Решение № 677 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2014 г.

ВАСV отделение21.01.2015 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 535/10.03.2014 г. по адм. дело № 3955/2013 г. на Административен съд - гр. Варна. ОСЪЖДА Община Аврен да заплати на Тодорка Йорданова Каратодорова, с адрес в гр. Варна, сумата 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 677 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Аврен, чрез процесуален представител, против решение № 535/10.03.2014 г. по адм. дело № 3955/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, с което са отменени негови заповеди № 39/16.01.2012 г.; заповед № 52/12.01.2012 г. и заповед № 52А/16.01.2012 г. (изменена) по оспорване на Тодорка Йорданова Каратодорова. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Навеждат се доводи за неизпълнение от страна на първоинстанционния съд дадени задължителни указания от ВАС на основание чл. 224 от АПК. Неправилна е преценката на съда досежно липсата на основания за налагане на дисциплинарно наказание, респ. нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение и се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - Тодорка Йорданова Каратодорова, жив. в гр. Варна, редовно призована, чрез своя процесуален представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна съдът приема, че е сезиран с проверка за законосъобразност на Заповед № 39/16.01.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"; заповед № 52/12.01.2012 г., за прекратяване на служебно правоотношение (изменена на № 52А/16.01.2012 г.) и Заповед № 52/12.01.2012 г. за прекратяване на служебно правоотношение с вкл. разпореждане за изплащане на обезщетения. Трите административни акта са издадени от кмета на Община Аврен и са с адресат Тодорка Йорданова Каратодорова, изпълняваща длъжността секретар на Община Аврен като пред съда се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорените заповеди, като издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е представен протокол № 1/29.12.2011 г. от проведено заседание на Дисциплинарния съвет към Общинска администрация на Община Аврен по образуваното дисциплинарно дело срещу служителя Каратодорова, на което е взето решение, че във връзка с извършените виновно груби нарушения по обвинения, обективирани в 8 точки, безотговорните и непрофесионални действия от страна на секретаря на общината, довели до значителни финансови загуби и уронване престижа на общината, следва на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". От правна страна съдът приема, че описаните в заповед № 39/16.01.2012 г. нарушения са декларативни, формулирани общо, поради което не става ясно в какво точно се състои неправомерното виновно поведение на държавния служител. Липсата на индивидуализация на деянията, квалифицирани като дисциплинарни нарушения прави невъзможна преценката на съда спазени ли са сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и дали при определяне на наказанието са спазени критериите, визирани в чл. 91 от ЗДСл. В този смисъл е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - обжалваният административен акт е постановен при неспазване на изискването за форма. При постановяването му са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Макар и формално дисциплинарно-наказващият орган да е спазил процедурата по чл. 93 от ЗДСл, дисциплинарният съвет не си е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и в рамките само на един ден е стигнал до заключението за виновно извършени от жалбоподателката груби нарушения по всички обвинения, безотговорни и непрофесионални действия, довели до значителни финансови загуби и уронване престижа на общината. Като е възпроизвел в оспорената заповед решението на дисциплинарният съвет, кметът на общината е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК. Оспорената заповед е постановена и при нарушение на материалния закон - несъставомерност на деянията и нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, с оглед на което оспорената Заповед № 39/16.01.2012 г. на Кмета на Община Аврен, с която на жалбоподателката Каратодорова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е отменена, а наред с нея са отменени като незаконосъобразни и последващите заповеди за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката и изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушение на чл. 224 от АПК относно дадените на повторно разглеждащия административния спор първоинстанционен съд указания. Задължителни са указанията както по тълкуване и прилагане на материалния, така и на процесуалния закон. Не могат да се дават обаче, а ако са дадени, не са задължителни, указанията по съществуването или несъществуването на факти или по доказателствената сила на конкретни доказателства, доколкото тя не е определена от процесуалния закон. В процесния случай дадените от ВАС указания са за разглеждане спора по същество и излагане на мотиви дали Каратодорова е извършила дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта. Като е обсъдил задълбочено всички доказателства, свързани с правния спор за законосъобразността на акта и е извел и изложил убедителни доводи в тази насока, настоящата инстанция счита, че не е налице порок на съдебния акт на конкретно наведеното касационно основание и указанията на съда са спазени. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган и съдържа лимитативно изброени реквизити като съобразно ал. 1, т. 4 заповедта следва да съдържа описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. ВАС споделя мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на извършените нарушения след съвкупната преценка на приобщените писмени и гласни доказателства. Изложените в заповедта съображения са общи, декларативни и неясни, а това обстоятелство не дава възможност на оспорващия да ангажира правилно защитата си. В този смисъл са неоснователни твърденията на касатора, че след като описаните в заповедта нарушения са отрицателни факти, върху административния орган не пада доказателствената тежест за доказване на отрицателни факти, тъй като административният акт е благоприятен за него и именно същия следва да докаже, че са били налице фактическите основания за издаването на административен акт. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2