Решение № 10456 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8192/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. сирийска гражданка, представлявана от адвокат С. Политов против Решение 5528/30.05.2025 г., постановено по административно дело 1139/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 3233/22.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се разреши спора по същество в обратен смисъл, алтернативно да се върне преписката на административния орган за повторно разглеждане. Касационната жалба се поддържа лично от А. Х. А.. Ответната страна, Председателят на Държавната агенция за бежанците се представлява от главен юрисконсулт Е. Хичовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения административен акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. А.. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на акта, след което е приел, че е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Развил е мотиви за това, че събраните в хода на производството доказателства не обосновават наличие на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съответно, че липсват предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на лицето. Правилен и съответен на закона и събраните доказателства е извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция. Установени са релевантните факти, включително е отчетена личната бежанска история на лицето и ситуацията в държавата по произход, която кореспондира с данните от представените пред настоящата инстанция справки, след което административният съд е възприел законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийската гражданка международна закрила. В хода на административното и съдебно производство не е установено спрямо лицето да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, обуславящо предоставянето на бежански статут. Няма данни и липсват конкретни твърдения и за това оспорващата да е изложена в страната си по произход на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ, така, че да се налага предоставяне на хуманитарен статут, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12. Съдът е съобразил и актуалната обстановка на територията на Сирия, а именно, че не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, като от съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки не се налага извод за съществен за производството риск от насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на А. Х. А., което би я поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността единствено поради факта на присъствието й на територията на държавата. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в периода след 08.12.2024 г. повече от един милион сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведено е открито съдебно заседаниe, на коeто съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,