Решение № 4817 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2020 г.

Решение № 4817 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х., с адрес: гр. Трън, [адрес], чрез адв. М. Г., срещу решение № 272/22.07.2020 г. постановено по адм. д. № 649 по описа на Административен съд – Перник за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/1662 от 18.07.2019 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Според изложеното в касационната жалба са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Неправилно е прието от съда, че процесното заявление е подадено през 2012 г., тъй като касае парцели различни от подадените за подпомагане със заявлението от 2009 г. Касаторът поддържа, че не е кандидатствал два пъти за подпомагане, а е продължил да изпълнява многогодишния си ангажимент през 2009 г.; 2010 г.; 2012 г. и през 2013 г. Само за 2011 г. не е осъществявал задълженията си по здравословни причини. Смятал е, че през 2012 г. продължава да осъществява ангажимента поет през 2009 г. Не е бил уведомен за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент. По делото не са обсъдени от решаващия състав наведените по делото доводи за неправилност на обжалвания административен акт. В АУПДВ е посочено основание за издаването му неизпълнение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г., което предвижда подаване на заявление за всяка година от поетия многогодишен ангажимент. Процесния АУПДВ не се основава на друг административен акт, който е влязъл в сила за прекратяване на многогодишния ангажимент, следователно налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е установено, че е налице публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Въз основа на горното се иска отмяна на съдебното решение, както и на оспорвания административен акт. Не е направено искане за присъждане на разноски. Ответникът – Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие/ДФ3/, в приложени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, при условията на евентуалност, макар към момента на прилагане на становището и при приключване на делото да не е заявено искане за присъжда на разноски в полза на касатора. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение което подлежи на инстанционен контрол. Предмет на проверка пред АС-Перник е образувано по жалба на А. Х. срещу АУПДВ № 01-6500/1662 от 18.07.2019 г., с който е изключен от подпомагане и му е установено задължение за възстановяване на 100% от общо изплатената сума по мярка 211 за кампания 2012 г. в размер на 7 154. 71 лв. на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Неподаването на заявление за участие в кампания 2013 г., е прието като неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., поради което с писмо изх. № 01-6500/1662 от 01.04.2019 г. земеделският производител е уведомен, че срещу него ще започне производство по издаване на АУПДВ. Основание за това е неспазване на поетия петгодишен ангажимент по заявление УИН 14.09.0512/31570 за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район. Със същото писмо А. Х. е уведомен, че следва да възстанови сумата от 7 154. 71 лв., което представлява 100% от получената субсидия по марка 211, тъй като е прекратил участието си в нея след първата година от поетия ангажимент. Подадените възражения с вх. № 01-6500/1662 от 30.04.2019 г. срещу това уведомителното писмо са преценени като неоснователни и на 18.07.2019 г. заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал процесния АУПДВ. Земеделският производител е изключен от подпомагане, като спрямо него на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Посочената в АУПДВ сума от 7 154. 71 лв. представлява 100 % от общата изплатена сума по мярка 211, за кампания 2012, която е първата година от поетия многогодишен ангажимент. Според първоинстанционният съд, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма по чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният орган е спазил административнопроизводствените правила и установената процедура за издаване на АУПДВ. До А. Х. е изпратено уведомително писмо, в което са посочени основанията за издаване на акта и последствията от прекратяването на ангажимента. Предоставена му е възможност да направи възражения и такива са постъпили пред компетентния орган. Като неоснователно е прието от решаващият състав на АС-Перник, твърдение при обжалването, че се касае за подпомагане на едни и същи имоти, като не се касае за поемане за втори път на многогодишен ангажимент. Установено е по делото, че А. Х. е получил първо плащане по мярка 211 за 2012 г., като е имал задължение съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. в продължение на още четири последователни години да осъществява дейностите по мярката и да подава заявление за подпомагане. Такова заявление не е подадено за 2013 г., поради което правилно административният орган е приел, че е налице основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване от подпомагане и възстановяване на получените плащания в размер на 100%, тъй като се касае за първата година от поетия ангажимент. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Според правилото на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките, като в хипотеза на прекратяване след първата година се дължи възстановяване на 100 % от получените компенсаторни плащания. С оспорения АУПДВ, касаторът е изключен от подпомагане и едновременно с това му е установено публично задължение за възстановяване. Няма законова пречка това да стане с един и същи административен акт. Не е задължително издаването първо на акт за прекратяване на поетия ангажимент/изключване от него/ и едва след това въз основа на него на АУПДВ. Според редакцията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Използваният съюз "и" от законодателя означава, че се касае за едновременни действия, а не последователни такива. при редакцията на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 4. Освен всичко друго, пълното реализиране на диспозицията на нормата с един административен акт, при наличието на едни и същи факти от хипотезата й, води до процесуална икономия при оспорването на единствения административен акт, издаден при установените факти, вместо последователното оспорване на евентуалния акт за изключване от подпомагането и впоследствие на АУПДВ. Неоснователно е твърдението на касатора, че като земеделски производител е продължил да изпълнява ангажиментите си през целия период, изключение на 2011 г. От приложените по делото писмени доказателства/заявление от 2009 г. и 2012 г. / е видно, че се касае за различни земеделски земи, с които А. е кандидатствал за подпомагане. По правилата на Наредба № 11/03.04.2008 г. е подадено заявление за подпомагане по мярка 211 през 2009 г. и друго през 2012 г. Съгласно решене № 714 от 05.11.2014 г. на АС-Перник е видно, че с АУПДВ № 02-6500/2160 от 23.05.2014 г. е установено вземане в размер на 75% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2009 г. и 2010 г. в размер на 12 631 лв. Подпомагането е въз основа на заявление 1410060913564/04.05.2009 г. Производството по настоящето дело е образувано по повод обжалване на АУПДВ № 01-6500/1662 от 18.07.2019 г., с който А. Х. е изключен от подпомагане и му е установено задължение за възстановяване на 100% от общо изплатената сума по мярка 211 за кампания 2012 г. в размер на 7 154. 71 лв. на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Подпомагането е по заявление 1409051231570 от 28.04.2012 г., като изрично е отбелязано "ново заявление". При така приложените доказателства поддържаното в касационната жалба твърдение, че не са подавани две заявления и е изпълняван многогодишния ангажимент поет през 2009 г. е в противоречие фактите по делото. Неоснователно е и твърдението, че земеделският производител не е бил наясно, че поетият през 2009 г. многогодишен ангажимент е бил прекратен, тъй като е обжалвал издаденият АУПДВ за възстановяване на получените плащания по първото заявление. Установеното вземане произтича от неспазване на законови разпоредби, за което оспорващият доброволно и съзнателно се е ангажирал чрез подаденото от него заявление за подпомагане. С него е поел ангажимент за срок от пет години да подава заявления, като това изрично е декларирано от него. Не се сочат обстоятелства, които са препятствали подаването на заявлението от А.. Неподаването на заявление по здравословни причини е относимо за 2011 г. и е извън периода, предмет на настоящото дело. Ето защо се налага извод, че обжалваното решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, в съответствие е с материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение,