Решение № 6913 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2016 г.

Решение № 6913 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Б. С. срещу решение № 40/12.01.2016 г., постановено по адм. д. 2922/2015 г. по описа на Административен съд - В. (АС-В.). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в разрез със събраните писмени доказателства (необоснованост) - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде разгледана жалбата й по компетентност и при съблюдаване на чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК. Съображения в подкрепа на становището й за наличие на незаконосъобразни действия от страна на Изпълнителна агенция "Морска администрация" са изложени в подробни изложения, озаглавени по различен начин: молба, допълнение към жалба, протест, забележка и декларация. Не претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) оспорва касационната жалба като недопустима и евентуално като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Неоснователно е възражението на изпълнителния директор на ИАМА за недопустимост на касационната жалба. Касационната жалба е допустима доколкото е спазен срока за касационно обжалване с подаване на писмено изявление от Е. С. изразяващо най-общо несъгласие и атакуване на съдебно решение, постановено по нейно оспорване на административен акт, който пряко я засяга. С последващите няколко писмени волеизявления жалбоподателката уточнява адресата на своите изявления и формулира относително конкретни оплаквания, от които при тълкуване на действителната й воля е възможно да бъдат извлечени доводи, подлежащи на квалифициране като касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Това процесуално поведение в съчетание със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК предопределя допустимостта и пределите на касационния контрол. С обжалваното решение № 40/12.01.2016 г., постановено по адм. д. 2922/2015 г. по описа на АС-В. е отхвърлена жалбата на Е. Б. С. против Заповед № ЧР-1637/09.09.2015 г. на изпълнителният директор на ИАМА, с която е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен инспектор" с ранг II младши в отдел "Експлоатационна годност на пристанищата" при ИАМА на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на фактическите и правни основания за това. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно действителността на оспорената пред него заповед, съответствието й с изискването за форма на акта и административнопроизводствените правила, което представлява нарушение на чл. 168 от АПК. В конкретния случай доколкото Заповед № ЧР-1637/09.09.2015 г. на изпълнителният директор на ИАМА е издадена от компетентния орган, съответства на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушенията на първата инстанция не оказали пряко влияние върху крайния извод за неоснователност на жалбата, който е неправилен на други основания. Незаконосъобразно в обжалваното съдебно решение е прието, че атакуваната заповед съответства на материалния закон и на целта на закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от служителя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или че е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че Е. С. е заемала длъжност "главен инспектор" в отдел "Експлоатационна годност на пристанищата" в дирекция "Морска администрация"-В. като правоотношението й е прекратено със заповед от 18.02.2015 г., която е отменена с влязло в сила на 09.09.2015 г. съдебно решение. След влизане в сила на съдебното решение Е. С. е упражнила в срок правото си по чл. 122 от ЗДСл, в резултат на което е издадена Заповед № ЧР-1636/09.09.2015 г. за възстановяване на предишната заемана от нея длъжност, но едновременно с това на същата дата е издадена и оспорената пред АС-В. З. № ЧР-1637/09.09.2015 г. за прекратяване на служебното й правоотношение за същата тази длъжност поради съкращението й. При анализа на наличието на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ административният съд е съпоставил длъжностните щатни разписания в сила от 08.04.2015 г. и от 18.05.2015 г. като е приел за установено, че второто е издадено в резултат на ПМС№ 106/29.04.2015 г. и с него числеността на персонала на дирекция "Морска администрация"-В. е намалена от 78 щатни бройки на 60, а за длъжността "главен инспектор" не е предвидена нито една щатна бройка. Следователно от фактическа страна е прието за установено, че последното утвърдено длъжностно разписание е в сила от 18.05.2015 г. т. е. преди влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. С. за длъжността "главен инспектор". Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отменяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Формалното издаването на заповед на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., което е съпроводено с едновременно издаване на нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същия служител без той да е възстановен на предишната заемана от него длъжност, на практика има правни последици на неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл доводите на касационната жалбоподателка относно служебното положение на други служители на ИАМА и въздействието върху него на изменения в длъжностното разписания, не са неотносими към спора. Извършеното от АС-В. съпоставяне на длъжностните разписания към 08.04.2015 г. и 18.05.2015 г., от което се прави извод за отпадане на длъжността "главен инспектор" в дирекция "Морска администрация"-В., не отчита обстоятелството, че през целия този период е налице висящ съдебен спор относно законността на заповедта от 18.02.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Е. С.. След влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. С. и тя е заявила в срок желанието си да бъде възстановена на предишната заемана от нея длъжност, органът по назначаването е бил длъжен да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В конкретния случай това задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено повторно, въпреки че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 ЗДСл и в нарушение на цитирания текст, по силата на който служебното правоотношение е следвало да бъде възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. Формалното издаване на заповед за възстановяване заедно с нова заповед за прекратяване на "възстановеното" правоотношение от една и съща дата не представлява изпълнение на съдебното решение. Предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени и поради обстоятелството, че последното длъжностно разписание, обсъждано от първата инстанция, е в сила от 18.05.2015 г. и не е ново длъжностно разписание спрямо възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност. Това длъжностно разписание не е възможно да представлява фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото утвърждаването на новата щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването на Е. С. на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта от 18.02.2015 г. Към момента на издаване на оспорената пред АС-В. заповед на 09.09.2015 г. няма данни и доказателства за длъжностни промени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За съкращавано па длъжност би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на жалбоподателката на длъжността, която е заемала, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции. По изложените съображения и като се вземе предвид, че е напълно необоснован фактическия извод на първоинстанционния съд, че на 09.09.2015 г. са съкратени всички щатни бройки за длъжността "главен инспектор" в дирекция "Морска администрация" - В. при ИАМА, настоящият съдебен състав намира, че в противоречие със събраните доказателства и приложимия материален закон, АС-В. е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а оспорената заповед на изпълнителния директор на ИАМА като незаконосъобразна да бъде отменена като издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона. По водене на делото жалбоподателката не е направила разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,