Решение № 4976 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2008 г.

Решение № 4976 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12917/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение от 26.06.2008 г. по ахд № 4747/2006 г. на СГС, III "е" състав, с която е отменена по жалба на "Валди" ЕООД, гр. София, частта от ревизионен акт (РА) № 2300 -237/12.05.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - София - град, потвърдена с решение № 1930/15.09.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 163 869, 36 лв. и е доначислен ДДС за внасяне в размер на 6450, 90 лв., както и в частта, с която е осъден директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, да заплати на "Валди" ЕООД 5850 лева съдебни разноски. Касаторът подържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в противоречие с материалното право, иска отмяната му и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба -"Валди" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител иска оставяне в сила на обжалваната част от решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и като извърши задължителната служебна проверка за допустимост на решението по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Преди да се произнесе по оплакванията за неправилност на решението, съдът следва да провери служебно неговата допустимост. Настоящето решение е постановено след като с решение № 5122/7.05.2008 г. по ахд № 996/2008 г. на ВАС, първо отделение е отменено първото постановено по жалбата решение от 29.10.2007 г. по ахд № 4747/2006 г. и делото е върнато на СГС. Доколкото с първото решение съставът на СГС е бил прогласил нищожността на РА и ВАС е постановил, че РА е действителен, а решението - неправилно, при второто разглеждане на делото е следвало новият съдебен състав да провери дали са спазени сроковете за оспорване на законосъобразността на РА. Настоящият съдебен състав няма да коментира нарушението на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК - а именно постановяването на новото решение от състав на СГС, в който двама от съдиите са участвали в първия състав вследствие необразуване на делото под нов номер и неразпределянето му на друг състав, тъй като това нарушение е свързано с правилността на решението. Съдът се е произнесъл по просрочена жалба срещу РА. Жалбата срещу РА до горестоящия административен орган е постъпила в ТД на НАП на 30.05.2006 г. Четиридесет и пет дневният срок за произнасяне на директора на дирекция по чл. 155, ал. 1 ДОПК изтича на 14.07.2006 г. (работен ден). По делото не се твърди и няма доказателства да е постигнато споразумение за продължаване на този срок по чл. 156, ал. 7 от ДПК. Към тази дата директорът на дирекция "ОУИ", гр. София не е бил постановил решение, поради което е налице мълчаливо потвърждение, подлежащо на обжалване в 30 - дневен срок от изтичане на срока за произнасянето съгласно чл. 156, ал. 5 от ДОПК - а именно до 14.08.2006 г. (работен ден). Жалбата до съда е постъпила на 18.10.2006 г. - след като РА е бил влязъл в сила, мълчаливо потвърден. Постановеното на 15.09.2006 г. решение на директора на дирекция "ОУИ" (след изтичане на срока за произнасяне) е без значение при броенето на срока за обжалване пред първоинстанционния съд предвид становището на мнозинството от ОС на ВАС, приело ТР № 7/2008 г. - последното задължително за съдилищата и настоящия състав относно правното значение на решението на директора на дирекция "ОУИ", постановено след изтичане на срока за произнасянето му. Сроковете за обжалване на един административен акт са винаги преклузивни и при непостъпване на жалба срещу акта, последният влиза в законна сила и се ползва със стабилитет, който не може да бъде нарушен по редовните способи за съдебен контрол. Обжалваната част от решението е недопустима като постановена по недопустима жалба и следва да се обезсили. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение