Решение № 25 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3395/2013 г.

Решение № 25 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3395/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано по молбата на Г. ф. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 предл. 2 ГПК на влязлото в сила Решение от 20.09.2012 г. по гр. д. № 12373/2012 г. на Софийски районен съд, 62 с-в. Твърдението на молителя е, че новото обстоятелство се състои в това, че по време на висящността на спора не е било известно образуването на наказателно производство по което вината на водача А. Т. Р. за увреждането на В. И. П. е установена с влязла в сила присъда от 17.09.2008 г. по НОХД № 14057/2007 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 8 с-в. Чрез процесуалния си представител, ответникът по молбата за отмяна А. Р. изразява становище, че тя е неоснователна, поради това, че молителят Г. ф. е могъл да въведе новото обстоятелство (наличието на наказателно производство) и да представи доказателства за него, ако би проявил дължимата грижа. Няма искане за присъждане на разноски. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. На 12.03.2012 г. Г. ф. е предявил срещу А. Т. Р. иск с правно основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 8 КЗ общо за сумата 5477.92 лв. Искът произтича от изплатено от Г. ф. в полза на третото лице В. П. обезщетение за вреди, които тя е претърпяла в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 01.10.2006 г. Основание за ангажиране отговорността на Ф., въведено в исковата молба е, че виновният водач Р. е управлявал МПС без за него да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В производството пред Софийски районен съд ответникът Р. е противопоставил възражението, че няма вина за настъпилото ПТП, оспорил е съдържанието на представения по делото констативен протокол за ПТП и е представил доказателства, че по реда на ЗАНН, издаденото наказателно постановление за същото ПТП е било отменено В рамките на производството пред СРС не е имало твърдения за образуването на досъдебно производство и други доказателства относно механизма на ПТП не са били искани и не са били събирани. Въз основа на доказателствата по делото районният съд е приел, че вината на водача не е доказана и е отхвърлил иска на Г. ф. - С. Решението е влязло в сила, като необжалвано. Новото обстоятелство на което се позовава молителят е наличието на наказателно производство срещу А. Р. за същото деяние, приключило с влязла в сила присъда. Представените доказателства, материализиращи соченото обстоятелство са присъда от 17.09.2008 г. по НОХД № 14057/2007 г. на Софийски районен съд, НК, 8 с-в и Решение от 02.07.2009 г. по ВНОХД № 3302/2008 г. на СГС, НК, ХIII въззивен състав с което тя е потвърдена в частта за виновността на дееца и е изменена в частта за наказанието. Становището на настоящия съдебен състав, че молбата за отмяна е неоснователна, произтича от следното: За да се стигне до отмяна на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда наличието на две кумулативни предпоставки: а./ наличие на нови обстоятелства или нови доказателства относно твърдяни по време на висящността на процеса обстоятелства, които да са от значение за спора; б/ те да не са били известни на молителя и при полагането на обичайната грижа той да не е могъл да узнае обстоятелствата или да се снабди с доказателствата. Първата предпоставка в случая е налице. Наличието на приключило през 2009 г. наказателно производство в което е установена вината на А. Р. за процесното ПТП за вредите от което е изплатено обезщетението, действително е ново обстоятелство и е от съществено значение за спора. Не е налице, обаче, втората кумулативна предпоставка - молителят да не е могъл да узнае за това обстоятелство и да се снабди с доказателства за него при полагане на обичайната грижа за обосноваване на исковата си претенция. Както ВКС многократно е имал случай да посочи, новите обстоятелства и новооткрити доказателства като средство за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК могат да бъдат само такива обстоятелства и документи, които се отнасят до факти или защитна теза, които са били твърдени през висящността на процеса, но не са били известни и не са могли да бъдат доказани, без това незнание или непредставяне да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа у заинтересованата страна. Вярно е, че А. Р. е оспорил вината си и е затаил истина относно това, че тя е съдебно установена. За него, обаче това е било защитна теза и не е съществувало процесуално задължение да въвежда неизгодни за себе си факти в процеса. Задължение да установи вината му е на ищеца, а към момента на предявяването на иска са били изминали повече от 2 години от влизане на присъдата в сила. Справка за наличието на висящо или приключило наказателно производство е могло да бъде направена при полагане на минимално дължимата грижа от страна на Г. ф., както преди предявяването на иска, така и в рамките на процеса. И правната доктрина и константната съдебна практика са категорични, че извънредният способ за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Поради това, молбата за отмяна следва да бъде счетена за неоснователна. Разноски за настоящето производство не са претендирани и не се присъждат. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.