Решение № 9041 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2021 г.

Решение № 9041 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2021 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРПР) 2014 – 2020 г. и заместник-министър на труда и социалната политика, чрез процесуален представител – юрк. Д. Динев, срещу решение № 40 от 20.01.2021 г., постановено по адм. дело № 576/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, с което е отменено по жалба на община Борово негово Решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане № BG05 M90 P001-4. 001-0002/16 от 2.10.2020 г., в частта му по т. 2, с която се отказва верификация на разходи в размер на 6036, 77 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05 M90 P001-4. 001-0002/5 от 2.10.2018 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага съображения, че първостепенният съд е извършил контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. По същество намира, че сроковете, предвидени за провеждане на производство по реда на чл. 99 АПК, не са съобразени от съда при формулиране на решаващите му изводи, а същите имат преклузивен характер. Аргументира становище, че АС-Русе е смесил две паралелни административни процедури, а именно – по верификация, визирана в Глава Пета, раздел I от ЗУСЕСИФ, и по възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК. Не споделя и изводите на съда за несъответствие с целта на закона на оспорения акт. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното съдебното решение, с отхвърляне на първоинстанционната жалба на община Борово. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – община Борово, представлявана от кмета – В. Великов, със седалище в гр. Борово, ул. "Н. Вапцаров" № 1 А, чрез адв. Б. Жечев от Адвокатска колегия (АК) - Русе, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира сторените в касационното производство съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, съдът е отменил по жалба на община Борово Решение на ръководителя на УО (РУО) на ОПРПР 2014 – 2020 г. и заместник-министър на труда и социалната политика, за верификация по постъпило искане за окончателно плащане № BG05 M90 P001-4. 001-0002/16 от 2.10.2020 г., в частта му по т. 2, с която се отказва верификация на разходи в размер на 6036, 77 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с постановено влязло в сила Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05 M90 P001-4. 001-0002/5 от 2.10.2018 г. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че община Борово е бенефициер по сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по ОПРЧР 2014-2020 рег. № BG05 M90 P001-4. 001-0002-C01 по ОПРЧР 2014-2020, BG05 M90 P001-4. 001 "Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж", за изпълнение на проект BG05 M90 P001-4. 001-0002 "Иновативни подходи за предприемачество и стартиране на самостоятелна заетост в Община Борово". Общата стойност на предоставяната безвъзмездна финансова помощ (БФП) е 174 733, 64 лева. В качеството си на бенефициер общината е подала искане за междинно плащане № 2 за периода 2.01.2018 г. – 30.06.2018 г., за което е приложила документи, удостоверяващи извършените разходни операции. По искането административният орган се е произнесъл с издаването на Решение за верификация от 2.10.2018 г., с което е отказал да верифицира средства в общ размер на ЗЗ 592, 28 лева, включващи сумата от 5 958, 20 лева по бюджетно перо 1. 1 "Разходи за трудови и други възнаграждения", както и сумата от 1 369, 08 лева по бюджетно перо 1. 4 "Разходи за командировки на лица получаващи възнаграждение по т. 1. 1. ". Описаното решение не е било оспорено от общината и е влязло в законна сила. На 31.01.2019 г. общината е подала искане за окончателно плащане № 3, с което е заявила за верифициране 134 368, 18 лева разходи за периода 13.03.2018 г. – 31.12.2018 г., по което РУО на ОПРЧР 2014-2020 г. се е произнесъл с Решение от 27.05.2019 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане и за изменение на Решение за верификация BG05 M90 P001-4. 001-0002/5 от 2.10.2018 г. с рег. № BG05 M90 P001-4. 001-0002/6. По т. 2 от описаното решение е отказана верификацията на средства общ в размер на 17 176, 91 лева, подробно описани в пет подточки. По т. 3 от същото решение на основание чл. 99, ал. 2 от АПК е изменено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № BG05 M90 P001-4. 001-0002/5 от 2.10.2018 г., като е увеличен размерът на неверифицираните разходи с допълнително неверифицирани средства в размер на 594, 00 лв. по бюджетни пера 6. 1 и 7. 1. Това решение, в частта по т. 2. 1, т. 2. 2 и т. 2. 4 е било оспорено по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 383/2019 г. по описа на АС – Русе, и приключило с постановяване на Решение № 36/8.08.2019 г. С решението съдът уважил жалбата на Община Борово и отменил атакуваното решение от 27.05.2019 г. в оспорената му част – по т. 2. 1, т. 2. 2 и т. 2. 4, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението на АС-Русе е било предмет на касационна проверка по адм. д. № 12283/2019 г. по описа на ВАС, VІІ отд., което е приключило с постановяване на Решение № 9844/17.07.2020 г. ВАС е обезсилил решението по адм. д. № 383/2019 г. на АС – Русе в частта, с която е отменено решението за верификация от 27.05.2019 г. на УО на ОПРЧР по т. 2. 4, но само за разходите над 2 608 лв., а в останалата част решението на АС – Русе е оставено в сила. В изпълнение на влязлото в сила решение и след връщане на преписката административният орган е издал оспорения административен акт BG05 M90 P001-4. 001-0002/16 от 2.10.2020 г., с което по т. 2 е отказано верифицирането на сумата от 6 036, 77 лева. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, както и влязлото в сила Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с рег. № BG05 M90 P001-4. 001-0002/5 от 02.10.2018 г. Сумата, за която е постановен процесният отказ, е формирана, както следва: 3 086, 50 лева, предявени по б. ред 1. 1; 342, 27 лева, предявени по б. ред 1. 4 и 2 608 лв., предявени по б. ред 5. 5. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, с позоваване на конкретни фактически и правни основания, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил решението на РУО на ОПРЧР 2014-2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон, в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, и по спазването на законоустановената форма, чрез надлежно мотивиране на формулираното волеизявление с посочване на кореспондиращи помежду си фактически и правни основания. Спорно е и дали обжалваното решение отговаря на условията за допустимост на съдебните актове. Преди всичко, касационната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е допустимо. Противно на изложените от касатора доводи, съдът не е формулирал извод по отношение на законосъобразността на влязъл в сила административен акт. Предмет на образуваното пред АС-Русе съдебно производство е Решение за верификация по постъпило искане за окончателно плащане № BG05 M90 P001-4. 001-0002/16 от 2.10.2020 г., в частта му по т. 2, с която се отказва верификация на разходи в размер на 6036, 77 лева, а не визираното от касатора Решение за верификация на постъпило междинно искане за плащане от 8.10.2018 г., поради което и диспозитивът на съдебното решение и произтичащите от него последици не се явяват обвързващи спрямо цитирания акт от 8.10.2018 г., което е достатъчен аргумент за отхвърляне основателността на искането за отмяна на решението на АС-Русе поради твърдяната недопустимост. При извършена във връзка със заявеното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК касационна проверка, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че крайният на първостепенния съд за незаконосъобразност на атакувания административен акт е правилен. Като правно основание за постановяване на процесния отказ, е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, съгласно която разходите се считат за допустими, ако са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Органът, обаче, не е посочил коя разпоредба от приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство е нарушена, за да бъде определен разходът като недопустим. Липсата на правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Липсата на правно основание не дава възможност на съда да установи каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Той може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Тъй като в съдържанието на акта не е посочено годно правно основание, оспореният административен акт, както първостепенният съд правилно е приел, се явява материално незаконосъобразен. В случая не е налице пълна липса на правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочените като правни основания разпоредби не са годни да постигнат разпореденото. Тези пропуски в съдържанието на оспореното решение са съществени и обуславят неговата отмяна само на това основание. В тази връзка съдът поддържа съображенията, изложени в постановеното по аналогичен съдебен спор решение № 9844 от 17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12283/2019 г. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал решаващите си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след логически анализ на ангажираната доказателствена съвкупност, при вярно установена фактическа обстановка и приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на порока по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК жалбоподателят не сочи. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи служебно произнасяне по него. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на община Борово следва да бъдат присъдени такива в размер на 580. 00 (петстотин и осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение