Решение № 11753 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Тупаров, от гр.Ракитово, чрез пълномощника му - адв. Димитрова, против решение 264 от 24.03.2021г. постановено по адм.дело 726/2020г. на Административен съд - Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът: кмета на община Ракитово, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - юрк. Ю. Раданова, е постъпил отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: Г. Балканска, редовно призована, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Г. Тупаров, против Заповед РД-25-671/12.06.2020г. на кмета на община Ракитово, с която на основание чл.225а, ал.1, вр.чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено на същия, да премахне незаконен строеж: Масивна ограда, находащ се в имоти с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767, м. Средока, землището на гр.Ракитово. От анализа на доказателствата е установено от съда, че Тупаров е собственик на поземлен имот с идентификатор 62004.8.993 по КК на гр.Ракитово, съгласно нот.акт 133/12.02.2018 г. и нот.акт 63/27.04.2018 г., а собственик на поземлен имот с идентификатор 62004.8.767 по КК на гр.Ракитово е Г. Балканска, като Тупаров ползва нейния имот по договор 597/04.05.2018 г., за срок от пет години. Установено е още, че оспорващият е инициирал процедура за промяна предназначението на земеделската му земя за неземеделски нужди, въз основа на която е издадено решение КЗЗ-02/28.01.2020 г. на комисията по земеделски земи към МЗХГ като в имот 62004.8.993, землище на гр.Ракитово е утвърдена площадка за проектиране и изграждане на обект: Административна и складова дейност и е взето решение 64 от 28.02.2020 г. на ОбС-Ракитово за изработване на проект за ПУП-ПРЗ за имота. Прието е от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е отчел, че разпореденият за премахване обект е строеж и за изграждането му липсват строителни книжа. Обсъдил е и обстоятелствата, относими към търпимостта му, като въз основа на доказателствата по делото, е приел, че строежът е извършен след 2018 г., поради което не е търпим нито по §16, ал.1-3 ПР ЗУТ, нито по §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това е прието от съда, че строежът е незаконен и законосъобразно е разпоредено премахването му. Обжалваното решение спрямо Г. Тупаров е валидно, допустимо и правилно. Същото е недопустимо по отношение заинтересованата страна Г. Балканска, тъй като макар и собственик на имот с идентификатор 62004.8.767, върху който попада част от оградата, предмет на заповедта, същата не е адресат на заповедта, поради което и няма качеството на заинтересована страна по обжалването й. Като недопустимо в тази част, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по отношение на нея - прекратено. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед по отношение на касатора са правилни. Доказателствата по делото, включително и неоспорената СТЕ, потвърждават констатациите по съставения КА 2/18.05.2020 г. и скица към него, че изградената от Тупаров ограда в ПИ с идентификатори 62004.8.993 и 62004.8.767 по КККР на гр.Ракитово, представлява строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Процесните имоти са разположени в земеделска територия на землището на гр.Ракитово и съгласно чл. 59, ал.1 ЗУТ строителство е възможно след промяна на предназначението на земята по реда на ЗОЗЗ, каквато процедура е инициирана от Тупаров по отношение на имот с идентификатор 62004.8.993, но не е приключила с влязла в сила заповед на кмета на общината за одобряване на ПУП. Поради изложеното строежът попада в хипотезата на незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Премахването му може да бъде преодоляно при положение, че строежът е търпим, по някой от уредените за това случаи на §16, ал.1-3 ПР ЗУТ или §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ. От данните по делото обаче е установено, че касаторът е собственик на поземлен имот с идентификатор 62004.8.993 по КК на гр.Ракитово, който имот е получен при сливането на имоти с идентификатори 62004.8.764 и 62004.8.731, закупени през 2018 г. /нот.акт 133/12.02.2018 г. и нот.акт 63/27.04.2018 г./ , а по отношение на поземлен имот с идентификатор 62004.8.767 по КК на гр.Ракитово, собственост на Г. Балканска е сключен договор за безвъзмездно ползване от Тупаров, за срок от пет години. Правилно първоинстанционният съд е установил, че строителството на оградата е започнало през 2018 г. и по точно след м. април 2018 г. и не е кредитирал представените по делото писмени становища от С. Петьова и С. Хрисчева, тъй като същите не са страни по делото, имат характер на свидетелски показания, които следва да бъдат дадени устно и непосредствено пред съда, а също и не кореспондират с останалите по делото доказателства, както и се отнасят само до имот с идентификатор накрая 731, който както беше посочено по-горе се е слял с имот 764, образувайки нов ПИ с идентификатор накрая 993. Оградата, предмет на заповедта, е изградена както в ПИ 993 по КК на гр.Ракитово, така и в ПИ 767. За строеж извършен през 2018г. правилни са изводите на съда, че режимът на търпимост, съгласно цитираните разпоредби от ЗУТ, е неприложим. Неоснователно е оплакването на касатора, че оспорената заповед е без мотиви. Заповедта съдържа фактически основания, съответстващи и на правните такива, установено от съда. Неоснователни са и оплакванията срещу съставения КА 2/18.05.2020г. от дл.лица при община-Ракитово. Касаторът не е ангажирал доказателства оборващи официалната доказателствена сила на този документ. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане от ответника, на община Ракитово следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение