Решение № 15579 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2018 г.

Решение № 15579 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1759/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – С. чрез неговия председател Ц. Атанасова срещу решение № 904/21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Х.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушени на съдпроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено или, евентуално, изменено в частта за присъдените в полза на П. Запрянов разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени до предвидения в съгл. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер. Редовно призован за съдебно заседание, Общински съвет – С. не изпраща представител и не депозира писмено становище по същество. Ответникът по касационната жалба, П. Запрянов от [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Бойчев по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба, Прокурор при Окръжна прокуратура - Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Съдебното решение е обжалвано само в осъдителната част, като в другата като необжалвано е влязло в законна сила. С обжалваното решение АС – Х. е отменил по жалба на П. Запрянов и протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Х. т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – С., като е оставил без разглеждане жалбата и протеста в останалата им част, прекратил e производството в тази му част и е присъдил в полза на П. сторените съдебни разноски. Първоначално, съдът с Определение в закрито заседание на 16.03.2017 г. постановено по адм. д. № 113/2017 г. по описа на Административен съд – Х. е приел, че жалбата, подадена от Запрянов, се явява недопустима като предявена от лице без правен интерес, предвид на което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК оспорването е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Същото определение е обжалвано пред ВАС и с Определение № 5651/05.05.2017 г., постановено по адм. д. № 4530/2017 г. по описа на ВАС, е отменено, а делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. За да стигне до този правен резултат, съдът е установил, че след подаване на жалбата и протеста, в хода на производство пред него, от Общинския съвет- С. е представено Решение № 639 от 07.09.2017 г. на О.-С., с което са приети изменения и допълнения на Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като част от измененията касаят и Приложение № 2. 3. Във връзка с това, административния съд е приел, че жалбата и протестът следва да се оставят без разглеждане, с изключение на частта, с която се претендира отмяна на т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – С., която е останала непроменена. Административният съд е установил, че предвидените в т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 към Наредбата услуги, за предоставянето на които са посочени съответни цени, не представляват основни библиотечни дейности, а представляват специализирани такива по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Закона за обществените библиотеки, предоставянето на които е възмездно. Съдът е приел, че спорния въпрос по делото е дали законосъобразно са определени цените за предоставянето на изброените в т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 към Наредбата услуги, което е пряко свързано с отговора на въпроса: Представляват ли тези услуги специализирани или основни библиотечни дейности. В тази връзка съдът е заключил, че услугите по сканиране на документ А4 по съществото си представляват копиране на библиотечни документи, като същите изрично са посочени в чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗОБ като специализирани библиотечни услуги и в случая оспорената разпоредба като съдържание не се отклонява и не се намира в противоречие с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от ЗОБ. На следващо място съдът е приел, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 52, ал. 3 от ЗОБ, тъй като задължението за заплащане на услугите, предвидени в т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 към Наредбата, представлява "такса", а не цена на услуга, изхождайки от обстоятелството, че заплащането й се основава на чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ, вр. с чл. 52, ал. 3 от ЗОБ. Административния съд е заключил, че доколкото специалният закон предвижда, че специализираните библиотечни услуги се предоставят възмездно а размерът на платимото се определя с акт на общинския съвет, то в случая за ползването на специализираните библиотечни услуги на местно ниво, е налице хипотезата на заплащане на "такса" по чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ. В тази връзка е приeл, че неправилното възприемане на същата от О.-С. като "цена" на услуга, вместо като "такса", е довело до издаване на подзаконовия административен акт в обжалваната му част в противоречие със закона, тъй като преурежда по различен начин вече уредени от Закона за обществените библиотеки обществени отношения. По горните съображения АС-Х. е отменил като незаконосъобразна оспорената разпоредба т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – С. поради несъответствието й с нормативни актове от по-висока степен. Съдебното решение е правилно в частта, с която по протест на Окръжна прокуратура Х. е отменена т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от ОбС– С. и е недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК в частта с, която по жалба на П. Запрянов e отменена т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от ОбС– С.. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Следователно, допустимо е обжалване само на този подзаконов нормативен акт, който засяга правната сфера на жалбоподателя като правен субект. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА: "Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен", а съгласно чл. 8 от същия закон: "Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. " Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство, който е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания акт в правната сфера на съответния субект. Понятието "правен интерес" е процесуалноправно и е средство за защита на засегнати права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес. П. интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати съществуващи субективни права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават права, създават се нови или се разширяват съществуващи правни задължения или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения, както и в хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът правно да уврежда адресатите, засягайки пряко и непосредствено правната им сфера, а не само да създава евентуална (и поради това несигурна) възможност за това. Действително съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. е допусната обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Релевантно за процесуалноправния интерес от съдебна защита е установяването на засягане правната сфера на жалбоподателя от оспорения акт. Засегнати са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт, а "засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. В случая жалбоподателят П. Запрянов не е страна в административното правоотношение по издаване на решенията на О. С.. Той не е и адресат на оспорения административен акт. Правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо и при липсата на спорно административно правоотношение между страните, липсва и материално право, защитимо със средствата на административния процес. П. това Запрянов не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на процесната Наредба. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. Като е разгледал жалбата на П. Запрянов срещу оспорената разпоредба т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 към Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – С. по същество, Административният съд Х. е постановил недопустим в тази част съдебен акт. Предвид горното съдебното решение е недопустимо в частта, с която по жалба на П. Запрянов e отменена т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от ОбС– С.. ВАС, трето отделение следва да обезсили решението на Административен съд – Х. в тази да прекрати производството по делото при условията на чл. 221, ал. 4 от АПК. По отношение на жалбата в частта, с която е отменена т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет – С. по протест на Окръжна прокуратура Х., настоящия състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдът е направил анализ на приложимата правна уредба, на доказателствата по делото и възраженията на страните, вследствие на което е извел обосновани и верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, без да е необходимо приповтарянето им - чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че оспорената разпоредба от общинската наредба противоречи на разпоредба от по-висок ранг – т. е. на разпоредба от Закона за обществените библиотеки. Общинският съвет не е разграничил понятията "такса" и "цена" на услуга. Специалният закон предвижда обществените библиотеки да предоставят основни и специализирани библиотечни услуги – чл. 50, ал. 1, като редът за предоставянето на библиотечните услуги се определя с правилника за дейността на съответната библиотека. Специализираните библиотечни услуги са точно и изчерпателно посочени от законодателя в шест точки от нормата на чл. 52, ал. 1, като предоставянето им е разпоредено да бъде възмездно. Размерът на таксите за предоставяне на специализирани библиотечни услуги (по ал. 1, т. 1 – 5) се определя с тарифа на Министерския съвет, съответно с акт на общинския съвет, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека. Сканирането на документ А4 представлява копиране на библиотечен документ, посочено в чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗОБ като специализирана библиотечна услуга. Задължението за заплащане на услугите, предвидени в т. 1. 7 от Приложение № 2. 3 от Наредбата представлява "такса", а не цена на услуга, тъй като заплащането й произтича от чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ във връзка с чл. 52, ал. 3 от Закона за обществените библиотеки. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ предвижда, че за всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. В Закона за обществените библиотеки е регламентирано възмездното предоставяне на специализирани библиотечни услуги, като размерът на таксата се определя с акт на общинският съвет, то е налице хипотезата на заплащане на "такса" по чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ. В оспорвания текст от наредбата общинският съвет определя "цена" на услугата със съответното наименование. Нормата, както правилно е отразил решаващият състав е в противоречие с чл. 6, ал. 1, б "к" ЗМДТ, който предвижда възможност общините да събират и други местни такси, определени със закон. Обосновано съдът е приeл, че цената, определена в оспорената разпоредба за предоставяне на специализирани библиотечни услуги, е всъщност "такса" за извършване на същите. В тази връзка, ОбС – С. неправилно е уредил тази такса като "цена" на услуга, поради което подзаконовият административен акт в обжалвана му част е в противоречие със закона, тъй като регламентира по различен начин вече уредени от Закона за обществените библиотеки обществени отношения. Общинският съвет не е разграничил, съответно на законовия критерии услугите, предоставяни от общинската библиотека С. и не е определил такси за предоставяне на специализирани библиотечни услуги, с което е влязъл в противоречие с норма от по-висок ранг. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия А. Р. Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав за обезсилване на съдебното решение в частта му, с която административният съд се е произнесъл по съществото на жалбата на П. Запрянов и прекратяване на производството по отношение тази жалба, доколкото съм подписала Определение № 5651/05.05.2017 г., постановено по адм. д. № 4530/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение. Мотивирал особеното мнение: съдия А. Р.