Решение № 13140 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2010 г.

Решение № 13140 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията против решение № 6656 от 20.05.2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, постановено по адм. дело № 16424/2009 г., с което е отменено решението й № 1235 от 01.01.2009 г. - отказ за издаване на "ЛИНКОС" ООД индивидуална лицензия за изпълнение на част от универсална пощенска услуга-пощенски парични преводи на територията на Република България и административната преписка е изпратена на КРС за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответната страна "ЛИНКОС" ООД-София не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС - седмо отделение приема решението на КРС за незаконосъобразно - постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалното право и при несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗПУ КРС отказва да издаде лицензия, когато специализираната комисия е констатирала от представените от заявителя документи, че: са налице обстоятелства, които застрашават сигурността и отбраната на страната и че заявителят: е обявен в несъстоятелност или е в производство по обявяване в несъстоятелност; се намира в ликвидация; е лишен от правото да упражнява търговска дейност - за управителите или за членовете на управителните органи на заявителя или има публични парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Доколкото законът предоставя на административния орган само едно възможно решаване на въпроса при наличие на конкретни факти /а не избор между два или повече законосъобразни начина/, формата на компетентност на КРС е обвързана администрация. За конкретния случай основание за отказване издаването на лицензия е наличието на обективни обстоятелства, свързани с осъществяването на дейността, за която се иска лиценз, които застрашават сигурността и отбраната на страната. Преценката за наличието им е възложена на КРС, като специалният закон не изисква съгласието или мнението на друг орган, без които решението не може да се издаде. Неоснователно се поддържа от касатора довод за липса на компетентност да се преценява наличието на обстоятелства, които застрашават сигурността и отбраната на страната. Тази преценка им е възложена по силата на закона и тя не е обвързана от наличието на друг влязъл в сила акт на компетентен орган, между които и МВР, за установяване на такива обстоятелства. Допустимо е с оглед изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая да се изискват и събират данни от МВР, ДАНС и др., но те не обвързват комисията. Отделно от това, становището на министъра на вътрешните работи за "системно нарушаване на законите на Рбългария /ЗАСП, НК, ЗМВР и др./ и погазване на конституционното право на авторите да се разпореждат с продуктите на интелектуалния си труд" е неподкрепено с доказателства за издадени от съответните органи актове за установени административни нарушения и/или инкриминирани деяния и не сочи на заплаха за сигурността и отбраната на страната, както правилно и обосновано се приема в обжалваното решение. Не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила позоваването от решаващия състав на легалната дефиниция на понятието "национална сигурност", законодателно уредено след издаване на обжалваното решение на КРС, тъй като тази правна норма не установява правила за поведение на правните субекти, които са задължителни след влизането й в сила. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,