Решение № 15611 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2011 г.

Решение № 15611 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му - юрисконсулт Зарева, срещу решение № 2561/27.05.2011 г. по адм. д. 4724/10 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/13126/7.06.2010 г., с който на Веска Иванова Иванова е определена като недължимо платена от Разплащателна агенция общо сумата от 445 лева, по общо заявление за единно плащане на площ за 2007 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът Веска Иванова Иванова, не се явява и не се представлява, но е възразила срещу касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в установената форма, но е незаконосъобразен поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Според административния съд при издаване на АУПДВ не е спазена предвидената в закона процедура и липсват ясни, точни и конкретни мотиви. Допълнително са изложени мотиви, че земеделският стопанин е получил добросъвестно сумите за подпомагане и те не подлежат на възстановяване. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че изплатените на ответницата суми от Разплащателната агенция (РА) не са неправомерно получени, поради което и същите не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Това е така, тъй като от данните по делото не е установено, а и не се твърди, че с поведението си Иванова е въвела в заблуждение органите на РА, че е декларирала неверни данни относно вида и размера на площите в заявлението за единно плащане. В тази връзка правилни са и другите изводи на съда, че установеното неправомерно плащане за заявените от ответницата земи, обозначени с код 6 (други земеделски площи), е в причинна връзка с действията на администрацията, която е дала грешни указания относно класификацията и описанието на земеделските площи подлежащи на субсидиране от фондовете на ЕС. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от лицето площи, както и че само в резултат от данни на Общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на земеделския производител. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. Първоначално заявените от него площи не са одобрени за допустими за подпомагане, но въз основа на писмо вх. н. 01-0409/1600 от 12.08.08 г. на Министъра на земеделието и храните е променено тълкуването на начина на определяне на допустимите за подпомагане площи и е извършено преизчисляване на субсидията като е определена за плащане спорната сума от 445 лева. Следователно преизчисляването на субсидията е извършено от администрацията по указание на Министъра на земеделието и храните, а не поради подаване на декларация с различно от първоначалните документи съдържание. Не се констатира неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, за да може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Обстоятелството, че административните органи са изпитвали затруднение по определяне допустимостта или недопустимостта за подпомагане на заявените площи следва да бъде разглеждано като допълнителен аргумент, че по отношение на земеделския стопанин не може да бъде предполагано недобросъвестно поведение при подаването на общо заявление за единно плащане на площ и деклариране на заявените от него БЗС, чието описание не е променяно от него, но е преценявано по различен начин. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на средствата. Към момента на извършването на плащането административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за подпомагане. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделският производител. Видът на грешката и неяснотата от страна на администрацията по тълкуване на условията за допустимост за подпомагане обуславят заключение, че не е могла да бъде установена по разумен път от земеделският производител. Ето защо, като е приел, че сумите не са неправомерно получени от ответницата и че липсват основания за издаване на процесния АУПДВ, съдът е приложил правилно закона и решението му се явява законосъобразно. Обжалваното решение е правилно и по отношение изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липсата на мотиви-фактически и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на АУПДВ определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени и на резултатите от анализ, съдържащи се в писмо № 02-0409/1673/30.05.09 г. на Министъра на земеделието и храните. В описаната фактическа обстановка в АУПДВ не е посочено наличие на поведение от страна на Веска Иванова, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Следователно липсват конкретни мотиви за установени конкретни факти, относими лично към Веска Иванова. Цитираните в АУПДВ резултати и анализи са относими към действията на разплащателна агенция и всички, засегнати от тези действия земеделски производители, поради което не могат да бъдат разглеждани като мотиви на административен акт, съдържащи се в друг акт по смисъла на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976 г. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен извода на АССГ, че АУПДВ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като е достигнал до същите правни изводи АССГ е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,