Решение № 13979 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2012 г.

Решение № 13979 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ( ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "СК 59" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 5588/07.12.2011 г. по адм. дело № 1847/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2101003775/06.08.2010 г. издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърдено с решение № 154/28.01.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 134 280 лв. за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2008 г. по 32 бр. фактури, издадени от "Строй транс ЧП" ЕООД с предмет на доставка "ковчези по договор". Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме РА за законосъобразен в обжалваната част, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за недоказана реалност на доставките по оспорените данъчни фактури издадени за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2008 г. от "Строй транс ЧП" ЕООД, поради което липсват положителните предпоставки по чл. 68 и 69 ЗДДС за възникване и признаване на данъчен кредит и отказът по чл. 70, ал. 5 ЗДДС е обоснован. Решението е правилно. Оспорването на реалността на доставките по фактурите за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2008 г., издадени от "Строй транс ЧП" ЕООД с предмет "ковчези" е поради недоказана материална и кадрова обезпеченост на доставчика за производството на стоките-ковчези, съобразно техния брой - 254 и стойността им - 335 700 лв. Не е признато възражението, че с част от стоките е осъществена ВОД към Румъния като изводите в тази връзка се обосновават на информация по SCAC. В хода на производството не са представени от доставчика доказателства за материална и кадрова обезпеченост. Не е установено дружеството-доставчик да е имало назначен персонал по трудов или граждански договор. При насрещни проверки дружеството-доставчик не е намерено на данъчния адрес. При изискване на документи, такива са постъпили при административния орган, включително и декларация от управителя с посочени три физически лица като наети на граждански договори. При насрещни проверки на посочените три физически лица като изпълнители на поръчката, две от тях не са намерени на адресите, а третото е декларирало, че никога не е сключвало граждански договор със "Строй транс ЧП" ЕООД, а отделно е установено, че за периода е работило на трудов договор в друга фирма. По данни от електронния масив на НАП тези физически лица не са подавали декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. В заключението на вещото лице се съдържа заявление, че е извършило проверка на счетоводството само на жалбоподателя на място в гр. Пловдив, но за доставчика не се съдържа такова заявление. Вещото лице е работило по предоставени му от жалбоподателя документи, включително и тези, за които се твърди, че изхождат от доставчика. Органът по приходите не е могъл да осъществи връзка с представител на дружеството-доставчик, представител на дружеството не е открито на данъчния адрес, въпреки многократните посещения от страна на органа по приходите на адреса на доставчика "Строй транс ЧП" ЕООД, документирани с протоколи за насрещни проверки. Проверка в счетоводството на доставчика не е била направена и от назначеното по делото вещо лице. Заключението, съдържащо констатации, че е водено редовно счетоводство от доставчика е на база представени от жалбоподателя извадки от счетоводни регистри, които не са с установено авторство - липсва отбелязване на лицето, подписало счетоводните регистри. Отделно, единствено проверка на счетоводството на дружеството-доставчик на мястото, където осъществява дейността си е доказателство за наличието на редовно водено счетоводство. След като такава проверка не е била направена, поради неоткриване на представител на дружеството на данъчния адрес, извод за редовно счетоводство не може да бъде обоснован. Издаването на данъчни фактури, отразяването им в съответните регистри, изготвени договори с предмет, съответстващ на предмета, отразен във фактурите, не се оспорва. При оспорена реалност на доставка на посочената във фактурите стока, съобразно броят и стойността им, която в случая общо е в размер на 335 700 лв. доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните относими доказателства следва да установи наличието на съответния материал у доставчика за изработването на стоката, наличието на съответните работници, транспортирането, съхраняването на стоката и пр. Липсата на доказателства както за налични материали, така и на работници назначени по трудов или граждански договор, обосновава извод за липса на доказани реални доставки на стоката, посочена в оспорените данъчни фактури, издадени от "Строй транс ЧП" ЕООД. Изследването на последващата реализация на стоката с осъществен ВОД към Румъния и данните от SCAC са допълнителен аргумент, но не са решаващи аргументи за да бъде признат данъчен кредит по доставките от "Строй транс ЧП" ЕООД на дружеството-касатор "СК 59" ЕООД. И при обратната хипотези - доказана ВОД към Румъния, последната не доказва, че стоките са доставени на "СК 59 " ЕООД именно от доставчика "Строй транс ЧП" ЕООД. Реалността на доставката от "Строй транс ЧП " ЕООД е предмет на самостоятелно изследване и поради това, че отказът на данъчен кредит касае именно тези доставки, всички аргументи за или против реалността на осъществена впоследствие ВОД със стоки от същия вид към Румъния не могат да бъдат аргумент за доказване реалност на оспорените доставки с доставчик "Строй транс ЧП" ЕООД, който е издател на фактурите, по които е отказан данъчния кредит. Като е стигнал до аналогични изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за защита, но поради това, че с обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3135, 60 лв. същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,