Решение № 5092 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 275/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 102/12.09.2023 г., постановено по адм. дело 160/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч е изменен Ревизионен акт (РА) Р-04000419000717-091-001/17.09.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 3/03.01.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на Н. Стефанова е установен размер на задължение за внасяне за 2013 г., както следва: 7 453,76 лв. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 4 073,73 лв. лихва върху данъка, като е намален размерът на установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. от 7 453,76 лева на 3 017,05 лева и размера на прилежащите лихви от 4 073,73 лева на 1 648,92 лева и е отхвърлена жалбата на Стефанова срещу РА в частта, с която е установен размер на задължение за внасяне за 2013 г., както следва: 201,60 лв. здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2013 г. и 124,97 лв. лихва върху здравните вноски. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП се оспорва решението на административния съд в частта, с която е изменен ревизионният акт, като са намалени данъчните задължения на лицето, като се сочи, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че Н. Стефанова е потвърдила, че е отговорна за издръжката на С. Ангелов, което съдът не е съобразил. Излага подробни съображения в касационната жалба. Моли за отмяна на съдебния акт в оспорваната част и за произнасяне по същество, като бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Н. Стефанова, не изразява становище. Постъпила е касационна жалба и от Н. Стефанова, чрез адв. Монов, с която се иска отмяна на решението на административния съд в частта, с която се потвърждава РА, като касаторът изтъква неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че направеният разход за задължения към Д. Димитров следва да се приеме, че е част от общия разход по отношение на лицето С. Ангелов. Моли за отмяна на решението в оспорваната част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Вълкова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в оспорваната от лицето част. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав прие следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение 5859/l4.05.2021 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 9/2021 г. е отменено Решение 178 от 30.09.2020 г. на АС - Ловеч по адм. д. 53/2020 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Ловеч е РА Р-04000419000717-091-001/17.09.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 3/03.01.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Н. Стефанова е установен размер на задължение за внасяне за 2013 г., както следва: 7 453,76 лв. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 4 073,73 лв. лихва върху данъка; 201,60 лв. здравноосигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2013 г. и 124,97 лв. лихва върху здравните вноски. Съдът е стигнал до извод, че РА е валиден акт, издаден в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но че е частично незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че при проведена ревизия на С. Ангелов е установено превишение на разходите над приходите му за 2013 г. със сумата от 44 367,12 лв. Ангелов е декларирал пред НАП, че за периода е получавал парични средства единствено от Н. Стефанова, с която живеел на семейни начала. Последната с нотариално заверено писмено обяснение също е посочила, че живее на семейни начала с Ангелов и за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. се грижи за него и децата му с получени по банковата ѝ сметка доходи от чужбина. В съответствие с горното, органите по приходите са приели, че превишението на разходите на Ангелов за 2013 г. в размер на 44 367,12 лв. е покрито от Н. Стефанова, т.е. че тази сума е приход за Ангелов и разход за оспорващата. Според съда обаче тази сума неправилно е отнесена към разходите на Стефанова за 2013 г. в хода на извършваната ѝ ревизия. За установено било прието, че с банков превод Стефанова е превела на Д. Димитров 19 500,00 лв., като в заявление вх. 10843/07.08.2019 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен е посочила, че преводът касае погасяване на задължения на Н. Стефанова и С. Ангелов към Д. Димитров. Съдът е приел, че процесната сума се явява разход за оспорващата. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново е основателна. Ревизионният акт от ревизията на С. Ангелов е влязъл в сила, като процесната сума от 44 367,12 лева правилно е отнесена от органите по приходите към разходите на Стефанова за 2013 г. в хода на извършваната ѝ ревизия. В самото обяснение от Н. Стефанова, дадено в хода на ревизията на Ангелов (л. 50 от делото), е посочено, че тя се грижи за С. Ангелов, като и за децата му. Н. Стефанова потвърждава, че е отговорна за издръжката на Ангелов и в подадената от нея декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК. В хода на проведената ревизия декларираните данни за извършени разходи са поддържани от Стефанова. С оглед на гореизложеното решението в частта, в която е изменен РА, като е намален размерът на задълженията на Стефанова, като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и в същата част следва да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу процесния РА. Касационната жалба на Н. Стефанова е неоснователна. Ревизионното производство правилно е протекло по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК. Правилно съдът е приел, че като разход на Стефанова следва да се отнесе и сумата от 19 500 лева, преведени на Д. Димитров от банковата сметка на РЛ. Въпреки представените обяснения, че същата сума касае общи задължения на Ангелов и Стефанова, не са представени доказателства за това твърдение. От доказателствата по делото се установява, че банковият превод е направен от банковата сметка на оспорващата. Преводът към Д. Димитров не е намерил отражение при формиране на стойността на извършените от С. Ангелов разходи в размер на 44 367,12 лв. през 2013 г. Поради това съдът правилно е приел за неоснователни наведените твърдения от жалбоподателката за това, че стойността на превода от 19 500,00 лв. към Д. Димитров е дублиран - веднъж като част от разходите на С. Ангелов и втори път като отделен разход за Н. Стефанова. Съдебният акт е правилен и в частта, в която РА е потвърден относно задълженията на Стефанова по ЗО. Липсват конкретни възражения в тази насока. С оглед на горното и при спазване на разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК, настоящият състав намира решението за правилно в тази част. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, разноски се следват в полза на данъчната администрация. Основателно е искането за разноски на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново по представен списък по чл. 80 от ГПК за размер общо на 3 120,19 лева за всички инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение