Решение № 3972 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина ЕООД, чрез адв. В. Чолаков, срещу решение 4383/30.10.2024 г., постановено по адм. дело 659/2024 г. на Административен съд Хасково, с което заповед РД-06-2020/22.12.2023 г., издадена от заместник-кмета на Община Димитровград. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Претендира разноски. Ответникът Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Рамус ООД чрез адв. Е. Миланова и юрисконсулт Хаджиангелов в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като неоснователна. В отговора на касационната жалба са развити доводи за правилност на съдебното решение, поради което се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прави принципно възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът заместник-кмета на Община Димитровград, не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Рамус ООД против заповед РД-06-2020/22.12.2023 г., на зам. кмет на община Димитровград, с която Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина ЕООД е определена за спечелила проведения публичния търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години на имот, публична общинска собственост, представляващ Помещение 4 с площ 12 кв. м., в сградата на [улица], [адрес], в самостоятелен обект с идентификатор 21052.1016.457.1.1 по КК и КР на Димитровград-общинска собственост. С обжалваното решение Административен съд Хасково е обявил нищожността на заповед и се произнесъл по исканията за направените разноски в производството. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е обсъдил единственото направено възражение за нищожност на заповедта, като приел, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето на основание чл.149, ал.5 от АПК. Посочил, че със заповед РД-06-1781/14.11.2023г. на кмета на община Димитровград, издадена на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.14 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл.19, ал.1, чл.23, ал.5, чл.24, ал.5 и чл.24а от Наредба 8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата) е оправомощен заместник кмета на община Димитровград да организира търгове, да издава заповеди и сключва договори по Наредбата. След направено тълкуване на разпоредбите на ЗОбС, ЗМСМА и издадената на основание чл. 8, ал. 2 ЗОбС Наредба от Общински съвет Димитровград, административният съд обосновал извод, че не е предвидена възможност кметът на общината да делегира правомощията си по чл. 14, ал. 2, изр. 1 ЗОбС на заместник-кмет или на друго длъжностно лице при провеждане на търг или конкурс за управление и разпореждане с имоти публична общинска собственост, какъвто е характера на процедирания имот. Отбелязал е, че съгласно чл. 14, ал. 2, изр. второ ЗОбС оправомощаването е възможно само за сключване на договор за наем въз основа на резултатите от търга или конкурса. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи твърдените касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на решението, с което съдът приел, че обжалваният административен акт е нищожен. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за общинската собственост, Закона за местното самоуправление и местната администрация и издадената Наредба от Общински съвет Димитровград. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, че актът е издаден от некомпетентен орган, защото не е предвидена законова възможност кметът на общината да делегира правата си по чл. 14, ал. 2, изр. първо ЗОбС на заместник-кмет или на друго длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7, изр. първо ЗОС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. С нормата на чл. 14, ал. 2 ЗОбС е разписано, че отдаването под наем на имоти се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Анализът на тези разпоредби свидетелстват, че специалният Закон за общинската собственост не предвижда възможност правомощията на кмета на общината, свързани с организирането и провеждането на публични търгове или публично оповестени конкурси по реда на чл. 14, ал. 2 ЗОбС, да бъдат делегирани на оправомощени от него лица по отношение на имоти, които са с характеристика на публична общинска собственост. Такава възможност е предвидена единствено при сключване на договор за наем въз основа на резултатите от проведен търг или конкурс чл. 14, ал. 2, изр. второ ЗОбС. С Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд е дадено разграничение между институтите "делегиране" и "заместване". Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи, като последния не запазва за постоянно делегираното правомощие. За да може да се осъществи валидна делегация на правомощия е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. Действително нормата на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА предвижда, че кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. Но в приложимия в случая Закон за общинската собственост не е предвидена възможност за делегиране на правомощия във връзка с провеждане на тръжна процедура. Също така, видно в раздел първи от Наредбата се урежда управлението на имоти, публична общинска собственост. Съдържащите се в този раздел норми не предвиждат кметът на общината да има право да делегира правомощия на свой заместник или на друго лице, нито за провеждане на търг или конкурс за имот публична общинска собственост, нито за издаване на заповед от вида на настоящата. Следва да се посочи, че оправомощаването на заместник-кмета с представената по делото заповед РД-06-1781 от 14.11.2023 г. (л. 8 от делото) се отнася само за имоти, които са частна общинска собственост, а не за публична общинска собственост, какъвто е настоящият имот, видно от приложения Акт за публична общинска собственост 3444/30.06.2020г. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че допуснатото нарушение е формално и издаденият акт може да бъде саниран при връщане на преписката с указания за издаване на нов акт от надлежния административен орган. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че санирането им е изключено, същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Да се приеме разширително тълкуване по приложението на горецитираните разпоредби, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател би означавало превратно правоприлагане и саниране на незаконосъобразни актове. Липсата на компетентност е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, което във всички случаи води до нищожност на административния акт и след като е установена от съда, оспореният административен акт правилно е обявен за нищожен на това основание. По тези съображения обжалваното решение, с което е обявена за нищожна заповед РД-06-2020/22.12.2023 г., издадена от заместник-кмета на община Димитровград, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно, същото е своевременно направено и доказано, представен е договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, въз основа на което на основание чл. 143, ал.3 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в претендирания и доказан размер от 400лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,