Решение № 1505 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14436/2014 г.

Решение № 1505 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14436/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.. С решение № 2110 от 29.09.2014 г., постановено по адм. д. № 1112/14 г. Варненският административен съд, първо отделение, 26-ти състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЗИП Кар България"-ЕООД - гр. Варна, против ревизионен акт № 031304252/17.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 24 от 4.03.2014 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, в частта, в която за данъчен период м. 012/2012 г. и м. 01/2013 г. на дружеството не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 19 297,14 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1 736,04 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Транстравел груп"-ЕООД и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 161 лв. Срещу постановеното решение на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от "ЗИП Кар България" - ЕООД - гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Емилия Стефанова Бодева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "ЗИП Кар България"-ЕООД - гр. Варна, против ревизионен акт № 031304252/17.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 24 от 4.03.2014 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна, в частта, в която за данъчен период м. 012/2012 г. и м. 01/2013 г. на дружеството не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 19 297,14 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1 736,04 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Транстравел груп" - ЕООД. Съдът е възпроизвел фактическата обстановка по извършване на ревизията, събраните доказателства, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, изводите на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, като спорът между страните се свежда до това реално ли извършени фактурираните от доставчика услуги. За да отговори на спорния въпрос решаващият съд е дал на първо място тълкуване на разпоредбите на чл. 68 и чл. 6 и 9 от ЗДДС относно значението на реалността на услугата като условие за възникване на право на данъчен кредит. След това /стр. 4 от решението/ предвид вида на услугата е дадено тълкуване на същността на договора "предоставяне/наем/лизинг на персонал" - вид на правоотношение, права и задължения на страните по договора, изпълнение и прочие, въз основа на което са очертани обективните критерии, които следва да са налице, за да се приеме, че е налице реално изпълнение на подобен род услуга. Първоинстанционният съд е приел, че твърдението на ревизираното лице, че е ангажирало необходимите доказателства за установяване на реалността на доставките, не може да бъде споделено. Представените в хода на ревизията доказателства - договор за лизинг от 2.01.2012 г., договори за наем на МПС, извлечения от счетоводствата на доставчика и получателя са квалифицирани като недостатъчни да обосноват реалност на доставката. Отбелязано е, че липсват данни кои точно служители на доставчика са били наети от "ЗИП Кар България"-ЕООД, място на което е изпълнявана работата, работно време, и прочие, като не може да се определи обективно настъпването на непосредствен резултат от престираната работна сила. Анализирайки клаузите на сключения договор между страните по доставките административният съд е приел, че е без значение посоченото в РА, че не са спазени изискванията на глава пета, раздел VIIIв от КТ по отношение на т. н. "допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа по КТ", като само обстоятелството, че доставчикът не е бил регистриран Агенцията по заетостта само по себе си не е основание да се приеме, че не е извършена такава услуга. На стр. 7 от решението първоинстанционният съд е коментирал твърденията на жалбоподателя, че от събраните в ревизията доказателства се установява кои лица са предоставили услуги и в какво се изразява дейността. Посочено е, че от обстоятелството, че "Транстравел груп" - ЕООД е изплащало заплати на определени лица не следва автоматично извод, че точно те са работили при "ЗИП Кар България"-ЕООД, а отделно от това няма доказателства, че тези лица са работили по трудови правоотношения с "Транстравел груп" - ЕООД. Решаващият съд не е споделил и аргументите на жалбоподателя, че от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставената по фактурите услуга е свързана с извършените последващи доставки от дружеството. Прието е, че от отразеното в счетоводните документи и експертизата не се установява вследствие на дейността на кои лица, за кой период какви доходи са реализирани от дружеството. В заключение е маркирано, че липсата на доказателства за плащане на цената на услугата е допълнителна индикация за липса на реални услуги. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд-гр. Варна е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представените доказателства, съответно неправилно е интерпретирал същите, в резултат на което е направен грешен извод за липса на реална доставка. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - налице е реална доставка по процесните фактури. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на решаващия съд е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. При изграждането му първоинстанционният съд е извършил анализ на всички относими към спора доказателства. От обстоятелството, че ревизираното дружество не разполага с персонал не следва автоматично извод, че реализираните от него приходи от услуги и търговия с авточасти са станали възможни единствено и само благодарение на персонала, който му е бил предоставен от "Транстравел груп"-ЕООД. Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза действително установява, че за ревизираните периоди "ЗИП Кар България"-ЕООД има реализирани приходи от отдаване под наем на леки автомобили, реклама и търговия от продажба на стоки. Обосновано на стопанската логика е тези приходи от стопанска дейност да са реализирани при наличие на определен персонал. Но това обстоятелство, включително и че този персонал е бил предоставен по силата на сключен договор за предоставяне на работна ръка на лизинг с "Транстравел груп"-ЕООД, подлежи на доказване с надлежни доказателства. Изграденият от първоинстанционният съд извод, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват този факт, е логически обоснован и се споделя от настоящата инстанция. По делото е представено извлечение от счетоводния регистър на "Транстравел груп"-ЕООД, от който е видно, че дружеството е изплащало заплати на определени лица към процесния период. От това не следва автоматично, че тези именно лица са работили при "ЗИП Кар България"-ЕООД по силата на сключения договор. Още повече, че по делото не са ангажирани доказателства, че тези лица имат сключени граждански или трудови договори с "Транстравел груп". Наведените в писмената защита аргументи за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с тълкуването на същия, дадено в цитираното решение на Съда на Европейския съюз по дело С - 153/11, са неоснователни, доколкото спора по това дело е свързан с тълкуването на закона относно правото на данъчен кредит за закупени дълготрайни активи, а посочената точка 35 е извадена от контекста. Като е потвърдил изводите на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите, издадени от "Транстравел груп"-ЕООД, в резултат на което данъка по тях е начислен неправомерно и е налице хипотезата по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,