Решение № 9373 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2015 г.

Решение № 9373 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К." ЕООД със седалище гр. С. З., чрез юрк. Ц. С., срещу решение № 1011 от 04 май 2015 г., постановено по адм. д. № 4067/2014 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт на началника на МП "В. З." с изх. № 32-11752/28 февруари 2014 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - началника на МП "В. З.", чрез процесуалния му представител юрк. М. Р., е постъпило писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд В. А. съд В. е образувано по жалба на "К." ЕООД срещу акт на началника на МП "В. З.", постановен във връзка с допълнителна проверка по ЕАД № 14BG002002H0017697/27 февруари 2014 г. с изх. № 32-11752/28 февруари 2014 г., потвърден с решение № 32-148365/03 декември 2014 г. на началника на М. В., в частта му, с която от дружеството е изискано обезпечение във формата на паричен депозит в размер на 66478.46 лева до приключване на допълнителната проверка. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От данните по делото е установено, че митническите органи не са приели декларирания произход на стоката по ЕАД № 14BG002002H0017697/27 февруари 2014 г. Извършен е физически контрол на стоката, констатирано е и несъответствие в придружаващите я търговски документи, като е направен извод, че липсват безспорни доказателства за произход на внасяната стока от Малайзия. Във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 0926/2009 г., като условие за разрешаване на вдигането на стоката от страна на касатора е определено обезпечение на евентуалните държавни вземания с внасяне на паричен депозит в размер на 66478.46 лева. Това обезпечение е определено във връзка със започналата допълнителна проверка на посочения ЕАД за внос на 574 бр. безшевни стоманени тръби. Законосъобразно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 190 от Регламент (ЕИО) 2913/1992 г. на Съвета, съгласно която на митническите органи е предоставена компетентността по преценка да изискват учредяване на обезпечение в случаите, когато е възникнало или може да възникне митническо задължение. Тази компетентност, както обосновано е приел съдът, не е ограничена във времето, като може да бъде упражнена както в момента на прилагане на разпоредбите, така и във всеки последващ момент, в който митническите органи преценят, че плащането на възникнало митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно. В случая - при безспорни данни за осъществявана допълнителна проверка по вноса на безшевни стоманени тръби и направените от митническите органи констатации относно несъответствията във вносните документи, касаещо произхода на стоката, са мотивирали административния съд да приеме, че наложеното обезпечение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно е прието, че необходимостта от прилагането на антидъмпингови мерки в достатъчна степен обосновава необходимостта от обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от Закона за митниците обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било предоставено, не се погаси или може да възникне отново. Поради това обосновано е прието, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че представената банкова гаранция от "Банка ДСК" АД с визиран в нея срок - до 16.00 часа на 10 юни 2014 г., не удовлетворява изискването на закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,