Решение № 388 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 983/2010 г.

Решение № 388 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 983/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 636 от 23.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 27.04.2010 г. по гр. д. № 72/2010 г. на окръжен съд М. поради противоречие с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС относно приложението на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. С обжалваното решение е отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за премахване на три постройки, предявен от Г. Ц. Г. и Р. И. Г. против П. М. П., като ищците са собственици на УПИ VIII- 266, а ответникът на УПИ VI- 265 в кв. 33 по плана на [населено място], област М. За да от хвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че сградите не попадат в имота на ищците, пространственият обхват на който е в рамките на урегулирания имот и на второ място, че не е установено тези постройки да пречат като оказват негативно въздействие върху възможността на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Ищците поддържат в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и молят да се отмени, с уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази по реда на чл. 290 ГПК следното: Дворищнорегулационният план по З. има непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един имот към съседния парцел, като собствеността се придобива под условие, а между страните възникват облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация. С приемането на ЗУТ по принцип отпадна отчуждителното действие на регулацията, но законът завари множество случаи на неприложена дворищна регулация, поради което се даде възможност в 6 месечен срок за прилагане на регулацията, след което отчуждителното действие на регулацията отпада автоматично, в резултат на което придадените части се връщат в патримониума на собственика на имота, от когото са били отчуждени. Последващото привеждане на границите на имотите в съответствие с границите на правото на собственост регистрира настъпилото връщане на собствеността, но не е условие за прекратяване отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. Освен това собствениците разполагат и с възможността по § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ да приложат регулацията и с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма. В посочения смисъл и за преодоляване на противоречивата съдебна практика се прие и ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което има задължителен характер за съдилищата. С оглед на даденото с това тълкувателно решение разрешение на въпроса за автоматично отпадане действието на неприложените дворищни регулационни планове, по настоящото дело следва да се приеме, че частта от имот пл. № 266, която по плана от 1972 г. се придава към съседния парцел VII- 265, собственост на ответника, се връща в патримониума на ищците, тъй като регулацията не е била приложена в законния срок, нито придадената част е изкупена по реда на § 8, ал. 2, т. 1 от ПР на ЗУТ. В резултат на горното построените от ответника три постройки се оказват в имота на ищеца, който не е длъжен да ги търпи, тъй като само с факта на разположението им на това място те ограничават правото му на собственост и възможността да ползва имота си в неговата цялост. Без значение е дали постройките са законни или не или са в режим на търпимост. За основателността на иска по чл. 109 ЗС е без значение и обстоятелството, че постройките не са изградени от самия ответник, а е достатъчно да се констатира, че той продължава тяхното ползване и така поддържа същото противоправно състояние. Ответникът не би могъл да придобие спорното място и по давност, тъй като то е придобито на друго основание, макар и под условие, а именно по силата на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че искът по чл. 109 ЗС е основателен и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да премахне постройките от имота на ищците. Постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение