Решение № 1097 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2010 г.

Решение № 1097 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационни жалби на "Идреко Инвест" АД, Италия (Идреко) и "Джъдзян Джъда Инсигма Груп Ко" Лтд., Китай (Джъдзян), и "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД, с. Ковачево (Марица Изток), против Решение № 83/01.04.2010 г., постановено по а. д. № 462/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АССЗ).

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение състав на АССЗ е обявил за нищожен отказа на Марица Изток да предостави достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 16127/09.07.2009 г., по заявление от 11.06.2009 г. на "Алстом Пауър Италия СПА", Италия (Алстом). Делото е върнато като административна преписка на Марица Изток с указание да предостави исканата обществена информация или да откаже достъп до нея с мотивирано решение при спазване изискванията на ЗДОИ.

Недоволни от решението, касаторите го обжалват.

Идреко и Джъдзян, чрез процесуалния си представител, развиват доводи да допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Считат, че писмото, което АССЗ е приело за отказ за предоставяне на обществена информация, не носи белезите на индивидуален административен акт. Незаконосъобразно съдът е приел, че Марица Изток е задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. От правилно установеният факт на липса на финансиране на проекта от консолидирания държавен бюджет, а само от такива на ЕС, не се прави единствения възможен и обоснован извод за приложимост на правото на Европейския съюз (ЕС), а не това на Република България (РБ). Изводът за липса на условия за дерогиране на българското право въз основа на ратифициран международен договор е неправилен. Неправилен е и изводът, че липсата на валидно формирано изявление прави последното нищожно. Неправилен е и изводът, че изпращането на жалбата от Алстом по куриер, е равносилно на изпращането `и по пощата. Моли отмяна на решението, като се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Алстом против писмото на Марица Изток като неоснователна. В съдебното заседание, проведено на 13.10.2010 г. по делото, се прави искане за отправяне от страна на Върховния административен съд (ВАС), на преюдициално запитване до Съда на европейската общност (СЕО) относно тълкуването и прилагането на чл. 2, § 1, чл. 15 и чл. 344 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), както и на Регламент № 1049/2001 г. на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европа (СЕ) относно публичния достъп до документи на ЕП, на СЕ и Комисията и съотношението им към нормите на националния ни закон - ЗДОИ.

Марица Изток твърди в касационната си жалба неправилност на решението на АССЗ поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Също твърди, че посоченото писмо, изходящо от него, няма белезите на индивидуален административен акт. Липсата на изразена воля от лицата, които са упълномощени да представляват дружеството, води до пълна липса на правно изразена валидна воля на Марица Изток като юридическо лице. То тази причина писмото не е и индивидуален административен акт. Необоснован е изводът на съда, че писмо изх. № 16127/09.07.2009 г. е подписано със запетая от изп. директор Евгени Стойков при изписани имена на изп. директор Георги Христозов. Документ, обосноваващ този извод по делото липсва.

Ответната страна - Алстом, чрез процесуалните си представители, счита касационните жалби за неоснователни. Молят отхвърлянето им.

Прокурорът счита касационните жалби за неоснователни.

ВАС, състав на пето отделение, за да се произнесе по касационните жалби, възприе установеното от фактическа страна от АССЗ. То не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбите им са правните изводи на съда.

Безспорно установено по делото е, че на 11.06.2009 г. Алстом е изпратил до Марица Изток, заявление за достъп до обществена информация (том I, л. 78-81) за предоставяне на документи, част от предложението на Консорциум "Идреко/Инсигма" (консорциума/ът) за участие в тръжна процедура, проведена от Марица Изток във връзка с обществена поръчка за изграждане на сероочистващи инсталации в блокове 5 и 6. Искана е информация относно Приложение 09 и приложения към него документ, образец 3А и 3Б от офертата на консорциума, за договора за сероочистваща инсталация на бл. 5 и бл. 6 на Марица Изток (относно: Операция 22344/Част А-1, Изграждане на сероочистваща инсталация на блок 5 и 6 на Марица Изток), представени на 06.06.2008 г. На 18.06.2009 г. Марица Изток съобщава на консорциума за постъпилото искане и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗОДОИ иска от него изрично съгласие за предоставяне на информацията. За поисканото съгласие и следващото от това действие продължаване на срока за предоставяне на информацията, е уведомен Алстром с писмо изх. № 14998/25.06.2009 г.

С писмо от 02.07.2009 г. представляващият консорциума е уведомил Марица Изток, че не дава съгласие за предоставяне на каквато и да е информация от тръжната му документация на трета страна, с изключение на ЕС и Европейската банка за внедряване и развитие (ЕБВР).

На 10.07.2009 г. Марица Изток е изпратила на Алстом писмо изх. № 16127/09.07.2009 г., подписано от изпълнителния директор Евгени Стойков. Уведомявайки ги за отказът на консорциума да се предостави информация, е заявило, че писмото следва да се счита за отговор на отправеното от Алстом заявление за достъп до обществена информация.

При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна.

Фактическите изводи на АССЗ се явяват обосновани, а правните му такива - законосъобразни.

Доводът на Марица Изток за необоснованост на извода на съда, че писмо изх. № 16127/09.07.2009 г. е подписано от изпълнителния директор Евгени Стойков, макар и изложен с много емоционално, е неоснователен. АССЗ е посочил въз основа на кой документ прави този фактически извод - приложеното на л. 223 в том II от делото, писмо изх. № 22967/23.09.2009 г. Цитираното писмо е приложено по делото и в него юрисконсулт Макаков, като процесуален представител на Марица Изток изрично заявява, че "...Лицето, подписало обжалвания отказ за достъп до обществена информация е г-н Евгени Стойков - Изпълнителен директор на "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД...". Въз основа именно на това, неоттеглено от страната и неоспорено от другите страни изявление на представителя на страната, АССЗ е направил посочения по-горе извод.

Доводът за допуснато от АССЗ съществено нарушение на съдопроизводствените правила е развит в касационната жалба на Идреко и Джъдзян. В жалбата на Марица Изток също се твърди наличието на това касационна основание за отмяна на решението, но такова не е обосновано и аргументирано, поради което ВАС не може да го изследва и да му даде отговор. Идреко и Джъдзян твърдят, че изпращането на жалбата на Алстром по куриер не е равносилно на изпращането й по пощата, поради което тя се явява просрочена и съответно процесуално недопустима. Самото решение, като постановено по недопустима жалба също е недопустимо. Доводът е неоснователен. Изпращането на искания, жалби, сигнали и други до административните органи и/или съда е регламентирано в чл. 62, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и в административния процес. Подобна разпоредба е и тази на чл. 29, ал. 6 от АПК. Практиката на ВКС и ВАС по отношение на изпращането на книжа "по пощата", уредено в чл. 62, ал. 2 от ГПК е постоянна. Употребеното понятие "поща" следва да се тълкува разширително - то означава не само "Български пощи" ЕАД, но и всички лицензирани пощенски оператори по смисъла на Закона за пощите. Изложените от АССЗ доводи в тази насока са законосъобразни и ВАС не счита за необходимо да ги преповтаря. В конкретния случай следва да се има предвид, че жалбата на Алстром е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор до задълженото по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 лице. Т. е. в случая може и следва да се приложи и чл. 29, ал. 6 от АПК, тъй като жалбата е изпратена "по друг технически възможен начин", което я прави изпратена в срок.

Доводите за допуснати нарушения на материалния закон са развити от тримата касатори в следните насоки:

а/ Твърди се, че обжалваното писмо, чрез което Марица Изток 2 е отказало достъп до обществена информация не е индивидуален административен акт, поради липса на елементите, задължителни за издадения в писмена форма акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. ВАС счита така направения довод за неоснователен. Видно от формата и съдържанието на писмо изх. № 16127/09.07.2009 г., то съдържа основните елементи, без които не би могло да се твърди наличието на административен акт, а именно тези, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5 и 8 от АПК: наименованието на органа, който го издава ("ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД), адресата на акта (Алстом Пауър Италия

СПА), фактическите основания за издаването му (липсата на съгласие за предоставяне на достъп до документите от страна на консорциума), разпоредителна част с която се заявява, че това е отговор (отказ) на искането за достъп, дата на издаване и подпис на издателя. Част от липсващите такива елементи (органът и срока, в който може да се обжалва актът) са уредени в АПК, поради което когато не са посочени, те се заместват от съответните норми а за друга - наименованието на акта и разпореждането за разноски, ВАС многократно се е произнасял, че липсата им не съставлява съществено нарушение. Естествено, в случая следва да се отчете спецификата на един административен акт, издаден на основание ЗДОИ, за разлика от други такива, на основание други нормативни актове.

