Решение № 1173 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2012 г.

Решение № 1173 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2012 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Любомир Димитров Мулетаров против решение № 5323 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 1936/2010 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 АПК. Касационният жалбоподател обжалва с частна жалба съдебното решение в частта му, което има характер на определение като неправилно. Ответната страна - Столична община, не изразява становище по двете жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, приема, че касационната и частната жалби са подадени в сроковете по чл. 211 АПК и чл. 230 АПК. Разгледани по същество същите са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявеното искане на Любомир Димитров за установяване незаконосъобразността на действия, извършени от служители на Столична община, свързани със съставените 44 бр. незаконосъобразни актове за извършени административни нарушения и отменено наказателно постановление за периода от 20.07.2008 г. до 28.10.2008 г. В тази част решението е обжалвано с касационната жалба. С другата част на решението съдът е оставил без разглеждане предявения от Любомир Димитров против Столична община иск за претендирано обезщетение в размер на 14 000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди в резултата на твърдените незаконосъобразни действия при изпълнение на административна дейност от служители на Столична община. Тази част от решението с характер на определение се обжалва с частна жалба. За да отхвърли искането по чл. 204, ал. 4 АПК съдът е изложил съображения, че съставянето на административни актове за извършени административни нарушения и съответно издаването на наказателни постановления представляват действия на административния орган, които има правораздавателен характер, тъй като органът действа като административнонаказващ орган по смисъла на ЗАНН. Тези действия не приключват с издаване на административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Липсата на незаконосъобразни действия при или по повод осъществяване на административна дейност, обуславя недопустимостта на иска по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, поради което съдът го е оставил без разглеждане и производството по делото в този му част е прекратено. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от установени незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Действията по съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления не са действия, равнозначни при съставяне на индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 АПК, нито незаконосъобразни действия на администрацията по смисъл на чл. 203, ал. 4 АПК Съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно съдът е прекратил производството по предявения иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тай като оспорването по чл. 203, ал. 4 АПК е отхвърлено. В тази насока е разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК, съгласно която производството по иска се прекратява, ако оспорването на незаконосъобразността на административния акт, респективно на действията на административните органи, бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява. Вярно е, че преюдициално от съда по иска за обезщетение се установява незаконосъобразността на действията или бездействията на административните органи и длъжностни лица. Предварителното й установяване не е процесуална предпоставка на исковете за вреди от тях. Представените пред настоящата инстанция съдебни решения са неотносими за разглеждания правен случай. Законосъобразни са изводите на съда, че правоотношенията, свързани с разпространяване на невярна информация и клевета спрямо личността на жалбоподателя следва да се реализират по исков ред и този в наказателните закони. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,