Решение № 9123 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2014 г.

Решение № 9123 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6898/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Людмила Преславова Петрова от град София срещу заповед 441/28.04.2014 г., с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствието й с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Иска отмяната на заповедта и претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си прадставител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на заповедта. Като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № 441/28.04.2014 г., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Людмила Преславова Петрова от длъжността "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне" на Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" в Министерството на околната среда и водите. От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 14741/8.11.2013 г. по адм. дело № 4317/2013 г. на Върховния административен съд /ВАС/ е отменена заповед № 702/11.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване служебното правоотношение на Петрова от длъжността за длъжността "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне" на Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" в Министерството на околната среда и водите, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е оставено в сила с решение № 5302/16.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1032/2014 г. на петчленен състав на ВАС, което е влязло в законна сила от датата на постановяването му. Със заявление вх. № 94-00-214/22.04.2014 г., подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и със заповед от № 440/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите, държавната служителка е възстановена на длъжността "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне - направление биоразнобразие" в Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда". С оспорената № 441/28.04.2013 г., издадена на същата дата е прекратено служебното правоотношение със служителката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на адмистративния акт е посочено изменение и допълнение на нормативните актове на МС във връзка с ПМС № 58/14.03.2014 г. Съгласно длъжностнота разписание на МОСВ, в сила от 1.10.2013 г., е съществувала дирекция Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" с четири отдела, като отдел "Оценка, търгове и договаряне" се е състоял от 5 щатни бройки, едната от които е за длъжността "младши експерт", заемана от Теодора Иванова Трайкова. Съгласно утвърдено длъжностно разписание, в сила от 25.03.2014 г. "Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" не съществува по това длъжностно разписание, като е създадена Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", в която са обединени две дирекция от предходното длъжностно разписание: Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" и Дирекция "Кохезионна политика за околна среда". Новата Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", се състои от 7 отдела и три регионални звена. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която с ПМС № 58/14.03.2014 г. е изменен Устройствения правилник на МОСВ, като след обединението на посочените по-горе дирекции е създадена Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", при което щатните бройки на двете съществуващи диракции, което са били общо 132 са намалени и новата Главна дирекция има 123 щ. бр. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че поради липса на изготвени нови функционални характеристики на служителите в Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", не може конктретно да даде отговор на въпроса кои от конкретните функции и задачи на закрития отдел "Търгове и договаряне" в кое структурно звено са преминали. Според вещото лице част от функциите и задачите, изпълнявани от жалбоподателката се изпълняват от длъжността "младши експерт" в отдел "Планиране и програмиране". При така приетите и обсъдени доказателства по делото, настоящият състав прави следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по назначаването - министърът на околната среда и водите, при условията на заместване по силата на заповед № РД-319/24.04.2014 г. При заместването целия обем от правомощия на министъра на околната среда и водите са предоставени на неговия заместник - Чавдар Георгиев, който е подписал заповедта в изпълнение на правомощията на орган по назначаване, поради отпуск на министъра за времето от 25 април до 25 май 2014 г. Заповедта е постановена в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При издаването на същата обаче са допуснати нарушения на материалния закон, които обуславят нейната незаконосъобразност. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на Людмила Петрова не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото от 25.03.2014 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 28.04.2014 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавната служителка не е била на работа поради незаконното й уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо следва изводът, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Още повече, че с изменението на Устройствения правилник на МОСВ по силата на ПМС № 58/2014 г. са запазени функциите и задачите, които са изпълнявани от двете обединени дирекции, чрез създаването на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда". Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като противоречаща на приложимите материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Поради това следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от жалбоподателката за присъждане на разноските по делото, МОСВ следва да бъде осъдено да заплати на същата 700 лева, от които 200 лева за експертиза и 500 лева възнаграждение на пълномощника й. Воден от горното и на основание 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,