Решение № 13861 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2011 г.

Решение № 13861 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалба от "Булвария Холдинг" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Светослав Кръстев, против Решение от 24.04.2009 г. по адм. дело № 1113/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "г" състав, поправено с Допълнително решение от 25.02.2011 г. по същото дело и против Допълнително решение от 25.02.2011 г. по адм. дело № 1113/2007 г. на СГС, III "г" състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 75/14.05.2004 г., в частта, с която е отказано възстановяване на данъчен кредит в размер на 13 091.04 лева, както и в частта, с която е осъдена Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП да заплати на дружеството законна лихва върху главницата от 6525 лева, вместо от 6671.66 лева. Поддържа се, че в обжалваните части решенията на СГС са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон и необосновани. Ответникът - директорът на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Мирчева, оспорва втората касационна жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба, в частта й относно непризнатия за възстановяване данъчен кредит в размер на 13 091.04 лева. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи: Обжалваните решения са постановени след частичната отмяна на първоначалното решение от 5.10.2006 г. по адм. дело № 3154/2004 г. на СГС, III "з" състав, в частта му, с която е отменен ДРА № 75/14.05.2004 г. на ТДД - София, потвърден с решение на директора на РДД - София, в частта за доначислен ДДС за извършени сервизни ремонти за м. 11 и м. 12.2002 г. и м. 1.12.2003 г., в размер на 9352.57 лв. и в частта, с която същия ДРА е потвърден, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. I. По касационната жалба срещу Решение от 24.04.2009 г. поправено с допълнително решение от 25.02.2011 г. по адм. дело № 1113/2007 г. на СГС, III "г" състав: С обжалваното решение, при второто разглеждане на делото от Софийски градски съд, след посочената по-горе частична отмяна на първото решение, съдът е отхвърлил жалбата на "Булвария Холдинг" АД против ДРА № 75/14.05.2004 г. на ТДД - София, в частта, с която са установени задължения за внасяне на ДДС за извършени сервизни ремонти от дружеството - жалбоподател, в размер на сумата 9352.57 лева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е анализирал доказателствата по делото, вкл. и приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза, като въз основа на тях е приел, че процесните ремонти не са част от услугата по последващото гаранционно обслужване на продадени от дружеството на трети лица автомобили - м. "Опел" - Германия, въз основа на сключено Споразумение за дилърство и сервиз и допълнителни клаузи към това споразумение за продажби на сервиз между "Опел" - Германия и "Булвария Холдинг" - АД, включени в данъчната основа, на основание чл. 29, ал. 8 от ЗДДС (отм.), а представляват отделни услуги по сервиз - поддържане и ремонт, извършвани на територията на РБ, за които се дължи начисляване на ДДС, в размера, посочен в ДРА. Решението е правилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за дължимост на данъка, от страна на дружеството - касатор, тъй като извършените от него сервизни ремонти върху продадени автомобили с м. "Опел" - Германия, в гаранционния им срок, за м. 11 и 12.2002 г. и за м. 01 - 12.2003 г., не са част от услугата по последващо гаранционно обслужване, включена в данъчната основа на продадената вещ, на основание чл. 29, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Това е така, тъй като по делото е установено, че тези ремонти се извършват със собствени на дружеството - касатор резервни части (внесени по договор за доставка на резервни части) и собствен труд, за които последното издава т. нар. инвойс фактури с получател - "Опел" - Германия. Последният ги заплаща чрез: кредитно известие (приспадане на част от цената на внесените резервни части или автомобили); приспадане (прихващане) срещу други задължения на касатора към "Опел" - Германия за закупени от него резервни части или автомобили. С оглед на така установения механизъм за извършване и заплащане на тези сервизни работи в гаранционния срок на доставените автомобили, съдът правилно е приел, че те представляват самостоятелна доставка, подлежаща на облагане с ДДС, в размера, установен с оспорения ДРА. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение, поправено с решение от 25.02.2011 г. следва да се остави в сила. II. По касационната жалба срещу допълнително решение от 25.02.2011 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Булвария Холдинг" ЕАД за сумата 13 091.04 лева невъзстановен данъчен кредит. С допълнителното решение, в тази му част, СГС е отхвърлил жалбата на дружеството - касатор срещу ДРА № 75/14.05.2004 г., в частта, с която е отказано възстановяване на данъчен кредит в размер на 13091.04 лева, като неоснователно. Прието е, че в тази част ДРА е законосъобразен, тъй като не е установено, че дружеството - жалбоподател е упражнил правото си на ефективно възстановяване на данъчен кредит, в размер на поисканата със Справка-декларация от 13.02.2004 г. сума от 33 709.62 лева. За да направи този извод съдът се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно което подадената от дружеството справка за извършено приспадане на ДДС от 13.02.2004 г. е приложение към справка-декларация по ДДС за м. 01.2004 г., а не е документ с който се иска реално възстановяване на ДДС, в размер на посочената сума. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. С разпоредбите на чл. 76 от ЗДДС (отм.) и чл. 77 от ЗДДС (отм. - ред., ДВ, бр. 109/2001 г.), приложими за съответния период, се установява кога е налице данък за възстановяване и как се извършва прихващането, приспадането или възстановяването му. Съгласно чл. 77, ал. 1, т. 2 от цит. разпоредба, данъка за възстановяване се приспада от данъка за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите три поредни едномесечни данъчни периода. Когато обаче резултата по т. 2 е само данък за възстановяване регистрираното лице може да прави искане до данъчния орган за възстановяване на сумата или да продължи приспадането през следващите данъчни периоди- чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.). В последния случай, съгласно чл. 74, ал. 2 от ППЗДДС (отм., ред. ДВ, бр. 43/2002 г.), вр. с чл. 77, ал. 1, т. 4 от ЗДДС (отм.) регистрираното лице е длъжно да подаде справка за извършеното приспадане по образец (приложение № 5) заедно със справка-декларацията за последния от трите данъчни периода от процедурата за приспадане. Решаващият съд, в противоречие с цитираните разпоредби от ЗДДС (отм.) и ППЗДДС (отм.) неправилно е приел, че в случая подадената от касатора справка от 13.02.2004 г. за извършено приспадане на ДДС, не представлява искане за възстановяване на надвнесен ДДС. Справката е подадена по визирания в закона образец - приложение № 5 и по същество отразява определения след приспадането данък за възстановяване, поради което ревизиращите органи и съда е следвало да я приемат като документ материализиращ съществуващо право на възстановяване на ДДС в размера, който е поискан. Този размер разбира се към момента на постановяване на обжалваното решение възлиза на 13 091.04 лв., поради признаване за възстановяване на суми по ДДС с ДРА и с влязлото в сила решение при първото разглеждане на делото. Като неправилно в тази част обжалваното решение подлежи на отмяна, като вместо него се постанови отмяната на ДРА № 75/14.05.2004 г. на ТДД - София, потвърден с решение на РДД - София, в частта му, с която е отказано възстановяването на ДДС на дружеството - касатор, в размер на 13 091.04 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, като незаконосъобразен, III. Касационната жалба е основателна и в частта, с която е осъдена Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП да заплати на касатора законната лихва върху главницата от 6525, вместо от 6671.66 лева, считано от 14.05.2004 г. до окончателното й изплащане. Основателността на жалбата произтича от извършената поправка на главницата, като конкретна сума, в решението от 5.10.2006 г. по адм. д. № 3154/2004 г. на III"з" състав на СГС, която поправка не е съобразена от съда. В тази част допълнителното решение също подлежи на отмяна и вместо него постановено друго, с което ответника бъде осъден да заплати на касатора законната лихва върху главницата от 6671.66 лева, считано от 14.05.2004 г. до окончателното й изплащане. Съобразно този изход на делото и основателността на втората касационна жалба, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора направените пред касационната инстанция разноски в размер на 745 лева, от които 25 лв. д. т. и 720 лв. адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита и съдействие на адв. Вулева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,