Решение № 14463 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2011 г.

Решение № 14463 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Йоновски - Лъчезар Йоновски", гр. Габрово, чрез пълномощника му - адв. Илиева, против Решение № 53/11.05.2011 г. по адм. дело № 4/2011 г. на Административен съд - Габрово, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директорът на АПИ "Областно пътно управление", гр. Габрово, чрез юрисконсулт Цанкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата на ЕТ "Йоновски - Лъчезар Йоновски", гр. Габрово, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1/20.12.2010 г. на Директора на АПИ "ОПУ" - Габрово, като неоснователна. С акта е установено публично държавно вземане по отношение на оспорващия, в размер на 4 727.96 лв., от които 4251.24 лв. главница и 476.72 лв. лихва, представляващо такса за специално ползване на републикански път, I-ви клас, чрез разполагането на търговски крайпътен обект - ресторант (единичен обект - за хранене), в участък I-4/Е-772 "Г-ца Лч - обх. път Севлиево - г-ца ВТ" при км 93 + 240 - ляво, за периода 09.2008 г. до 18.08.2010 г. Същият е издаден на основание чл. 18, ал. 3 от ЗП вр. с чл. 22, ал. 1, т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от А "ПИ". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. По спорния по делото въпрос относно размера на дължимата такса, съобразно площта на експлоатирания търговски обект, съдът е приел, че същият е изчислен правилно, при площ над 50 кв. м, по данни от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза и Протокол от 27.10.2004 г. на специално назначена комисия. Така постановеното решение е правилно. По делото не е било спорно, че на касатора е било издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект № 313/28.02.2007 г., като поради неплащане на таксата по чл. 18, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за повече от година, същото е отнето със Заповед № РД-11-448/18.08.2010 г. Не е било спорно и това, че за специалното ползване на пътя /републикански път, I-ви клас, подробно описан в разрешителното/, касаторът дължи заплащането на годишна такса, на основание чл. 18, ал. 2 от ЗП и в размер, определен от МС - чл. 18, ал. 3, т. 1 от ДП. Този размер в случая е изчислен на база действащата до 9.09.2008 г. Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на МФ по ЗДТ, а след това съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" - ДВ, бр. 79/9.09.2008 г., в сила от същата дата. И по двете Тарифи годишният размер на таксата зависи от площта на експлоатирания търговски обект - до 50 кв. м е в размер на 1 200 лева, а над 50 кв. м е в размер на 2400 лв. годишно. Спорът по делото е относно площта на стопанисвания от касатора обект, като с касационната жалба се поддържа, че тази площ е под 50 кв. м, съгласно съставения протокол № 8/9.10.2009 г. в размер на 47.57 кв. м, а не съгласно заключението на вещото лице и Протокол от 27.10.2004 г. и съставения въз основа на него КП № 1/25.01.2007 г. Настоящият състав намира, че по спорния въпрос решението на първоинстанционния съд е правилно. За да приеме, че площта на процесния търговски обект е над 50 кв. м, за който се дължи годишна такса от 2400 лева, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 12 от цитираната Тарифа, във вр. с чл. 18, ал. 2 от ЗП, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства и по конкретно на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, както и на Протокол от 27.10.2004 г. на специална комисия, съответно КП № 1/25.01.2007 г. От тях е установено, че търговската площ на обекта възлиза на 52.60 кв. м по заключението на вещото лице и на 54 кв. м по протоколите. Съдът правилно е кредитирал тези доказателства, тъй като със същите изчислението е съобразно понятието за "търговска площ" по смисъла на § Единствен, т. 2 от ДР на Тарифата (в сила от 9.09.2008 г.), а именно реално използваната площ за търговска дейност, в т. ч. площта за консумация, без складове, кухни, обслужващи и сервизни помещения. По същите съображения и въз основа показанията на св. Добринка Иванова, съдът правилно е игнорирал данните, съдържащи се в Протокол № 8/9.10.2009 г. на комисия при ОПУ - Габрово, тъй като последния не е включил в измерването чисто търговски площи, каквито се явява стъпалото пред бар-плота и площта под хладилните витрини. По отношение на спорното стъпало, настоящата инстанция намира, че същото представлява търговска площ, тъй като е част от търговската зала, която е използваема. При тези данни изводите на съда за размера на търговската площ на процесния обект се явяват правилни, а оттук и изводите му за размера на дължимата от касатора годишна такса по чл. 18, ал. 2 от ЗП, на база 2400 лв. на година и приложената справка. По изложените съображения като е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,