Решение № 10238 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2010 г.

Решение № 10238 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) . Образувано е по жалба на Михаил Колев Желев, от гр. Варна срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 36 от Протокол № 8 от заседанието, проведено на 25.02.2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност са изтекли, поради което правото на дисциплинарнонаказващия орган е погасено по давност. Позовава се на липса на съставомерност на деянието, тъй като Кодексът за етично поведение на българските магистрати, приет с решение на ВСС по Протокол № 21/20.05.2009 г., посочен в предложението на вносителя за налагане на дисциплинарно наказание, не е бил в сила към момента на извършване на нарушението. В тази връзка счита, че е било нарушено и правото му на защита, доколкото е наказан за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4, а не за това по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, на което сочат материалите в преписката. Според жалбоподателя обстоятелствата, при които е извършено деянието, не са установени правилно. Счита, че са налице обстоятелства изключващи виновно поведение. Излага доводи, че решението е постановено при неправилна интерпретация на фактите по дисциплинарното дело, противоречие с мотивите на Дисциплинарния състав и необосновани правни изводи на ВСС, поради което същото е немотивирано. Позовава се на несъответствие между тежестта на нарушението и наложеното му наказание. По подробно развитите в жалбата, допълнението към нея и писмената защита съображения моли за отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът - ВСС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: С предложение вх. № 11-09-161/28.09.2009 г. административният ръководител на Окръжна прокуратура (ОП) - Варна на основание чл. 314, ал. 5 във вр. с чл. 312, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 311, т. 2, б. "а", вр. с чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ е сезирал ВСС с искане за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на Михаил Желев - следовател в Окръжен следствен отдел (ОСлО) при ОП - гр. Варна. В предложението е посочено, че магистратът е компрометирал професионалната си чест, възползвайки се от служебното си положение и използвайки правомощията си с цел извличане на лични облаги, с което е нарушил раздел II, т. 5.5. от Правилата за етично поведение, произтичащи от основните принципи за почтеност и благоприличие от Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Към предложението са приложени материалите, събрани в образуваното на 01.09.2009 г. в ОП - Варна дисциплинарно производство срещу жалбоподателя по сигнал, вх. № 1712/09 от 30.04.2009 г. По направеното предложение с решение по т. 22 от Протокол № 37/01.10.2009 г. е образувано дисциплинарно дело (д. д.) № 59/2009 г. по описа на ВСС и е избран чрез жребий дисциплинарен състав, за което жалбоподателят е уведомен, изпратен му е препис от предложението, като му е предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. В хода на дисциплинарното дело са събрани посочените от Желев писмени доказателства и е извършен разпит на поисканите от него свидетели. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изслушано съгласно изискването на чл. 313 ЗСВ. След изясняване на фактите по д. д. № 59/2009 г. дисциплинарният състав е постановил решение № 10-00-018 от 23.02.2010 г., с което е предложил на ВСС да приеме, че Михаил Желев е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ (в приложимата по време редакция на нормата), за което да му бъде наложено дисциплинарно наказание - намаляване на основното му трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години. С оспореното понастоящем решение по т. 36 от протокол № 8/25.10.2010 г., с 16 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържал се", ВСС е наложил на Михаил Колев Желев - следовател в ОСлС при ОП - Варна дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил п. п. I, II, VIII и X от Моралния кодекс на следователя и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Жалбоподателят по същество не оспорва, че е извършил процесното деяние, за което е наказан дисциплинарно. От данните по делото е видно, че през 2008 г. Михаил Желев в качеството му на следовател в ОСлО при ОП - Варна е извършвал следствени действия по разпределеното му надлежния ред сл. д. № 2190/2005 г. По повод влошени отношения със съпругата му и съмнения, че същата е провела разговори с цел злепоставянето му, следователят е изискал от "Мобилтел" ЕАД разпечатка на входящите и изходящи разговори от телефона й за определен период от време на 24.07.2008 г. За тази цел Желев е изготвил писмо № СД 2190/25.07.2008 г. до директора на мобилния оператор, с което изискал детайлизирана справка за входящите и изходящи разговори на абонат с телефонен номер (принадлежащ на съпругата му) за времето от 10,00 ч. до 15, 00 ч. на 24.07.2008 г., както и информация за позиционирането на мобилния телефон по клетки и разположението на тези клетки по адреси. В писмото е посочил, че тази информация му е необходима във връзка с разследването по сл. д. № 2190/2005 г. по описа на ОСлСл - Варна, като е помолил и за спешност предвид необходимостта от бързи действия по разследването. Изисканата справка (в действителност без връзка с цитираното следствено дело) е изпратена на жалбоподателя с писмо изх. № 11492/04.08.2008 г. на "Мобилтел" ЕАД, дирекция "Качество и сигурност на технологиите". След узнаването за описаните действия съпругата на Желев е подала сигнал до окръжния прокурор - гр. Варна. Извършеното от следователя е станало достояние на магистрати и други представители на правната общност в града. Поведението му е квалифицирано от ВСС като такова, уронващо престижа на съдебната власт, като с оглед личността на дееца и тежестта на извършеното от него нарушение, злепоставящо съдебната система, кадровият орган е приел, че са налице основания за дисциплинарното му уволнение. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Релевираните в жалбата до съда доводи по същество преповтарят изложените в административното производство такива. Не се споделя оплакването, че дисциплинарното производство е образувано след изтичане на определения в закона преклузивен тримесечен срок от откриване на нарушението, като се визира първоначалната редакция на чл. 310, ал. 1 ЗСВ (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.). Приложение към казуса намира последната редакция на цитираната разпоредба, установена в ЗИДЗСВ, обн., ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г., съгласно която дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, като след изтичане на тези срокове, дисциплинарно производство не се образува. Нормата е процесуална по своя характер, поради което се прилага незабавно след влизането й в сила. Предвиденото в § 118, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСВ правило, че неприключените до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред, е неприложимо към настоящия случай, тъй като към момента на влизане в сила на изменението на чл. 310, ал. 1 ЗСВ не е било налице образувано (висящо) дисциплинарно производство по сигнала от 30.04.2009 г., т. е. не е налице заварено положение в контекста на цитираната преходна норма. Ето защо правото на ВСС да реализира дисциплинарната отговорност на магистрата не е погасено, като образуваното на 01.10.2009 г. дисциплинарно производство е изцяло в рамките на законоустановения шестмесечен срок от откриване на нарушението. Съдът констатира, че производството по дисциплинарно дело № 59/2009 г. по описа на ВСС е проведено в съответствие с нормативната му регламентация в ЗСВ. Всички събрани доказателства, както и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, изслушано и лично, са били обсъдени от дисциплинарния състав, а след това и от колективния дисциплинарнонаказващ орган, видно от направените от членовете му изказвания. Съдът счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че решението на ВСС е незаконосъобразно поради липса на мотиви. Съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на това решение се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения на членовете на ВСС. В случая постановеният от ВСС правен резултат е достатъчно мотивиран, като обосновката, обуславяща волеизявлението на органа, се съдържа в решението на дисциплинарния състав и в становищата на членовете на съвета, като не е налице соченото в жалбата вътрешно противоречие между изложените от дисциплинарния състав и от ВСС мотиви. Освен че е постановено от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, обжалваното решение съответства на материалния закон и целта му. Правилно е прието, че посоченото от дисциплинарния състав нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ е доказано и обуславя дисциплинарното освобождаване на жалбоподателя от заеманата длъжност - следовател в ОСлО при ОП - Варна. ВСС законосъобразно е приложл към установените факти именно Моралния кодекс на следователя, приет с решение на ВСС по Протокол № 7/19.02.2003 г., чиито изисквания са действали към момента на извършване на деянието. Неоснователно е в тази връзка оплакването за опорочаване на акта, тъй като в предложението на административния ръководител е отразено нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, който не е бил в сила при извършване на деянието. Направените от вносителя на предложението правни квалификации не са обвързващи за дисциплинарния състав, респективно - за ВСС. В тази връзка отсъства и претендираното нарушаване на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, тъй като в случая не се касае до произнасяне по невъведени в предложението фактически основанния за налагане на дисциплинарното наказание. Жалбоподателят оспорва констатацията на органа, че през 2008 г., когато е извършено нарушението, е бил в процес на развод. Действително не се установява това да е така, но обстоятелството дали по време на съставомерните действия магистратът и съпругата му са били в процес на развод е ирелевантно за правоприлагането, тъй като това обстоятелство само по себе си е без значение за решаването на въпроса за дисциплинарната му отговорност. По делото няма спор относно конфронтацията и обтегнатите отношения между двамата съпрузи, като причината за конфликта няма правно значение. От значение за съставомерността на деянието е използването на служебното качество и възползването от служебното положение на следователя за лични цели, с което е уронил престижа на институцията. Доводите на Желев за необоснованост на правните изводи на ВСС поради неправилна интерпретация на фактите, не кореспондират със събраните доказателства. Нарушавайки правилата от Моралния кодекс на следователя, които го задължават да съдейства за утвърждаване на закоността, да допринася за утвърждаване авторитета и общественото признание на съдебната власт, да съблюдава пристойно поведение в личните си и обществени изяви и с цялостното си поведение и дейност да укрепва правопорядъка и добрите нрави в обществото, жалбоподателят е злепоставил авторитета на професията и на съдебната система. Неоснователно е оплакването в жалбата, че деянието не е извършено виновно, както и че мотивите за извършването му не са възприети правилно от дисциплинарнонаказващия орган. Данните по делото обуславят извод за осъществяване на субективния елемент от фактическия състав на нарушението. Неприемливо е обяснението на жалбоподателя за наличие на обективни причини за предприетите от него действия, а именно, че това е бил единственият начин да се защити от интриги срещу него. Поведението на магистрата не би могло да бъде оправдано с претендираните от него "афект" и "крайна необходимост". Дисциплинарното наказание е индивидуализирано съгласно заложените в чл. 309 ЗСВ критерии, като са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя, поради което същото е законосъобразно определено. Действия като процесните компрометират престижа на съдебната институция и намаляват общественото доверие в органите на съдебната власт, поради което е налице висока степен на укоримост на деянието, налагаща прилагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, както правилно е преценил кадровият орган. Следва да се отбележи, че при определяне на дисциплинарните наказания на магистрати ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, като не е обвързан от предложението на вносителя или на дисциплинарния състав за вида и размера на дисциплинарното наказание. Дисциплинарният състав предлага в решението си наказанието, но единствено ВСС е компетентен да наложи някое от предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ дисциплинарни наказания, като определя неговия вид и размер по свободна преценка с оглед характера и тежестта на дисциплинарното нарушение (в този смисъл ТР № 1 от 18.04.2006 г. на ВАС по т. д. № 1/2006 г., ОС на съдиите от втора колегия). По изложените съображения, съдът намира, че решението на ВСС е законосъобразно, поради което жалбата срещу него подлежи на отхвърляне като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение