Решение № 5701 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 81/2017 г.

Решение № 5701 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 81/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ц. М. в качеството й на процесуален представител на "С. п." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1415, район Витоша, ул. "Околовръстен път", № 106В, против решение № 6960 от 10.11.2016 г., постановено по административно дело № 8955/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу постановление на старши инспектор при ДИТ (Дирекция "Инспекция по труда") - М., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение с И. К. К., и е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор с лицето в срок до 17.06.2016 г. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция на труда" - М. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Другият касационен ответник И. К. К. от гр. М. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. град е недатирано постановление от 2016 г., издадено от старши инспектор С. О. Ш. в Дирекция "Инспекция по труда" - М., с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекса на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между "С. п." ООД като работодател и И. К. К. като работник на длъжност "куриер" в офис М. на дружеството. На работодателя е дадено и предписание да предложи на работника сключването на трудов договор в срок до 17.06.2016 г. За да не уважи сезиралата го жалба от "С. п." ООД срещу акта съдът е приел, че процесното постановление е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия в законоустановената форма при наличие на предпоставката по чл. 405а, ал. 1 от КТ за издаването му - съществуване на трудово правоотношение без същото да е обективирано в писмен договор. Съдът е посочил, че функциите на Каменов по сключения от него договор за изработка с куриерската фирма са се осъществявали многократно и са се заключавали в изпълнение на едни и същи задължения, което ги характеризира като трудови, а не като граждански. В мотивите на съдебния акт е отразено и, че Каменов е имал определено работно време и място, както и йерархична подчиненост на работодателя, а договореното му месечно възнаграждение от 120 лева се заплаща периодично. Проверяваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В конкретния казус обаче инспекторът от Дирекция "Инспекция на труда" и първоинстанционният съд са направили погрешна преценка за естеството и характера на извършваната дейност от Каменов по договора му със "С. п." ООД, а изводът за наличие на трудово правоотношение между страните по гражданския договор е материално незаконосъобразен. В тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване на трудовото правоотношение между дружеството и Каменов. В случая в административното, и а в хода на съдебното производство, не са установени факти, които да обуславят такъв извод. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат изпълнение на една трудова функция, а в случая такива констатации липсват. Дейността, която е извършвал И. К., не съставлява осъществяване на трудова функция. Контролният орган не е доказал наличието на уговорки между Каменов и дружеството в този смисъл, поради което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, като е издал обсъжданото постановление. В представения пред първоинстанционния съд граждански договор от 1.04.2016 г. с предмет доставка, пренасяне и получаване на пощенски пратки, изрично е записано, че Каменов ще изпълнява възложената му работа без работно време и работно място, а възнаграждението е уговорено в зависимост от доставката на тези пратки. Поради епизодичността на такива пратки в посочения регион очевидно "С. п." ООД няма нужда (а и икономическа изгода) И. К. да работи като постоянен куриер на фирмата, каквито за разлика от него са лицата, които работят ежедневно за дружеството, и поради това с тях то има сключени трудови договори. В сключения между Каменов и "С. п." ООД граждански договор са определени правата и задълженията на касатора като възложител и на Каменов като разносвач на пощенски пратки /когато има такива/, като е уговорено и възнаграждение за всяка пратка в зависимост от нейният вид, което да се изплаща месечно, след представяне на протокол за извършената работа, но от това обстоятелство не може да се обоснове извод за наличието на скрит трудов договор. В случая липсват основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и не се касае за престация на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, а постигане на определен резултат - доставяне на определен брой поверени на лицето пратки. Хонорарът за доставянето им е обусловен от количеството и вида им, а възлагането им (ако и когато се случи) е в зависимост от епизодичните нужди на регионалния офис на "С. п." ООД в гр. М. за извършване на тази дейност извън населеното място. Касае се за разнасяне на пратки в региони, отдалечени от офиса в града (примерно села), за които е нерентабилно да се ангажира ресурс от офиса, тъй като липсва регулярно постъпване на писма и пакети за тези региони. Възлагането се извършва периодично, но не ежедневно, и то при наличие на необходимост от пътуване на адреса. В тези случаи обективно няма как да се обвърже възлаганата работа с определен часови пояс или някаква регулярност на времето за работа, защото предварително е невъзможно да се предвиди дали, колко на брой и колко често има налични пратки за доставка в съответните региони. Посочените местонахождение и работно време на офиса на куриерската фирма са указание за Каменов за мястото, от където може да получава пратки, които да разнася, за частта от деня и дните от седмицата, в които офисът е отворен, за да получава пратки, когато му се обадят, и съответно да отчита доставянето им, а не, както необосновано са приели контролният орган и съдът, работно място и време. От клаузите на обсъждания договор е видно и, че не се касае за йерархична подчиненост. Каменов има свободата да прецени дали има възможност да вземе и да разнесе пратки, какви, до къде и колко да бъдат, защото той може да се ангажира с разнос на такъв обем от пратки, какъвто сам прецени, че има възможност да достави. Изложеното опровергава изводите на първоинстанционния съд за уговорено трудово възнаграждение и определени работно време и място при наличие на контрол от страна на работодателя върху работника. Неправилен е и изводът на съда, че извършването от Каменов по договора е трудова функция, а не постигане на определен резултат, и макар и наименуван граждански, сключеният между него и дружеството договор прикрива трудово правоотношение. В случая е договорен резултат, а не трудова функция, тъй като няма трайност и постоянство в изпълнението на работата, няма задължение за спазване на трудова дисциплина, няма и определено работно време. Анализът на клаузите на сключения договор не насочва към извод, че е договорено престиране на работна сила на постоянно място на работа при предварително създадена от страна на работодателя организация на труда и под негов контрол. Административният орган не е събрал категорични данни, които да обосноват издаването на постановлението за обявяване на трудово правоотношение между "С. п." ООД и И. К. К.. Събраните по делото доказателства навеждат на обратния извод, че правоотношението между дружеството и Каменов е било облигационно - за извършване на определена работа. Обсъжданото постановление е издадено от контролния орган на инспекцията по труда при отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 405а, ал. 1 от КТ - установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2. Предвид горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесното постановление. Като е приел, че жалбата до него е неоснователна и я е отхвърлил, Софийският градски административен съд е постановил неправилно решение. С оглед на това, при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да се постанови друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея постановление. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,