Решение № 331 от 21.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1627/2011 г.

Решение № 331 от 21.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1627/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Подсъдимият М. Ш. (Mehmet Sen) чрез свой защитник е обжалвал по касационен ред решението на Софийския апелативен съд, доколкото с него е потвърдена наказателната му отговорност в присъдата на Кюстендилския окръжен съд.

Присъдата в първата инстанция - № 20 от 13 октомври 2010 г. по нохд № 402/2010 г., е за две престъпления: по чл. 242, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 26 НК, извършено продължавано и с две деяния на 2 и 3 февруари 2010 г. - за митническа контрабанда през границите последователно с Република Турция и Република М., на високорисково наркотично вещество (976 г хероин със съдържание на 67,58% диацетилморфин и на стойност 122 000 лева - в особено големи размери, когато случаят е особено тежък); по чл. 354а, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, извършено по същото време, но между двете дати на територията на страната (между пресичането на границите с двете посочени държави) - за незаконното държане на посочения наркотик в особено голямо количество. И двете престъпления са наказани при условията на проведено в първата съдебна инстанция съкратено съдебно следствие (поради това-с наказания под предвидените в НК минимални размери: съответно 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 100 000 лева, и 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 10 000 лева; общото наказание за съвкупността от двете престъпления е в размер на по-тежкото от двете поотделно наложени наказания и то да бъде изтърпяно в затвор при строг първоначален режим.

Решението във втората (въззивната) инстанция - № 47 от 9 март 2011 г. по внохд № 50/2011 г., е по жалба от подсъдимия и е за изменение на присъдата с преквалификация на контрабандата само по ал. 2 на чл. 242 НК и намаляване на наказанието 7 години и 6 месеца лишаване от свобода с 1 г. и 6 месец, и глобата - с 40 000 лева - като такова по чл. 242 НК, и като общо наказание.

В подадената сега (касационна) жалба въззивното решение е оспорено с доводи, които могат да бъдат отнесени към трите касационни основания по чл. 348 НПК, но искането на нейния подател е само за оправдаване за престъплението по чл. 354а НК и за чувствително намаляване на вече намаленото на 6 години лишаване от свобода наказание.

Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а според участващия в него прокурор тя е неоснователна.

Върховният касационен съд намери жалбата за неоснователна.

1. Липсва нарушение на закона с правната квалификация на извършеното не само като митническа контрабанда по чл. 242 НК, но и като незаконно държане по чл. 354а НК на контрабандирания хероин.

Вярно е, че незаконното пренасяне на наркотика през границата също предполага неговото държане, но в случая между тях съществува нещо повече от привидната идеална съвкупност, каквато е имал предвид В (К)С по делата, на чиито решения е било направено позоваване от името на подсъдимия във въззивната инстанция (р. 89/ и 362/95-I, Сб., с. 91-94 се отнасят за случаи на митническа контрабанда на наркотици, разкрита на граничен КПП при влизане в страната). Правната квалификация на извършеното от подсъдимия Ш. единствено по чл. 242 НК би оставила необхванато пренасянето на хероина във вътрешността на страната. Тъкмо поради това в сегашния случай незаконното пренасяне по чл. 242 не може да изключи р е а л н а т а с ъ в к у п н о с т с пренасянето по чл. 354а НК - първият вид пренасяне има отношение само към преодоляването на митническия контрол, а вторият е всяко друго пренасяне, включително последователното между две различни митнически граници (отвън-навътре или обратно), или дори на една и съща, но по различно време (вж. например р. 527/92-I, Сб., с. 127). Нещо повече - по същите съображения реалната съвкупност по чл. 242 и чл. 354а НК не може да бъде изключена в тези хипотези даже когато последната разпоредба е действала в редакцията си до 2006 г. (ДВ, бр. 75 от с. г.), и е съдържала изрично пренасянето на наркотични вещества като форма на изпълнителното деяние (обратното, както изглежда, неправилно смята САС на с. 6 от мотивите).

2. Липсва нарушение и на процесуалните правила и даже е съмнителна сериозността на оплакването за непосочения номер на първоинстанционното дело, по което е била постановена проверената от САС присъда-присъда, която е получила номер и дата на издаване, може да бъде съдебен акт само по едно дело.

3. Липсва, накрая, и явна несправедливост на наложеното наказание, а съмнението тук е за недоразумение у жалбоподателя. Недоразумението възниква поради това, че наказанието и в двете предходни съдебни инстанции е определено при условията на чл. 55 НК (под минималния, предвиден в закона размер, заради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства), а жалбоподателят упреква съдилищата, че не са го приложили.

В същото време определеното при условията на чл. 55 НК наказание е толкова далеч от минималния размер, предвиден в закона, че за неговата несправедливост може да се съди единствено по това, че според приложеното към делото проекто-споразумение подсъдимият е бил съгласен да изтърпи не 6, а 5 години. При това положение претенцията на подсъдимия се явява според ВКС очевидно прекомерна, още повече, когато възражението му е само срещу оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства, а не срещу тяхното установяване.

4. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение