Определение № 5 от 31.03.2010 г. на КС по к. д. № 6/2010 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. Намира се във фазата по допустимостта по смисъла начл. 19, ал. 1 от Закона за конституционния съд (ЗКС) Делото е образувано на 8.03.2010 г. по искане на Политическа партия „Движение за права и свободи" (ДПС), представлявана от председателя на нейното Централно изпълнително бюро Ахмед Демир Доган, и народните представители Лютви Ахмед Местан, Христо Дамянов Бисеров и Алиосман Ибраим Имамов, участвали в последните парламентарни избори като кандидати на същата партия. Искането е подадено по реда на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП) чрез главния прокурор на Република България като орган по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. С него се оспорва законността на обявения с Решение № 256 от 19.02.2010 г. на Централната избирателна комисия - ЦИК (Обн. ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г.) избор за народни представители на Георги Цвятков Терзийски - в 7 (седми) Габровски многомандатен район от листата на политическа партия „Ред, законност и справедливост", Венцислав Василев Върбанов - в 8 (осми) Добрички многомандатен район от листата на коалиция „Синята коалиция" и Румен Стефанов Стоилов - в 23 (двадесет и трети) многомандатен избирателен район - София от листата на политическа партия „ГЕРБ". Като последица от обявяването на незаконността на избора на посочените трима народни представители се иска Конституционният съд да постанови решение, с което „да укаже на ЦИК законосъобразно да определи изборните резултати, като включи всички действителни гласове, подадени в страната и чужбина, включително и действителните гласове от следните 23 избирателни секции в Република Турция, а именно: секции №№ 324600113, 324600115, 324600127, 324600129, 324600130, 324600133, 324600136, 324600137, 324600138, 324600140, 324600143, 324600146, 324600169, 324600173, 324600174, 324600190, 324600192, 324600211, 324600212, 324600213, 324600214, 324600215, 324600232, както и да определи законосъобразно разпределение на мандатите в 41-ото Народно събрание". Искането е недопустимо, поради което следва да се отклони и върне на подателите чрез главния прокурор. По силата на първоначално обявения от ЦИК изборен резултат народните представители Лютви Местан, Христо Бисеров и Алиосман Имамов са придобили ново качество, което по същността си не само е съвсем различно, но е и несъвместимо с качеството „кандидати за народни представители", визирано в чл. 112 от ЗИНП. Като встъпили и действащи парламентаристи тримата не са засегнати от обявения променен изборен резултат, поради което не разполагат с правен интерес да оспорват неговата законност. Несъмнено обаче с това право разполага централното ръководство на Политическа партия „Движение за права и свободи", представлявано в настоящия случай от неговия председател Ахмед Доган. С Решение № 2 от 16.02.2010 г. по конституционно дело № 10/2009 г. (Обн. ДВ, бр. 14 от 19.02.2010 г.) Конституционният съд вече се е произнесъл по предмета на искането като на основата на констатациите си за допуснати нарушения на правилата за провеждане на изборите в горепосочените 23 избирателни секции в Република Турция е обявил за незаконен избора на трима народни представители (Мариана Даракчиева, Рушен Риза и Атанас Семов) и е възложил на ЦИК да обяви изборния резултат като намали по партии и коалиции общо 18358 действителни гласа, отчетени по съставените за същите секции секционни протоколи. В хода на производството пред Конституционния съд становище са изразили и четиримата автори на искането, по което е образувано настоящето дело. Първоначално това са сторили Лютви Местан, Христо Бисеров и Алиосман Имамов - в качеството на членове на парламентарната група на Политическа партия „Движение за права и свободи", а впоследствие към доводите им изрично се е присъединил и Ахмед Доган - в качеството на председател на Централното оперативно бюро на същата партия и неин представляващ. Направените от тях възражения са обсъдени в мотивите на постановеното решение. С решението на ЦИК от 19.02.2010 г. надлежно са изпълнени обвързващите указания на Конституционния съд, произтичащи от неговото решение от 16.02.2010 г. Само формално искането е насочено срещу законосъобразността на обявените от ЦИК частични промени в изборните резултати. Фактически с него се цели да се постигне преразглеждане на горепосоченото конституционно решение по същество чрез ново отчитане на действителните гласове в онези 23 секции в Република Турция, за които резултатите от парламентарните избори са били окончателно касирани. С з оглед на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗКС обаче това е недопустимо, тъй като по същия предмет е налице предходно произнасяне на Конституционния съд. По гореизложените съображения и на основание чл. 19 от ЗКС Конституционният съд