Решение № 7524 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2009 г.

Решение № 7524 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2000 от 12.07.2009 год., постановено по адм. д. № 6883/08год. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата, подадена от Пенко Горанов Пенков от гр. Севлиево срещу Заповед № К - 1267 от 29.02.2008год. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Пенко Горанов Пенков от гр. Севлиево чрез пълномощника му адв. Тодор Филипов. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 6883/08 год. и вместо него постанови друго такова, с което да отмени Заповед № К-1267 от 29.02.2008год. на Министъра на вътрешните работи. Ответният по касационната жалба министър на вътрешните работи - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата, подадена от Пенко Горанов Пенков от гр. Севлиево срещу Заповед № К - 1267 от 29.02.2008год. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Тричленният състав е описал подробно фактическата обстановка по издаване на заповедта, обстоятелствата, при които е извършено нарушение, събраните доказателства в хода на административното производство и основанията на административния орган за издаване на заповедта. Изложени са мотиви, че последната е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с материално-правните и административно-производствените правила на ЗМВР и ЗМВР. Първоинстанционният съд е разгледал и направените от жалбоподателя възражения, свързани до обяснения относно фактическата обстановка и причините за отказ за даване на кръвна проба. В тази насока е прието, че при определяне на вида на наказанието административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като при правилно установена фактическа обстановка е приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР и по-точно на разпоредбата на чл. 17, б. "б" от Етичния кодекс, т. е. - осъществил е състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМвР и правилно деянието е квалифицирано като тежко и уронва престижа на службата. Поради това съдът е приел, че квалификацията на нарушението и определянето на наказанието е станало при спазване на разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По отношение на възражението на жалбоподателя, че причина за нарушението е заболяване, което е попречило за извършване на проверка с техническо средство, а също и за даване на кръвна проба за изследване на употреба на алкохол, съдът е приел, че същото е недоказано с надлежни доказателства. Посочено е още, че жалбоподателят не може сам да преценява възможността да даде кръвна проба предвид на това, че е боледувал към оня момент, като е следвало да се яви и предостави преценката за това на съответно медицинско длъжностно лице. Изложени са мотиви, че има изграденото отрицателно обществено мнение към шофирането на МПС след употреба на алкохол поради високата степен на обществена опасност на такъв род поведение, и е недопустимо такова поведение да имат служители на МВР, които по закон са длъжни да контролират и санкционират подобни прояви. В тази насока е направен и извод, че служителите на МВР трябва да имат поведение съобразно обществените морални норми, независимо дали същото е определено и конкретизирано в писмен документ, поради което е без значение за спора обстоятелството дали Етичният кодекс е бил утвърден или не към момента на наказанието. На база на изложеното е прието, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна отхвърлена. Постановеното решение на тричленния състав на ВАС, трето отделение, е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че макар и извършеното да съставлява нарушение на чл. 17, б. "б" от Етичния кодекс, то предвид установената фактическа обстановка това не е така, като първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил представените доказателства в тази насока. Твърди се още, че поради влошеното си здравословно състояние жалбоподателят не е могъл да изпълни разпорежданията на служителите на КАТ за вземане на кръвна проба, което е оправдание за поведението му. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Предвид изложеното в жалбата следва да бъде прието, че фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като същият единствено оспорва изводите на съда по отношение на причините, поради които не е дал кръвна проба. Направените в жалбата оплаквания в тази насока са неоснователни. Тричленният състав на ВАС е разгледал всички направени от жалбоподателя доводи в тази насока и на база на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод, че те са неоснователни и недоказани. Жалбоподателят поддържа теза, включително и пред настоящата инстанция, че не даването на кръвна проба е станало поради влошеното му здравословно състояние. Тази теза не намира подкрепа в доказателствата по делото. Наличието на подобно оневиняващо обстоятелство е благоприятно за жалбоподателя и с оглед на правилата на доказване в негова тежест е да докаже, че такова действително е налице. Представеното от него доказателство - медицинско удостоверение на д-р Лальо Лалев, специалист по ендокринология, (л. 62 от делото) съдържа данни, че на 12.12.2007год. вечерта около 0, 15 минути Пенко Горанов Пенков се е намирал в сравнително тежко положение, но в него не е отразено, че поради това състояние лицето не може да даде кръвна проба. В същото време в кориците на делото се намира друго доказателство - справка от д-р Илиян Сиромахов, началник на ДМедицинска служба" при Областна дирекция на полицията гр. Габрово, според която при извършен преглед на 13.12.2007год. на жалбоподателя и извършена справка от приложена епикриза на заболяванията му не може да бъде направен извод, че са налице противопоказания за даване на кръвна проба. Подобни проблеми предполагат определени познания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, но жалбоподателят не е направил искане за изслушването на съдебно-медицинска експертиза по тези въпроси. Отделно от това, както и правилно е посочил тричленният състав, преценката за това дали лицето може да даде кръвна проба за изследване на съдържание за алкохол следва да се извърши от съответното длъжностно медицинско лице при явяването за проба, а не да се преценява от дееца. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е извършил преценка на доказателства по делото и е обсъдил възраженията на страната, поради което оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Пълномощникът на жалбоподателя сам е посочил, че представената заповед № I-з - 1161 от 28.07.2006год. на министъра на вътрешните работи е неотносима към спора, поради което не следва да бъде обсъждана. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,