Решение № 820 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2008 г.

Решение № 820 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Великотърновската апелативна п. срещу въззивно решение № 350 от 24.01.2008 г. по в. гр. д. № 545/2007 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена на основание чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ да заплати на С. Д. С. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 31.10.2001 г. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на съдебния акт, довела до незаконосъобразно уважаване на иска, а като евентуално искане са развити съображения за намаляване размера на присъденото обезщетение. Ответникът по касация С. Д. С. от гр. Р. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Д. К. моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе пред вид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, в редакцията му към 08.05.1997 г. -31.10.2001 г. Ищецът С. С. е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 217/1997 г. на ОСлС гр. Р.. С постановлението за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 08.05.1997 г. С. е бил привлечен за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 НК и му е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 200 000 лв. С постановление от 09.07.1997 г. на окръжния прокурор при О. п. гр. Р. спрямо ищеца е взета мярка за процесуална принуда по чл. 154 НПК "отстраняване на обвиняемия от длъжността изп. директор на "Рибовъдство" ЕАД гр. Русе". С постановление от 31.10.2001 г. на Русенска районна п. наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението и е отменена мярката за неотклонение. С последващо постановление от 24.06.2002 г. на О. п. гр. Р. е отменена и мярката за процесуална принуда по чл. 154 НПК. От правна страна съдът е приел, че прекратяването на наказателното производство поради недоказаност на обвинението се включва в хипотезата на чл. 2, т. 2, пр. 2 ЗОДВПГ - незаконно обвинение в извършване на престъпление. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителността на предварителното разследване и на мерките за неотклонение и за процесуална принуда, както и отражението върху психиката и личния живот на ищеца на воденото срещу него предварително производство. Въз основа на свидетелски показания е приел, че ищецът тежко преживял привличането му като обвиняем. Останал е без работа и доходи, а поради разгласяването на случаят чрез медиите настъпила промяна и в отношенията му с близки и познати. Приятелите му се отдръпнали от него, С. станал затворен и раздразнителен, бил в постоянен стрес и все още не се е възстановил напълно. Тези психически страдания съдът е оценил съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи на сумата 5000 лв. Лихвата е присъдил от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 31.10.2001. Жалбата е частично основателна. Относно главния иск въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Изводите за осъществяване на фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ /Загл. изм. ДВ бр. 30/2006 г./, са основани на събраните по делото писмени доказателства. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 3/2005 г., ОСГК на ВКС когато основанието за прекратяване на наказателното производство е недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. Размерът на присъденото обезщетение е определен от съда съгласно съдебната практика по сходни казуси и съобразно дадените указания в т. 11 на същото Тълкувателно решение. Съдът е взел предвид характера на деянието, за което е повдигнато обвинение, продължителността на предварителното производство, конкретните вреди от незаконното обвинение. Причинната връзка между претърпените вреди и воденото срещу ищеца /ответник по касация/ наказателно производство е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е включил в подлежащите на обезщетяване вреди и психически преживявания на ищеца във връзка с бракоразводния му процес. Въззивният съд е коментирал развода на ищеца с бившата му съпруга Т през 1995 г. и е приел, че между двете събития е имало достатъчно време, за да преодолее ищецът негативните преживявания вследствие развода. Настоящата инстанция намира, че определеното обезщетение от 5 000 лв. справедливо репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и не са налице основания за неговото намаляване. Основателна е жалбата в частта, относно присъдената лихва. Ищецът не е направил искане за присъждане на лихва за минало време от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство - постановлението от 31.10.2001 г. С исковата молба изобщо не е претендирана лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, а в хода на производството с молба от 23.10.2006 г. С. С. е направил искане за присъждане на лихвата от предявяването на иска. Съгласно чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.) не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване. Предвид изложеното лихва се дължи от предявяването на иска - 14.11.2003 г. до окончателното изплащане на главницата. По изложените съображения решението на Великотърновския апелативен съд следва да се обезсили в частта, с която е присъдена лихва за периода от 31.10.2001 г. до 14.11.2003 г. В останалата част решението следва да се остави в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради които такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение