Решение № 14281 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6872/2012 г.

Решение № 14281 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6872/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Фахри Хайрула Емурлах от с. Долище, община Кърджали, подадена чрез адв. Николай Карабозов от АК - Кърджали, срещу решение № 74 от 19.04.2012 г. по административно дело № 38/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1112/26.01.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Кърджали. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - Началникът на Районно управление "Полиция" Кърджали, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Фахри Хайрула Емурлах от с. Долище, община Кърджали, срещу решение № 1112/26.01.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - гр. Кърджали, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо с оглед наличие на основателна причина - самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представената в съдебното производство справка от МВР за извършени за заведени преписки, касаещи лицето Фахри Хайрула Емурлах не променя извода за липса на съществуваща непосредствена, реална или потенциална опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 17.01.2012 г. с искане за издаване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие до началника на РПУ, гр. Кърджали, без да изложи причина за искането си. С допълнителна молба, подадена на 23.01.2012 г. касаторът е изтъкнал, че от 2005 години притежава пистолет "Макаров" 9х18 мм, от 1992 г. е председател на Кооперация "Перперикон" с Перперек, общ. Кърджали. Като председател обикаля търговските обекти, които се намират в района и събира постъпленията от реализирания стокооборот по магазините и ги отчита в касата на кооперацията. В повечето случаи разплащането е в брой и се налага паричните средства да ги носи у себе си. Внася и тегли пари от Кооперативната банка в гр. Кърджали. С оглед на изложеното касаторът е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. На 26.01.2012 г. началникът на РУП - Кърджали е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Емурлах е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя, обстоятелството че е председател на кооперация и обикаля в района на кооперацията като събира сумите от реализирания оборот не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като председател на кооперация. Доводите за потенциална опасност също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Правилно АС - Кърджали е приел, че представената по делото справка за заведени заявителски материали в РУП - Кърджали, касаещи касатора, не обосновава извод, различен от извода, направен от административния орган. Това е така, защото извършените посегателства върху личността и имуществото на касатора, отбелязани в цитираната справка са извършени през 2001, 2002, 2004, 2008 г. и съответно февруари и април 2010 г. Последните два заявителски материала се отнасят за извършени престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 195, ал. 1, т. 4 НК /взломна кражба и кражба, извършена чрез използването на МПС, техническо сродство или специален начин/. Заявлението за издаване на разрешение е подадено на 17.01.2012 г. - т. е. близо две години по-късно, след регистрирането на последния заявителски материал. Горното обстоятелство обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението не е налице реална или потенциална опасност за живота, здравето или имуществото на касатора или близките му. Ето защо правилен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на административния съд, че регистрираните в МВР посегателства върху имуществото на жалбоподателя през 2001, 2002, 2004, 2008 и в началото на 2010 г. не доказват наличието на реална опасност за живота, здравето или имуществото на Емурлах към момента на подаденото заявление - 17.01.2012 г. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Неджиб за отправяни по отношение на касатора закани и заплахи през периода 2009 - 2010 г., доколкото видно от представената справка за регистрирани заявителски материали, в нея не са посочени подадени от страна на Емурлах сигнали или жалби в РУП или в прокуратурата във връзка с отправените закани или заплахи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила в административното производство. Видно от административната преписка началникът на РУП - Кърджали е дал възможност на касатора с допълнителна молба да изложи мотиви във връзка с подаденото заявление за издаване на разрешение за носене на оръжие. Обжалваният акт е издаден, след като касаторът е представил своите мотиви с допълнителната си молба, като административният орган е обсъдил посочените от касатора мотиви и е изложил съображения защо счита, че в случая не е налице основателна причина - доказана необходимост от самоотбрана. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС - Кърджали е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Само за яснота на изложението следва да се отбележи, че за касатора не съществува пречка да подаде ново заявление за издаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие и боеприпаси при наличие на други обстоятелства, които счита за основателна причина по смисъла на закона, и които не е посочил пред административния орган или пред административния съд. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АС - Кърджали, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,