Решение № 13877 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2014 г.

Решение № 13877 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РУП Петрич при ОД на МВР Благоевград срещу решение № 68 от 16.01.2014 г. по адм. дело № 773/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на Андреано Любомиров Георгиев - полицейски инспектор "ПК" в група "Охранителна полиция", е отменена заповед рег. № 530/16.08.2013 г., издадена от касатора. Със същата на служителя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.). В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната му и потвърждаване на оспорената заповед, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Георгиев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Отмяната на процесната заповед е мотивирана с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е прието, че липсва заповед по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР за образуване на дисциплинарно производство, че дадените от служителя писмени обяснения не са приети съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, както и че не е извършена преценка съобразно критериите, визирани в ал. 2 от същата разпоредба. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложените в него съображения. Съдът не е взел предвид, че съгласно чл. 238а от ППЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 225 - 229, тоест извън тежките нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 от ЗМВР, за които задължително се налага наказание "уволнение", дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай то започва с първото действие за установяване на нарушението. Поради това изводът, че не е спазена разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР е неправилен, тъй като извършеното от Георгиев нарушение е по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което е предвидено наказание "писмено предупреждение". В административната преписка се съдържат данни, че комисията по извършване на проверката е назначена със заповед рег. № з 4905/04.07.2013 г. на директора на ГД "Национална полиция", която заповед е цитирана в справката с рег. № Ж-94/02.08.2013 г. (л. 11), както и в други документи. Невярно е заключението на съда, че дадените от служителя писмени обяснения не са надлежно приети от дисциплинарно наказващия орган. В горния ляв ъгъл на сведението на Георгиев с рег. 19619/16.08.2013 г. (л. 26) е поставена резолюция в този смисъл от началника на РУП. Настоящата инстанция споделя извода на АС, че действително липсва обосновка в заповедта съгласно чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Определящо обаче за нейната незаконосъобразност е друго обстоятелство, което не е било констатирано и взето предвид в постановеното решение. Това е, че от всички събрани доказателства в преписката не може да бъде направен категоричен извод, че наказаният служител е имал лично задължение незабавно да изпрати по електронната поща уведомление с подробна информация за констатирания случай на установено ППС с идентични номера на рама с друг автомобил, обявен за издирване, до СДВР, където е регистрирано другото превозно средство, с копие до ГД "Национална полиция" - МВР. Установеното при идентификацията на автомобила, заявен за пререгистрация, е било съобщено от механика на Симеон Манев, който изготвил докладна, след което преписката, с всички документи по случая, е разпределена за проверка на Антон Георгиев. Това е безспорно доказано по време на дисциплинарната проверка и се потвърждава от разпита на тези двама инспектори пред съда. При тази фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че не е установено с категоричност защо наказаният служител лично е бил длъжен да предприеме съответните действия съобразно действащите методически указания, което не е сторил. Наказанието не му е наложено заради неупражнен контрол или липса на съдействие, а за служебно бездействие в лично качество относно неподаването на информация по описания по-горе начин. Дисциплинарната отговорност обаче е лична, а не колективна и при неизяснена в хода на производството съпричастност на наказания служител в проверката по конкретния случай, тя не може да бъде ангажирана. Що се касае до становището на комисията, че инспектор Андреано Георгиев е имал непристойно поведение по време на проверката, за което е изготвена и нарочна докладна, това обстоятелство няма правно значение спрямо необосновано приетото за виновно извършено от него нарушение съгласно издадената заповед за наказание. Предвид изложеното постановеното от АС решение се явява правилно и при липса на касационни основания за отмяната му следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,