Решение № 4450 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2012 г.

Решение № 4450 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Евгени Лазаров Генчев, гр. Варна, против решение № 819 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 3930/2011 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба и писмената защита се релевират се доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не кореспондират с установеното от съда, тъй като неправилно съдът е възприел, че е налице неправомерно поведение от негова страна, а именно че строежа е продължил след издаване на заповед на кмета на общината да го продължи. Излага подробни доводи по същество на спора. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Варна не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от Евгени Лазаров Ганчев иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 353 347.47 лв и представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи. Съдът е приел същите за неоснователни и недоказани. В хода на съдебното производство съдът е приел за недоказани твърдяните вреди от пропуснати ползи вследствие на сключените предварителни договора за продажба на самостоятелни обекти в навостроящата се сграда. Счел е, че предварителните договори представляват частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК и не обвързват с материална доказателствена сила съда за да се приеме, че фактите са настъпили както са описани в документите. Установено е от свидетелските показания, че част от сумите по предварителните договори са платени и като част от тях са под формата на закупени материали, но по делото не са представени доказателства установяващи плащане на суми и плащане на материали. От друга страна съдът е приел, че намерението в бъдеще време да се реализира продажбата на апартаментите и да се получи печалба не представлява пропусната полза, която да е пряка и непосредствена последица от отменения акт. Прието е, че не са доказани по безспорен начет и твърдяните вреди от извършени СМР и вреди от платен наем за задоволяване на жилищните нужди на собственика на парцела в който се извършва строителството поради необходимостта да се разруши постройката в която е живял. Платената сума за наем предшества издаването на заповедта за спиране на строежа, а освен това тя не е в резултат вследствие на отменения административен акт, а на съгласие на ищеца да плаща определена сума на собственика на земята за задоволяване на жилищни нужди. В мотивите към обжалваното решение административният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказан, тъй като претендираните имуществени представляват сумите, не представляват пряка и последица от отменения акт, а именно заповедта за спиране на строежа. Установено е безспорно по делото от заповедната книга на строеж, че такава дейност е извършвана и след издаването на заповедта за спиране. Решението на съда правилно. То съответства на приложимия материален закон - чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че твърдените имуществени вреди нямат пряка и непосредствена връзка с твърдяната в исковата молба отмяна на административен акт. Изложил е много подробни обосновани мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на тях е направил извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно този текст държавата и общините /в случая общината/ отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове при и по повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 дължимото обезщетение се отнася до всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискващите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, вреди и причинна връзка между тях. Съдът като е извършил преценка на доказателствата относно всеки един от посочените елементи подробно е обосновал липсата на основания за отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. Изяснени са релевантните за исковата преценка факти, при което с оглед хипотезата на чл. 204 от АПК за отменен административен акт поради незаконосъобразност, е мотивиран извод за неоснователност. В тази връзка доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Соченото от касатора определение от 17.07.2007 г. на окръжен съд - Варна (л. 71)е свързано с допуснато изпълнение на заповед от 10.05.1994 г. за изменение на ЗРП в частта за имота, поради което неоснователно се позовава на този акт като основание да се направи извод, че съдът не е обсъдил всички относими за спора фактически обстоятелства. Предмет на производството са вредните последици от отменената с влязло в сила решение от 10.06.2009 г. на Административен съд - Варна, заповед от 5.07.200 г. на кмета на община Варна за спиране на изпълнението на строеж в имот УПИ XL II - 2088, кв. 59. В тази връзка некоректно е позоваването на касатора и на отменителното решение № 14137 от 2.11.2011 г. по адм. д. № 9052/2011 г. на ВАС. С това решение не е подменен предмета на делото, а са дадени указания за пълното изясняване на фактическата обстановка по делото с установяване на причинната връзка, което съдът е и сторил. Правилно съдът е приел, че не са налице имуществени вреди - загуби от извършени СМР на строежа и платени суми за наем на жилище, в което да живее, собственика на терена до построяване на новата сграда. Доколкото представените РКО в тази връзка като частни документи нямат обвързваща доказателствена сила за датата на съставянето им /чл. 181 от ГПК/, то плащането на посочените суми не е установено да е извършено във връзка с отменения като незаконосъобразен акт. След като строежът е бил спрян по установения ред, жалбоподателят е продължил дейността, което се установява от доказателствата, след влизане в сила на заповедта за спиране. Поради това правилно е прието, че разходите, направени за СМР и наем, не са в причинна връзка с отменения акт. Правилни са изводите на съда и във връзка с липсата на релевантност между предварителните договори за продажба на недвижимия имот и възможността да се реализират, преценени като пропуснати ползи от жалбоподателя. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са установени и доказани настъпили имуществени вреди, които да са в причинна връзка с отменената заповед на кмета. При липсата на тази предпоставка от фактическия състав на отговорността, правилно е приложен законът, като е отхвърлен искът като неоснователен. С оглед на изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,