Решение № 9654 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2019 г.

Решение № 9654 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Гочев срещу решение № 1786/11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2605/2018 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗС-18/22.01.2018 г. на министъра на отбраната. Развитите от касатора съображения досежно липсата на законоустановените предпоставки в нормата на чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) и нарушение на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи са относими към касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорения индивидуален административен акт. Ответникът – министър на отбраната, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че тричленният състав на ВАС е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е заповед № ЗС-18/22.01.2018 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната, от Г. Гочев. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба тричленният състав приема, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, тъй като са налице предвидените в закона условия за изземване на имота, като в случая спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките на § 4 от Допълнителната разпоредба на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Обоснован е извод досежно неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи за нарушение на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Развити са съображения, че по делото не е установено жалбоподателят да е нетрудоспособен, същият е разведен, няма непълнолетни деца и не ангажира доказателства, установяващи влошено здравословно състояние, поради което мярката е пропорционална на преследваната от закона цел, а именно ведомствените жилища на министерството на отбраната да се предоставят за ползване от служители на министерството на отбраната с реална жилищна нужда. Въз основа на изложеното, тричленният състав формира своя решаващ извод за отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия споделя изводите на тричленния състав и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Тричленният състав на ВАС надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно липсата на представени доказателства относно статута на имота. След анализ на съвкупния доказателствен материал тричленният състав обосновано приема, че процесният имот е собственост на Министерство на отбраната, съобразно представения с административната преписка Акт за частна държавна собственост № 8175/10.04.2013 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗДС, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно тричленният състав зачита материалната му доказателствена сила. Възраженията на касатора във връзка с неправилно приложение на нормата, установена в § 4 от Наредба № Н-22/2010 г. са неоснователни. По силата на цитираната разпоредба е установено правото за лицата, заварени като наематели на жилища от жилищния фонд на Министерството на отбраната по отм. § 165 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2001 г.), да ги ползват пожизнено под наем, в случай, че отговарят на кумулативно посочените предпоставки. Видно от събраните по делото доказателства, нормата на § 4 от Наредба № Н-22/2010 г. е неприложима в конкретната хипотеза, тъй като касаторът не отговаря на условието за навършена възраст - над 65 години. Изложените в касационната жалба доводи относно правното действие на решение № 5823/17.09.2013 г. по адм. дело № 7210/2012 г. на Административен съд – София град, по силата на което е прието наличието на дискриминационен критерий по признак "възраст", въведен с § 4 от Наредба № Н-22/2010 г., са неоснователни. С решение № 15637/19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1925/2014 г. по описа на ВАС е отменено решение № 5823 от 17.09.2013 г. по адм. дело № 7210/2012 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него е постановено друго, с което е отменено решение № 165 от 3.07.2012 г. по преписка № 221/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е установено нарушение от страна на министерството на отбраната и в частта, в която е наложена имуществена санкция от хиляда лева. В частта, в която е предписано на министерството на отбраната да отмени разпоредби на пар. 4а от ПЗР на Наредбата за допълнение на Наредба № Н-10 от 2009 за настаняване в имоти от жилищния фонд на МО и пар. 4 от ПЗР към Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г., издадени от министъра на отбраната, решението на КЗК е обявено за нищожно. Неоснователно е възражението на касатора относно допуснато нарушение на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Закрилата, предоставена от цитирания текст не е абсолютна. Конвенцията допуска ограничаването на защитените в чл. 8 права на основания, предвидени в закона, включително за защита правата и свободите на другите правни субекти. В случая, обжалваната заповед за изземване на имот е издадена на основание законова разпоредба и е насочена към защита на държавни и обществени интереси. В този смисъл следва да се посочи, че Законът за държавната собственост не създава за държавата задължения за удовлетворяване на жилищните нужди на лица, които не са държавни служители, респ. служители на Министерство на отбраната. Такова задължение имат общините, като за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община жилищната си нужда и да бъдат картотекирани. В случая предмет на заповедта е ведомствено държавно жилище, което по силата на закона е предназначено за удовлетворяване жилищните нужди на държавни служители от съответното министерство. Жалбоподателят е обитавал имота през продължителен период, без да отговаря на законовите изисквания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на тричленния състав на ВАС е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите относно приложимия закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество липсват. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, с оглед обстоятелството, че ответникът по касация е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 143 във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата от 100. 00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,