Решение № 3154 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2017 г.

Решение № 3154 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. С. Б. от [населено място] лично и като пълномощник на наследниците на В. Б. - Д. Б., С. Б. и К. Б. срещу Решение № 107/07.08.2.0017 г., постановено по адм. дело № 86/2016 г. по описа на Административен съд -Ловеч. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, като издадено в нарушение на материалноправните разпоредби. Поддържат се доводи, че при наличието на договор за правна помощ и съдействие, с който наследниците на В. Б. са упълномощили С. Б. в качеството й на адвокат да ги представлява пред Областната управа във връзка с издаване на обжалваната заповед, както и за получаване на определеното обезщетение в посочена от адвоката обща сметка неправилно се изисква посочване на сметки на всеки от правоимащите. Твърди се още, че С. Б. е посочила лична сметка в качеството й на наследник, по която да бъде преведена определеното й обезщетение, а от друга страна е посочила служебна адвокатска клиентска сметка, по която да се изплати обезщетението на останалите наследници. Счита, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 18 от ГПК и чл. 39 от Закона за адвокатурата, който в качеството и на адвокат и дава право да притежава служебна банкова сметка, още повече, че в договора за правна помощ и съдействие подписан от останалите наследници на репресираното лице същите изрично са направили искане, тя да получи от тяхно име и по посочена от нея сметка дължимото обезщетение. Неправилно според касаторите е и решението в частта, с която е отхвърлено претендираното обезщетение лихва, причинена от съзнателно допуснатото забавяне от страна на административния орган да се произнесе по искането за обезщетение. Съдът не е отчел факта че претендираните от нея лихви представляват по същество обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, който не е изпълнил в срок задължението си да определи и изплати дължимото обезщетение. Позовава се на ТР № 3/2005 г. на ВКС. Ответната страна - областният управител на област с административен център гр. Ловеч, в писмено становище по касационната жалба, поддържа доводи за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Поддържа доводи за правилност на обжалвания съдебен акт, като обосновава липсата на противоречие между чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и чл. 39 от Закона за адвокатурата за да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, и разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната пред АС - Ловеч административна заповед № РД -07-39/01.03.2016 г., областният управител на област Ловеч на основание чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, вр. с чл. 3, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 6, чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е признал обезщетение за претърпени неимуществени вреди на жалбоподателите, в общ размер на 23 748.80 лв., разпределени както следва: на С. Б. -11 874.40 лв., и на наследниците на В. Б. - Д. Б., С. Б. и К. Б. на всеки от тях по 3 958.13 лв. Няма спор, че всички те са наследници на починалата М. Б. Заповедта е била обжалвана в частта в която е посочено, че обезщетението следва да се изплати по посочената лична сметка на адв. Б. и на наследниците на починалия и брат В. Б. на посочени от тях банкови сметки, както и относно неопределянето на дължимата лихва от датата на искането 24.02.2009 г. Съдът е отхвърлил жалбата и е приел, че заповедта в обжалваните части е законосъобразна и не са допуснати нарушения от административния орган на приложимия закон при постановяването й. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗПГРРЛ, съгласно която, размерът и редът за изплащане на обезщетението се определят от МС чрез наредба. Редът е определен в чл. 5 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от З ПГРРЛ, според която обезщетенията се превеждат на правоимащите лица по банков ред по сметка посочена от тях. Когато определеното обезщетение се изплаща на наследници, то се разпределя пропорционално на броя на правоимащите наследници и всяко от тях посочва банковата си сметка. Прието е още, че упълномощаването по ГПК и по Закона за адвокатурата не може да се противопостави на императивните правни норми на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, изискваща всяко правоимащо лице да представи банкова сметка. Неоснователно съдът е приел, че се претендира и лихва, тъй като такава не е предвидена, поради което е счел, че заповедта е правилна и законосъобразна и в тази част. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция основният довод на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорената административна заповед, е относно определения начин на изплащане на обезщетението, както и неопределянето на лихва от датата на искането за обезщетение. Настоящата инстанция споделя изводите направени в мотивите на първоинстанционното решение. Редът за определяне на размера на обезщетението на правоимащите лица по ЗПГРРЛ е определен с Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. В чл. 5 от наредбата изрично е определено, че обезщетенията на правоимащите лица се изплащат по банков път по посочена от тях банкова сметка. Нормата на чл. 39 от Закона за адвокатурата, на която се позовават жалбоподателите, посочва, че паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да се разкрива както от адвокат, така и от адвокатско дружество, но сумите по тази сметка не са част от имуществото на адвоката. Тълкуването на предназначението на тази сметка не води до извода, че в нея би могло да се превеждат други суми освен посочените, както е в конкретния казус - обезщетенията на клиентите на адвоката, присъдени по делата. Това е така, тъй като клиентската сметка, уредена в чл. 39 от ЗА се открива и урежда вътрешните отношения във връзка със сключения между клиента и адвоката договор за правна помощ. По тази сметка клиентът има право да внася суми, които да се разходват от адвоката целево за покриване разноски по делото. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 39 от ЗА, адвокатът дължи отчет за направените разходи по сметката и не е налице предвидена възможност друго лице да внася суми по нея с оглед предназначението й. В случая, както се посочи, се касае до обезщетения по ЗПГРРЛ, които могат да получат точно определени конкретни лица по посочена от тях сметка. Обезщетенията по този закон не могат да се приравнят на сумите, които могат да се превеждат по клиентска сметка на съответния адвокат, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Ето защо не е налице твърдяното противоречие между чл. 5, ал. 2 и 3 от Наредбата и чл. 39 от ЗА и чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Упълномощаването на адвокат по смисъла на ГПК и ЗА за оказване на правна помощ и съдействие не може да се противопостави на императивните норми на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. По отношение на размера на обезщетението, а именно неначисляването на лихва за забава, областният управител не разполага с оперативна самостоятелност, а действа при условията на обвързана администрация - при конкретните обстоятелства законът предвижда само едно възможно решаване на въпроса еднократно обезщетение в определен от Министерски съвет размер, посочен в Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Размерът е фиксиран в точни суми и не се предвижда изплащане на законни лихви върху тях. По отношение на доводите, че претендираната законна лихва върху определеното обезщетение по своето естество представлява обезщетение за причинени вреди, които са настъпили в резултат на това, че административният орган не е изпълнил вменените му по закон задължения за изплащане на дължимото обезщетение в срок същите не могат да бъдат разглеждани в производството по ЗПГРРЛ. Производството по ЗПГРРЛ е строго определено, с него се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения и религиозни вярвания през периода от 9.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и размерът на обезщетението, а доводите и исканията във връзка с вреди, причинени от действия и бездействия на административни органи, подлежат на разглеждане по друг законов и процесуален ред. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,