Решение № 15545 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2010 г.

Решение № 15545 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Хосейн Азадфар - гражданин на Иран, против решение № 259/22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателяj на ДАБ, не се представлява. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, считайки, че административният орган правилно не е кредитирал като достоверна бежанската история на жалбоподателя. Направено е заключение, че по преписката липсват данни, които да обоснован извод за необходимост от закрила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба за закрила № 82/16.09.2009 г., подадена чрез СДВНЧ към Дирекция "Миграция ", като същата е препратена по компетентност на председателя на ДАБ и е приета под вх. № 973/13.10.2009 г. при РПЦБ - София. С молба вх. № УП-4053/28.12.2009 г. при ДАБ, искането за закрила е потвърдено. Задължението на органа по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ е изпълнено с даване на писмени указания и запознаването на разбирам за молителя език (персийски) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В регистрационният лист на чужденеца е декларирано иранско гражданство, етническа принадлежност - персиец, религия - християнин - ортодог, семейно положение - неженен, без деца, образование - основно. На 28.12.2009 г., на 24.02.2010 г. и на 10.03.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на молителя, същият посочва, като основен мотив за напускането на държавата си на произход, съществуващият с неговия брат конфликт и приемането на християнството, както и страхът да не бъде арестуван за участието му в митинг на 15.06.2009 г. против правителството, който се е състоял в град Техеран с участието на 100-200 хиляди души. Опасенията на кандидата за преследване са обосновани със съдебното му минало: осъждан е през 2006 г. за притежаване на религиозна литература и обстоятелството, че това ще доведе до тежки последици - затвор или евентуално последващо негово задържане. Със становище от 22.03.2010 г., интервюиращият орган е направил предложение за отказ от предоставяне на закрила с мотива, че твърдяната бежанска история е неубедителна, невярна и съдържа взаимоизключващи се обстоятелства. Към административната преписка е представена справка с вх. № 3634/30.11.2009 г. относно обществено-политическата обстановка в Иран, ситуацията в страната през 2009 г. и след поведените президентски избори, както и за последиците за участниците в протестните действия. Видно от справката от 13 юни 2009 г. и следващите десетина дни, основно в Техеран, но и в други градове се провеждат многохилядни протестни демонстрации, достигащи до над 2 милиона протестиращи. Протестите са овладени в резултат на действията на силите за сигурност, довели до арестите на около 4 хиляди души, стотици ранени и десетки убити. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, че изложената бежанска история е недостоверна. Този извод е подкрепен със следното: излагат се противоречиви твърдения относно функционирането на съдебната система в Иран и в частност кога и са какъв акт може едно лице да бъде задържано в затвор; неправдоподобно е участник в демонстрация проведена на 15.06.2009 г., с участието на 100-200 хиляди души, да получи призовка на следващия ден - 16.06.2009 г., след проведено разпознаване по видеозаписи; липсата на реакция от страна на "басиджиите" (определени като субекти осъществяващи преследване), след като се е завърнал от проведената демонстрация; липса на познание относно християнските празници; позоваването на събития от 2006 г. като основание за наказателно преследване. Въз основа на тези фактически констатации е направен извод за несъставомерност на хипотезите по чл. 8 и 9 на ЗУБ. При така установеното, настоящата инстанция намира, че Решение № 259/22.06.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при спазване на приложимия материален закон чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния орган относно недостоверността на поддържаната бежанска история като счита, че същите са изведени при правилна оценка на събраните в хода на производството доказателства. Що се касае до доводите на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил изводите си с оглед обстоятелствата по преписката, то същите са неоснователни. Бежанската история е подробно изследвана като са взети в предвид и установените данни за държавата на произход след проведените президентски избори през 2009. Видно от отговорите на жалбоподателя за причините за напускане на Иран, същият акцентира основно на осъждането му от 2006 г. за притежание на религиозна литература и последващите го от това негативи. Тези негативи обаче не са конкретизирани. Що се касае до промяната в религиозната принадлежност, то съмнението в това обстоятелство е обосновано. Ползването на символите, спазването на обичаите и честването на празниците са част от външното изразяване на принадлежността към дадена религия. Непознаването на "празничния календар" на дадена религия не е белег за непринадлежност, но установява липса на познания и пасивност в изучаването й. Жалбоподателят е приел християнството по своя воля като пълнолетен, следователно изборът му на религия между ислям и християнство е осъзнат, което най-малкото предполага активност от негова страна в изучаването й, за да може въобще да бъде направена разликата между двете религии и второ, между православието и другите християнски деноминации. Прави впечатление и обстоятелството, че след 2006 г. жалбоподателят не прави изявления за преследване от страна на официалните власи или друг субект въз основа на религиозната му принадлежност, при условие, че самият той твърди в жалбата си, че именно немюсюлманските общности са особено уязвими, с ограничени политически, граждански и трудови права. Не може да бъде пропуснат и факта, че в хода на административното производство, кандидатът е декларирал религията си като ортодоксално (православно) християнство, докато в жалбата си вече се определя като "протестант". Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК