Решение № 12051 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 280 от 18.02.2022 г., постановено по административно дело 2608/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е: 1) отменена заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 г. на министъра на туризма, в частта й, с която на АБАКС ЕООД е отказано предоставянето на БФП (безвъзмездна финансова помощ) в размер на 460 762,68 лв., представляваща разликата между предоставената му БФП в размер на 1 119 123,48 лв. и следващата му се такава в размер от 1 579 886,16 лв. по схема за държавна помощ SA.6287 (2021/N) от 25.05.2021 г. /Схема BG-176789478-2021-03 Схема за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска дейност, за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания в периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г. поради възникналата епидемия от COVID-19 по проектно предложение BG-176894-78-2021-03-0084 на жалбоподателя; 2) изпратена преписката на министъра на туризма за ново произнасяне по проектно предложение BG-176894-78-2021-03-0084 на АБАКС ЕООД при съобразяване с изложените в съдебното решение съображения, които са задължителни; 3) осъдено Министерството на туризма да заплати на АБАКС ЕООД сумата от общо 8 950,00 лв., представляваща направените по делото разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от министъра на туризма, подадена от пълномощника главен юрисконсулт Панайотова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Навежда доводи за цялостна законосъобразност на процесната заповед и моли тя да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените деловодни разноски. АБАКС ЕООД, действащо чрез пълномощниците адвокатите Кръстева, Колева и Стойнев, също е подало касационна жалба против решението в частта, с която не е уважено искането на дружеството за отмяна на заповед Т-РД-16-225 от 07.09.2021 г. на министъра на туризма в частта й, с която на АБАКС ЕООД е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в размер на 635 092,34 лв. Твърди, че решението в тази му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната му част, да се отмени и обсъжданата заповед като незаконосъобразна и делото да се изпрати като преписка на министъра на туризма за преразглеждане и оценка на проектното предложение. Оспорва касационната жалба на министъра на туризма като неоснователна. Претендира присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационните жалби, основателност на касационната жалба на министъра на туризма и неоснователност на касационната жалба на АБАКС ЕООД. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно в обжалваните от тях части, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. За да постанови решението си първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е в противоречие с материалноправните разпоредби в частта й, с която административният орган е предоставил безвъзмездна финансова помощ по-малко от дължимата на дружеството. Съдът се е позовал на изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) досежно размера на дължимата БФП. По основният спорен между страните въпрос решаващият съдебен състав е приел, че АБАКС ЕООД и ПИ ГРУП ПЛОВДИВ ЕООД не са свързани предприятия по смисъла на чл. 3, § 3 от Анекс 1 (Приложение 1) от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията, респ. по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ПМС 197/15.06.2021 г. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение (неоспорено от страните) по назначената ССЕ, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон, правилно издирен и тълкуван от АССГ. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението е прието в коя част изводите на органа са опровергани. Решаващият съдебен състав правилно е интерпретирал доказателствената съвкупност, в резултат на което е достигнал до коректни правни изводи. Поради това касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за частична (в установената от съда част) материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Предвид изложеното следва да се приеме, че Административен съд София-град вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационните жалби), поради което постановеното от него решение трябва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационните жалби няма как да бъдат уважени и акцесорните им касаторови претенции за присъждане на направените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение