е изтъкнато следното (на стр. последна, ред 11-ти и сл. от отговора на исковата молба): "Правя възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по всички останали договори за правна помощ. По смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от наредба № 1/за минималните размери на адвокатския хонорар е 800 лв. Заплатените възнаграждения от 1 500 лв, 2000 лв., 3500 лв. значително надвишават определения минимум, а по делото е повдигнато обвинение единствено по чл. 129 НК, което не се е отличавало с фактическа и правна сложност". Изтъкнатото от Прокуратурата на РБ в депозирания отговор на исковата молба в случая представлява възражение в смисъла, указан с приемането на ТР № 1/2018 г по т. д № 1/2017 г. ОСГК. Разгледано по същество, възражението на Прокуратурата на РБ за намаляване на обезщетението по отношение на частично уважения от първоинстанционния съд и потвърден от Хасковски ОС размер от 13800 лв е неоснователно. По делото е установено, че с Наказателно постановление № 15/28.04.2014 год., влязло в сила на 29.05.2014 г., на ищеца Е. е наложено административно наказание "глоба" за същото провинение за което е внесен обвинителен акт от 02.12.2014 г. по досъдебно производство № 69/2014 год. по описа на РУ-М., по обвинение за причинена средна телесна повреда и престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В досъдебното производство ищецът е бил защитаван от адв. П. Б., съгл. представения договор от 13.10.2014 г, по който е платено възнаграждение 300 лева Същото е минимално съгл. чл. 12 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения По образуваното НОХД № 313/2014 г. по описа на Pайонен съд – М., приключило с присъда № 39 от 31.03.2015 подсъдимият е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Отхвърлен е и граждански иск срещу него за сумата от 3 000 лв., със законните последици. По това дело ищецът е бил защитаван от адв. Е. П. и съгласно представения договор е заплатил възнаграждение от 480 лв, което не е прекомерно съгл чл. 13 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата тогава нейна редакция /ДВ бр. 28/2014 г./, а като се вземе предвид защитата и по гражданския иск, е минимално. По протест на районния прокурор и жалба на частния обвинител /и граждански ищец/ е образувано ВНОХД № 55/2015 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, което е прекратено и върнато с указания. Протестът е разгледан по ВНОХД № 73/2013 год, като с присъда № 17/15.10.2015 год ищецът е признат за виновен на основание чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК и осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, гражданския иск е уважен за сумата 2000 лева. В това производство ищецът е бил защитаван от адв. Е. П.. Разноски по него не са установени. След постановяване на осъдителната присъда, ищецът е упълномощил адв. Кр М. от АК Пловдив съгл. представения договор от 22.10.2015 г, по който е платено възнаграждение 2000 лева Заявяват се за обезщетяване включените в този договор разноски. Адвокат Кр. М. е представлявал ищеца при касационното обжалване, като е изготвил подробна касационна жалба и изложение към нея, в която са изтъкнати съображенията от фактическа и правна страна обусловили по-нататъшното развитие на процеса. Проведено е и съдебно заседание, в което пълномощникът е представлявал подсъдимия. С Решение № 2/09.02.2016 г. по нак. дело № 1579/2015 г. -III н. о. на ВКС, образувано по касационната жалба е отменена въззивна присъда № 17/15.10.2015 г. по ВНОХД № 73/2013 г. по описа на КОС и делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част за разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Така платеното адвокатско възнаграждение към момента на договарянето надхвърля незначително минималното - сборувано по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 13, ал. 2 Наредбата, според действащата тогава нейна редакция /изм. ДВ бр. 28/28.03.2014 г, изм. Р 13062/03.10.2019 г на ВАС, изм ДВ бр. 84/25.10.2016 г, изм. Р 5491/08.05.2020 г на ВАС, изм ДВ бр. 68/2020/, включително редакцията им по времето, през което защитата е била осъществена Поради това не може да се приемат за установени предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. Ищецът, след като е осъден от въззивния съд на наказание лишаване от свобода и е уважен гражданския иск срещу него, е положил дължимата грижа за защитата си като е възложил същата на друг адвокат в последната фаза на производството, като е приел да заплати и по- висок хонорар, така както обстоятелствата са предпоставяли. Тази защита адв М. съответно е осъществил пред ВКС, като възнаграждението му от 2000 лева не е прекомерно. Същият извод се налага и относно защитата по образуваното ВНОХД № 24/2016 г. на Окръжен съд Кърджали, приключило с Решение от 28.04.2016 г., съгласно което изцяло е отменена присъдата по НОХД № 313/2014 г. на МРС и е прекратено наказателното производство. Без разглеждане е оставен и гражданския иск против подсъдимия. По това дело са проведени две открити съдебни заседания. На адв М. е било заплатено възнаграждение от 2000 лева за осъществената защита по договор от 22.02.2016 г, което но не е прекомерно предвид правната сложност на делото към този момент / фактическите обстоятелства са били приети за вече вече изяснени /. Съдът е съобразил ТР № 3/2015 г на ОСНК, практиката на СЕПЧ, принципът "не два пъти за едно и също "което е била и водещата теза на защитата, след като спрямо подсъдимия е реализирана административно-наказателна отговорност за същото деяние. Поради това е прекратил производството, за да избегне нарушение на чл. 4, пар. 1 ЕКПЧ. Прокуратурата на РБ отново е протестирала решението пред ВКС. Междувременно е иницирала и производство за отмяна на наложеното административно наказание спрямо ищеца по реда на чл. 72, ал. 1, във връзка чл. 72 от ЗАНН. Това обстоятелство следва да бъде отчето при правната сложност на делото, при необходимостта от адвокатска защита на страната в наказателното производство на съответния етап от него, която защита е осъществена от адв. М. по нак. дело № 617/2016 г. III н. о. на ВКС включително. Делото е приключило с решение № 227/06.01.2017. след проведено открито съдебно заседание. Протестът е отклонен като неоснователен и е оставено в сила протестираното решение. Разноските са в размер на 3500 лева и са платени съгласно договор от 27.05.2016 г., сключен при действаща тогава редакция на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, която редакция е съгласно, § 10 от Наредбата за изменение и допълнение на същата /обн ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./ преди обнародването на Решение № 13062 от 3 октомври 2019 г. по д № 3586 от 2016 г. на ВАС, след потвърждаването му в една част и обезсилване в друга с реш. № 5491/08.05.2020 г. на ВАС - ДВ бр. 45 от 15.05.2020/ Размерът е завишен приблизително трикратно спрямо минималния по действащата /до и след 25.10.2016 редакция на наредбата, но отново не може да се приеме, че ищецът не е положил дължима грижа при договаряне на това завишено, но не и прекомерно завишено възнаграждение за адвоката по делото пред ВКС. В случая е от значение и следва да бъде отчетена проявената от представители на Прокуратурата настоятелност в оспорването на крайния резултат от наказателното преследване спрямо ищеца. Последният е трябвало отново да ангажира адвокатска защита пред Върховния касационен съд, за да брани правото да не бъде подлаган на наказателно преследване, след като основен правен принцип не допуска това. Междувременно инициираното от Прокуратурата КАНД № 89 от 2016 г. на АС Кърджали е приключило с отмяна на НП № 15 от 28.04.2014 г. и наложеното с него административно наказание - "глоба". Това обстоятелство е дало на Прокуратурата основание да поиска възобновяване. По искането е образувано к. д. № 431/2017 г., на ВКС. Проведено е открито заседание, като адв М. се е явил и е представлявал подзащитния Е.. По това производство се изтъква договор от 10.04.2017 г за платени 2000 лева. С оглед характера на производството-с провеждане на открито съдебно заседание, възнаграждението в този размер не е прекомерно. Основанията за този извод са вече изложени по отношение на платеното по договора за правна защита от 22.10.2015 г, по който е платено възнаграждение в същия размер /2000 лева /за производство пред ВКС. С Решение № 162 от 08.06.2017 г. производството е възобновено, отменено е решението от 28.04.2016 г. КОС и делото е върнато за ново разглеждане. Възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Образувано е ВНОХД № 123/2017 г. на КОС, като по делото последователно са се отвели всички съдии от състава на съда, поради което същото е прекратено и е изпратено на ВКС за определяне на друг равен съд, за да се разгледа делото. Определен е Окръжен съд Хасково като е образувано ВНОХД № 591/2017 г. За защита пред Окръжен съд Кърджали по ВНОХД № 123/2017 г. е сключен договор, по който ищецът е заплатил 2500 лева адвокатско възнаграждение на адв М.. По същество делото обаче е разгледано от Хасковския Окръжен съд. По образуваното дело № 123/2017 г. са разглеждани служебни въпроси относно състава на съда. По това конкретно производство не се е наложило защита на подсъдимия да бъде осъществявана в обема съгласно договарянето. Защита обаче е била осъществена в производството пред Хасковския Окръжен съд. Ищецът е сключил договор с адв М. на 07.05.2018 г., по който е заплатил още 1500 лв. Този размер е близък до минималния по действащата тогава редакция на Наредба № 1/2004 г. С Решение № 61 от 08.06.2018 г. по ВНОХД № 591/2017 г. на ХОС, по същество е потвърдена присъдата, с която ищецът е признат за невиновен по обвинение по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и е отхвърлен гражданският иск в размер на 3000 лева. Това решение е окончателно. В последната фаза на наказателното производство, платеното на адвоката възнаграждение възлиза на общо 4000 лева и така следва да бъде преценявано. Настоящия състав на ВКС приема за неоснователен довода за намаляване на обезщетението поради прекомерност на изплатено в този размер възнаграждение. Действително, на този етап от производството защитникът е познавал делото, но следва да се отчете и обстоятелството, че защитата е осъществявана пред съд в друго населено място, което води до затруднения, особено в съдебна фаза при събиране на доказателства. Тези обстоятелства могат да бъдат съобразявани и при уговаряне размера на адвокатското възнаграждение, съответно подлежат на съобразяване и от съда при спор дали размерът му е прекомерен. Освен това, по същество е подлежал на разглеждане и е разгледан въпросът за наказателната отговорност по повдигнатото обвинение, разгледан е и гражданския иск. Проведени са шест открити заседания с участие на защитата. Преразпитван е свидетел, допусната е експертиза. В случая, както се изтъкна, неоправдано е да се изхожда единствено от минималния размер на възнаграждението по наредбата, което към момента на сключване на договора е сборно от минимално посочените по чл. 13, ал. 1, т. 3 /800 лева/ и по чл. 13, ал. 2 /400 лева/ по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Както е приел и въззивния съд, разноските на обвиняемия в установените общо 11 на брой наказателни производства, последното завършило с оправдателна присъда, съставляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Искът за претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита по така приложените наказателни дела е основателен и доказан в оспорвания с касационната жалба размер от 13 800 лв. Предвид гореизложеното, поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд постановеното от въззивния съд решение и следва да бъде потвърдено, като краен резултат Лихвата е съответно присъдена На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора, за настоящата инстанция те подлежат на присъждане в размер на 2500 лева, както са установени. Платени са по договора за правна защита и съдействие с адв. К. М. от 09.01.2020 г, т. е за един адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното възнаграждение. То надвишава минималното по наредбата, но не е прекомерно фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.