Решение № 10294 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. чрез Е. Д. Б. - майка и законен представител, подадена чрез пълномощник адвокат В. Симеонова, срещу решение 9310/30.10.2024 г., постановено по адм. дело 830/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу експертно решение 0104 от зас. 047 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР 1542 от зас. 096 от 28.05.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон., представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят да се отмени обжалваното решение и обжалвания административен акт. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр. Пловдив, Териториална експертна лекарска комисия към УМБАЛ "Пловдив" АД - първи състав и Агенция за хората с увреждания не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е Експертно решение (ЕР) 0104 от зас. 047 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР 1542 от зас. 096 от 28.05.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е стигнал до правилния извод за издаване на оспореното експертно решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. С ЕР 1542 от заседание 096 от 28.05.2020 г. Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД е извършил преосвидетелстване на Б. И. Б. по документи на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като за [заличен текст] е приел, че не се следва % СУ (степен на увреждане), като се е позовал на изследвания от Етапна епикриза от 26.05.2020 г. амбулаторен преглед. Това решение е обжалвано от Е. Д. Б. в качеството й на майка и неин законен представител, като по жалбата е било образувано адм. дело 1590/2022 г. по описа на ПАдмС. С Определение 1295/24.08.2022 г. по това делото е прекратено производството и делото е изпратено по подведомственост на НЕЛК за произнасяне по жалбата срещу ЕР на ТЕЛК. Това определение е потвърдено с Определение 1019/31.01.2023 г. по адм. дело 373/2023 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. С писмо изх. 476/06.02.2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, жалбата на Б. И. Б., ведно с приложенията към нея и заверени препис от влезлите в сила определения, са изпратени на НЕЛК по подведомственост и са заведени с вх. 250 на 08.02.2023 г. НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото производство ЕР 0104 от заседание 047 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено оспореното ЕР на ТЕЛК по всички поводи. Органът е приел за установено, че се касае за дете на [възраст], при което през 2018 г. при профилактичен преглед е установена [заличен текст]. Консултирано с детски пулмолог и фтизиатър, поставена диагноза [заличен текст]. Родители с [заличен текст]. Провеждано лечение с [заличен текст] 6 месеца, но [заличен текст]. Лечението продължено с [заличен текст] от 08.04.2019 г. при отказано болнично лечение. От лабораторни изследвания [заличен текст]. В етапна епикриза от 12.06.2019 г. в обективно състояние, описано [заличен текст]. В последващ амбулаторен лист от пулмолог 004645 от 26.05.2020 г. в анамнеза, описано [заличен текст]. [заличен текст]. [заличен текст]. В заключение НЕЛК е приел, че няма данни за активност на специфичния процес без лечение. Д: [заличен текст] при дете на [възраст] с установено заболяване от 2018 г., с провеждано лечение от м.04.2019 г. до м.05.2020 г., след което от контролните изследвания [заличен текст] без данни за активност на заболяването и прекратено лечение по част 6, раздел 6 не се следва процент степен на увреждане. С тези мотиви НЕЛК е потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички поводи. Допълнително е посочено, че НЕЛК е постановил ЕР по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, действащ към постановяване на ЕР по жалба на Е. Д. Б.. При тези доказателства, ПАдмС приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила и при проявената активност за изясняване на случая от фактическа страна. Върховният административен съд шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на експертно решение 0104 от зас. 047 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Съгласно този текст от нормативния акт в относимата редакция Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В хода на съдебното производство жалбоподателя Б. Е. Б. чрез Е. Д. Б. - майка и законен представител не е оборил констатациите в експертното решение на ТЕЛК, които са мотивирали НЕЛК да го потвърди. Съгласно редакцията на чл. 39 ал.2 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ към момента на издаване на оспорения административен акт, лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. В случая доколкото са налице медицински документи от извършен преглед и изследвания от месец май 2020 г., ТЕЛК не е установила необходимост за преглед на лицето и се е позовала само на представената от него медицинска документация. С изменението на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ и по-специално след отмяната на ал. 2 и ал. 3 от същия ДВ, бр. 62/2018 г., в сила от 27.07.2018 г., НЕЛК се произнася само по документи. Тя няма право дори по своя преценка да извършва преглед на освидетелстваното лице. След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото, а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата действително е в правомощията само на органите на медицинската експертиза. В случая очевидно не е налице хипотезата на б. "в" на разпоредба на чл. 39 ал.2 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а относно букви "а" и "б" не се твърди от жалбоподателя, че в рамките на проведеното административно производство пред ТЕЛК, в медицинската документация не са били налични и/или актуални и/или достатъчни, резултати от изследвания и консултации, извършени в рамките на последните 12 месеца, необходими за нуждите на експертизата с оглед диагностичното и функционално изясняване на състоянието на жалбоподателя. Обосновано НЕЛК е установил, че са налице предпоставките, регламентирани в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (в относимата редакция), при които ТЕЛК могат да вземат решение само по документи, без преглед на лицето, тъй като представената медицинска документация обективира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. Констатациите за липса на необходимост от допълнителни изследвания не са оспорени от жалбоподателя. Отразените анамнестични данни и обективно състояние не са оборени от каквото и да било друго медицинско изследване. Затова преценката на НЕЛК, че са налице предпоставките за потвърждаване решението на ТЕЛК, е правилна. Неоснователно е възражението в жалбата, че ТЕЛК не е следвало да извършва преосвидетелстване с оглед разпоредбата на § 20а ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, ДВ, бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 1 юли 2022 г. (ЗМДВИПОРНСПП) Този въпрос за конкретния случай е подробно разгледан в мотивите на Решение 4655 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 12209/2023 г., VI о., като съдът се е произнесъл по идентични съображения на тези изложени в касационната жалба, като ги е приел за неоснователни. В случая същественото е, че в срока на извънредна епидемична обстановка ТЕЛК се е произнесла с решение за определяна на ТНР, което е основание да се приеме, че е прекратено действието на предходното ЕР, което е изтекло по време на тази извънредна епидемична обстановка. Именно в този смисъл е и разпоредбата на § 20а ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, според която срокът на действие на тези ЕР се продължава до издаване на ново експертно решение, но не по-късно от 31 декември 2022 г.. След като е издадено ново ЕР, то е настъпил юридическия факт за прекратяване действието на предходното ЕР, поради което не следва да се изчаква най-късния срок - 31 декември 2022 г. По отношение възраженията за нарушена процедура по връчване на административните актове, следва да се отбележи, че такива нарушения биха рефлектирали само до срока и упражняването на правото на жалба, но не могат да доведат до незаконосъобразност на издадения административен акт. В случая правото на жалба е реализирано, като съдът е разгледал по същество възраженията на жалбоподателката. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и постановеното решение от Административен съд Пловдив, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Искания за разноски не са правени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,