Решение № 4925 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Варварски минерални бани ЕООД , [ЕИК],със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Н. Проданов, чрез адв. Н. Баташки срещу Решение 74/29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите / Решението/, с което на основание пар. 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ е предоставено за срок до 01.01.2036 г. безвъзмездно на община Септември за управление и ползване находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на Закона за водите Варвара , [населено място], община Септември, област Пазарджик, включително водовземните съоръжения сондаж 3, сондаж 4, сондаж 5 и сондаж 6, каптиран естествен извор 1 Варвара и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол . Жалбоподателят поддържа в жалбата си, че обжалваното Решение е нищожно, тъй като е издадено от лице без материална компетентност и в противоречие с чл.4, ал.1, ал.2, чл.5, ал.1 е чл. 18, ал.1 и ал. 5 от Конституцията на Република България. В жалбата са изложени доводи, че решението противоречи на задължителни тълкувания дадени от Конституционния съд в решение 18 от 30 юни 1998 г. по к.д 17 от 1998 г., решение 19 от 21 декември 1993 г. по к.д 11 от 1993 г., решение 2 от 06.02.1996 г. по к.д. 26 от 1995 г. Направено е и особено искане, да се установи, че е налице несъответствие между разпоредбите на пар. 133, ал.1, ал.4, ал.9, ал.10, ал.11 и ал.12 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите и чл.18, ал.1 и ал.5, чл.4, ал.1, ал.2 от КРБ и Върховният административен съд да упражни правомощието си по чл. 150, ал.2 от КРБ и да внесе искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби от Закона за водите. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, в отговор на жалбата счита, изложените възражения за нищожност на обжалваното решение за неоснователни и необосновани Заинтересованата страна Община Септември, чрез процесуален представител адв. П. Иванов, оспорва изцяло жалбата срещу Решение 74 от 29.05.2018 г. Счита за неоснователно и искането за сезиране на Конституционния съд. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес. По съществото си искането е за обявяване на нищожност на административен акт, като съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК оспорването с искане за обявяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорващият Варварски минерални бани ЕООД притежава разрешително за водовземане от минерална вода 01610088 от 30.06.2008г. за сондаж 3, изменено с решение РР-1143/08.03.2011г., издадено от директора на БДИБР и продължено с решение РР-3168/28.09.2017г. и разрешително за водовземане на минерална вода 31610009/22.03.2011г. за сондаж 6. Законът за водите /ЗВ/ е приет през 1999 г. като рамков закон, който (според неговия чл. 1) урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс. С обжалваното Решение, издадено от министъра на околната среда и водите, на основание пар. 133, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИД на ЗВ) и във връзка със Списъка на находищата на минерални води изключителна държавна собственост, които може да бъдат предоставени безвъзмездно на общините за управление и ползване, публикуван на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите на 29.12.2017 г., Заявление на кмета на Община Септември до министъра на околната среда и водите с вх. 05-08-3802 от 22.01.2018 г. и Решение на Общински съвет Септември 896 от 04.01.2018 г., е постановено предоставянето за срок до 01.01.2036 г. безвъзмездно на Община Септември за управление и ползване, находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на ЗВ Варвара , [населено място], Община Септември, Област Пазарджик, включително водовземните съоръжения сондаж 3, сондаж 4, сондаж 5, сондаж 6, каптиран естествен извор 1 Варвара и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол (т. 1 от решението). По т. 2 от решението кметът на Община Септември управлява предоставената минерална вода от находище Варвара в съответствие с изискванията на ЗВ и Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район. По т. 3 (т. 3.1. т. 3.11.) от решението са разписани условията, при които кметът на Община Септември стопанисва находище Варвара - в съответствие с изискванията, определени в ЗВ и в Наредба 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. По т. 4 от решението са разписани правомощията на кмета на Община Септември при въвеждане в експлоатация на нови водовземни съоръжения и/или при промяна в схемата на експлоатация на находището, а по т. 5 - задълженията му да провежда мониторинг на количеството и качеството на минералната вода. Точка 6 от Решението касае решението на Общински съвет за ползване на минералната вода от находище Варвара ; т. 7 касае правомощията на кмета на Община Септември във връзка с ползването на минералната вода от находище Варвара чрез водовземните съоръжения сондаж 3, сондаж 4, сондаж 5 и сондаж 6, каптиран естествен извор 1 Варвара и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол ; в т. 8 са определени условията за осъществяване на ползването от Община Септември на минералната вода от находище Варвара ; т. 9 касае таксата за водовземане за минералната вода от находището по издадените от кмета разрешителни, а т. 10 правомощията на директора на Дирекция Източнобеломорски район по контрол относно упражняване на правата и задълженията на Община Септември за управление и ползване на минералната вода от находище Варвара и изпълнението на условията в издадените разрешителни за водовземане от водовземните съоръжения. Съгласно т. 11 правото на Община Септември за управление и ползване на минералната вода на находище Варвара се погасява при неупражняването му за срок 5 години от датата на постановяване на решението. Обжалваното Решение 74 от 29.05.2018 г. на министъра на околната средна и водите представлява индивидуален административен акт съгласно чл.21, ал.1 от АПК, издаден от компетентен орган, при спазване на административно - производствените правила и в изискумата от закона писмена форма. Искането на жалбоподателя е за обявяване на нищожност и настоящата инстанция се ограничава до основанията, касаещи направеното искане за прогласяване на нищожност. За да е налице нищожност на административен акт, е необходимо актът да е засегната от особено тежък, съществен и радикален порок, който да бъде пречка да породи целените правни последици. Нищожността се обуславя от толкова тъжък порок на административния акт, който го прави негоден да породи правни последици, поради което въпреки издаването на акта такива се считат за ненастъпили. Тежки пороци от този вид са некомпетентност на издателя на акта, неспазване на установената в закона форма, както и толкова тежко нарушение на материалния закон, което се отразява непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган./Тълкувателно решение 2 от 1991 на ОСГК на ВС/. Основанията за оспорване на административните актова са посочени в чл. 146 от АПК. Основният довод на жалбоподателя за прогласяване нищожността на обжалваното Решение касае липсата на компетентност на органа, издал процесния административен акт. Решение 74 от 29.05.2018г. е издадено от компетентен администативен орган министъра на околната среда и водите, който черпи своята компетентност от закона, а именно пар.133, ал.1, ал.4, ал.5, ал.9, ал. 10, ал.11 и ал.12 от ПРЗ на ЗИД на Закона за водите. По отношение на т.1 от чл. 146 от АПК - Когато законът поставя изискване за определена форма за външно изразяване на индивидуалния административен акт и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта. В случая установената в закона форма, а именно- писмена е спазена и актът притежава реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК - съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и адресата и подпис на издателя. В същия са посочени както фактическите, така и правните основания за неговото издаване По отношение на т.3 от чл. 146 от АПК - Отчитайки значението на отделните правила за издаване на законосъобразен административен акт, законодателят е поставил изискване нарушението да е съществено чл.146, т.3 от АПК. Нарушението е съществено, когато е повлияло върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да доведе до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Настоящата инстанция намира, че при издаване на оспореното Решение на министъра на околната среда и водите са спазени административно производствените правила. Съгласно ал.3 от пар.133 от ПИЗ разпоредби към ЗИД на ЗВ Списък на находищата и участъците по ал. 1 се публикува ежегодно до 31 декември на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите . Доклад с изх. 95-00-8041 от 22.12.2017 г. на МОСВ от директора на дирекция Управление на водите с приложен списък на находищата на минерални води изключителна държавна собственост, които може да бъдат предоставени безвъзмездно на общините за управление и ползване е публикуван на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите на 29.12.2017 г. Алинея 4 на същата разпоредба постановява, че предоставянето на минералните находища се извършва по писмено заявление на кмета след решение на общинския съвет на съответната община, подадено до 31 януари на годината. Налице са Заявление на кмета на Община Септември до министъра на околната среда и водите с вх. 05-08-3802 от 22.01.2018 г. и Решение на Общински съвет Септември 896 от 04.01.2018 г. Противоречието с материалноправни разпоредби чл. 146, т.4 от АПК - поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт, когато се установи пълна липса на предпоставките визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или актът е лишен изцяло от законово основание. Решението е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Видно от разпоредбата на ал.1 от пар.133 от ПИЗ разпоредби към ЗИД на ЗВ Министърът на околната среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните води от находищата или от обособен участък от находище по приложение 2 към чл. 14, т. 2, от които не са предоставени: 1. концесии за добив на минерална вода и не са подадени молби за предоставяне на концесии за минерални води; 2. разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване на повече от една община; 3. разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището. Съгласно Заповед РД-824 от 14.12.2017 г. на министъра на околната среда и водите екплоатационния ресурс за находище на минерална вода Варвара , [населено място], община Септември, област Пазарджик е 20,10 литра в секунда експлоатационен ресурс /лист 65 от делото/. Издадените разрешителни са за общо 7.609 л/сек разрешен дебит, видно от представения по делото опис на издадените разрешителни за находището /56-58 лист/, което разрешено количество е по-малко от законовото изискване да не са предоставени повече от 51 на сто от утвърдените екплоатационни ресурси на находището, в този смисъл към момента на издаване на процесното решение е налице изпълнение на условието. По отношение на възражението на жалбопадателя, че преди датата на издаването на обжалваното решение е подадена молба с вх. 26-00-1219 от 28.12.2017 г.за предоставяне на концесия за добив на минерална вода, то става ясно, че молбата е оставена без разглеждане с писмо с изх. 26-00-1219 от 18.01.2018 г. По отношение на възражението на дружеството, че посочените разпоредбите на пар.133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ не съответстват на чл.18 от КРБ: На основание чл. 1 от ЗВ правото на собственост включва в себе си три правомощия управление, разпореждане и ползване. Видно от обжалваното Решение на Община Септември се предоставят безвъзмездно само част от правомощията, а именно управлението и ползването. Собствеността не е прехвърлена и не е сменена. Процесното находище на минерална вода Варвара е изключителна държавна собственост. Волеизявлението на министъра на околната среда и водите изразява волята на държавата, която като собственик има право да определи управлението и обема на ползването на водите. Държавата осъществява своята държавна власт, управлява своята собственост чрез определени държавни органи, които се явяват изразители на нейната воля. Държавната политика в областта на околната среда и водите се осъществява от държавен орган министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 14 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ министрите и ръководителите на другите ведомства, управляват предоставените им имоти и вещи държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. На основание чл.15, ал.1 от ЗДС имоти държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. По аргумент от чл.2 от Правилника за прилагане на ЗДС за имоти и вещи, чийто вещноправен режим се урежда със специални нормативни актове, правилникът се прилага, доколкото в тях не е предвидено друго. В случая в специалния закон Законът за водите, е уреден статутът и правния режим на водите, водните обекти и водностопанските съоръжения. Минералните води по списък съгласно Приложение 2 към ЗВ, представляват изключителна държавна собственост съгласно чл. 14, т.2 от ЗВ. Съгласно чл. 17 от ЗВ