Решение № 411 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2008 г.

Решение № 411 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Шулева, като пълномощник на Никола Ангелов Николов от гр. Варна, срещу решение № 488/2.04.2008 год., постановено по адм. дело № 1725/2007 година по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ВН-09/6.08.2007 год. на Началника на РДНСК - Варна, за премахване на незаконен строеж "сглобяема постройка и дървен навес", находящ се в УПИ VI-165 по плана на с. Звездица. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява, депозирани са писмени бележки от пълномощника му, със съображения, че процесната постройка се състои от отделни плоскости (от РVС, с изолация стериопор, а не както е приел съдът - метални панели), които са свързани със специални сглобки, с болтове и е възможно разглобяването им, без нарушаване на тяхната цялост, че жилищната част и навесът са разположени на калкан, но не са с общ покрив, както и че е необоснован изводът, че процесната постройка не е предвидена по плана на селото - в приложената към доказателствата скица е обозначена паянтова жилищна постройка. Ответните по делото страни - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не са възразили по касационната жалба. Началникът на РДНСК - Варна, чрез юрк. Цветкова, я оспорва, моля същата да се остави без уважение, като неоснователна и се потвърди, като правилно, решението на Административен съд - Варна. Законосъобразно, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е издадена обжалваната заповед за премахване на незаконния строеж, изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материален закон. С доказателствата по делото, включително СТЕ, не са опровергани констатациите, обосновали оспорения акт. Установено е, че обектът, по начин на извършване и предназначение, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за които се изискват, но липсват законоизискуеми книжа, включително разрешение за строеж, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, което го определя за незаконен, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и за същия не са налице предпоставките по § 16 от ПЗР на ЗУТ за определяне като търпим, затова и той подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, с оглед наведените касационни претенции, е неоснователна. Обжалваното решение за отхвърляне на жалбата срещу заповедта на РДНСК, следва да бъде оставено в сила. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила и точно прилагане на материалния закон, въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка. От приложените по делото доказателства е видно, че съгласно разрешение за строеж № 528/22.09.1977 г. е било допуснато поставянето на дървена барака без железобетонни елементи, по типов проект № 4/22.09.1977 г., които се отнасят за лека стопанска постройка за сезонно ползване, изградена от дървен скелет с пълнеж от стиропор и талашитени плоскости, с площ от 10 кв. м. На база тези данни неоснователно се твърди в жалбата, че не е налице незаконен строеж - констатациите на РДНСК - Варна, отразени в Констативни актове № 116 и 117/11.10.2006 г. и Констативен протокол от 26.03.2007 год., потвърдени от заключението на вещото лице по неоспорената съдебно - техническа експертиза, действително установяват, че е построена нова сграда за жилищно ползване, трайно прикрепена към терена (пункт 2 от СТЕ), с площ трикратно над допустимата по цитираното разрешение, със съвсем нова конструкция, (променена и във вертикално и в хоризонтално отношение), с изграден санитарен възел към трите отделни жилищни помещения, теракотен под и пр., които строителни дейности съвсем не съставляват "текущ ремонт" по смисъла на закона, каквито доводи се навеждат. Затова и с основание съдът е приел, че е налице строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - за сглобяемата постройка в описания й вид се изисква разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект (арг. по чл. 147, ал. 1 ЗУТ), каквито не са представени. Наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност в изводите на съда, тъй като не се касаело за метални панели, а за плоскости от РVС, свързани със специални сглобки, не следва да се коментират, тъй като различията в приетата от административния орган фактическа обстановка е следвало да се установяват в производството по съществото на спора - чрез допълнителна задача на експерта, данни за технически параметри на материали и детайли, фактури или други подобни. Съгласно констативния протокол от 26.03.2006 год. се сочат именно метални панели, а експертът е уточнил в с. з., че свързването е скрито и за да се установи вида му, ще се наруши целостта на панела. И след като в случая заключението е възприето без възражения, допълнителни доказателствени искания не са направени, с основание съдът го е кредитирал. Извършеното в случая действително не попада в изключенията на чл. 151 ЗУТ, както подробно и задълбочено е обосновал съдът, а допуснатата неточност, че покривът не е общ, не води до промяна в изводите. При тези обстоятелства, за съдебното решение не се обективира наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,