б/ По въпроса дали Марица Изток 2 е задължено лице от категорията на посочените в чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, АССЗ е изложил правните си доводи, които също се споделят от ВАС. Съгласно нормата, законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на ЕС или предоставени от ЕС по проекти и програми. В конкретния случай, финансирането на проекта е изяснено - част от средствата са собствени на Марица Изток, друга са от ЕС по програмата ИСПА и трета са отпуснати от ЕБВР. В случая се касае до тълкуване съдържанието на правната норма и даденото такова от страна на АССЗ съответства на духа и целта на закона. Така употребената редакция цели да разпростре приложението `и освен върху дейностите, финансирани само със средства от консолидирания държавен бюджет или реализираните само по фондове, проекти и програми на ЕС, но и върху тези, за които е приложено смесено финансиране.

в/ Доводът, че липсата на валидно формирано изявление прави същото нищожно е основателен. Безспорно е, че към датата на издаване на оспореното писмо Марица Изток 2 се е представлявало от двамата изпълнителни директори заедно, а писмото е подписано само от единия от тях - Е. Стойков. Съдът, позовавайки се именно на липсата на надлежно осъществено правно действие по повод искането за предоставяне на достъп до информация е приел, че липсва валидно формирана воля от страна на юридическото лице, което води до нищожност на изявлението. Този порок на акта, с който се отказва достъп до исканата обществена информация, изисква и налага прогласяването на нищожността му и връщане на делото като преписка на Марица Изток за ново, валидно произнасяне по искането, при условията на ЗДОИ.

Пред ВАС е направено повторно искане от процесуалния представител на Идреко и Джъдзян, за отправяне на преюдициално запитване до СЕО по подробни въпроси, отнасящи се до тълкуването и прилагането на чл. 2, § 1, чл. 15 и чл. 344 от ДФЕС, както и на Регламент № 1049/2001 г. на ЕП и на Съвета от 30.05.2001 г., относно публичния достъп до документи на ЕП, на Съвета и на Комисията (Регламента/ът). Настоящият състав на ВАС преценява искането като неоснователно. На първо място, с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Регламента, той се прилага за "...всички документи, държани от институцията, т.е. които са изготвени или получени от нея и са нейно притежание, във всички области на дейност на ЕС". В случая, търсената от Алстом информация и документите, които я съдържат, се съхранява не от някоя от посочените европейски институции, а от Марица Изток. От значение е и това, че последното е стопански субект, а не "институция" по смисъла на чл. 1, б. "а" от Регламента. В същата норма "институциите" са изчерпателно изброени: ЕП, съвета и Комисията и прилагането на Регламента по отношение и на други такива е недопустимо. Предвид обстоятелството, че нито една от така посочените институции не се явява задължен по смисъла на Регламента субект, тъй като не съхранява документите, съдържащи информацията, достъп до която се иска, приложимо ще е националното законодателство, а не общностното такова.

Ирелевантно за прилагането на ЗДОИ е обстоятелството, че за финансирането на сероочистващите инсталации, не са използвани средства от консолидирания държавен бюджет. Както се посочи, изброяването в чл. 3, ал. 2, т. 2 от закона е алтернативно, въпреки употребения предлог "и". На практика едновременно финансиране от всички посочени източници ще бъде много рядко. Освен това такова тълкуване противоречи на целта и смисъла на ЗДОИ, вкл. и на конституционното право на гражданите на РБ на търсене, получаване и разпространяване на информация, съгл. чл. 41 от Конституцията на РБ. Не може да се приеме за основателен и доводът, че Регламентът ще е приложим в случаите, когато съответната дейност, се финансира само със средства от Европейски фондове, а ако в този процес са ангажирани и средства от консолидирания държавен бюджет, ще се прилага ЗДОИ. Очевидно този критерий не е приложим, за разлика от другия - кой съхранява документите, достъп до които се иска. Доводите, извлечени от решение от 30.01.2008 г. по дело Т-380/04 са неотносими към случая. По това дело е установено, че документите, съдържащи търсената обществена информация, до които е искан достъп, са били във владението и са съхранявани от Европейската комисия.

По изложените съображения искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение