Решение № 3137 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13178/2020 г.

Решение № 3137 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13178/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Р., от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. Т., срещу Решение № 4603/13.08.2020 г. постановено по адм. д. № 13119/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. По делото е постановено и Решение № 5167/7.10.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в оспорения съдебен акт относно изписването на датата на издаване на процесната заповед. В касационната жалби се развиват доводи за неправилност на съдебното решение без да се сочат конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с оглед влезлият в сила и приложен регулационен план, имотната граница между урегулираните имоти следва да бъде нанесена в кадастралната карта. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу оспорената заповед на Началника на Служба геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. София да бъде отхвърлена. Претендират се съдебни разноски. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответниците Началника на СГКК-София и Кмета на Район "Младост" при Столична община, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Ответникът – М. Б. -В. чрез процесуалният си представител адв. М. В., в писмен отговор и молба оспорва основателността на касационната жалба. Явява се лично в съдебното заседание и поддържа становището на адвоката си. Претендира заплащане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Административен съд-София град е сезиран с жалба на М. Б. -В. срещу Заповед № 18-9344/9.09.2019 г. издадена от Началника на Служба геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-35/9.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица проект № 15-649419/18.07.2019 г., състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор 68134.4094.2 с площ 8093 кв. м., начин на трайно ползване: второстепенна улица, собственост: Столична община, Район "Младост", след промяната с площ 8121 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 68134.4094.1186 с площ 1104 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), без данни за собственост, след промяната с площ 1065 кв. м.; поземлен имот с идентификатор 68134.4094.5784 с площ 1217 кв. м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), собственост: С. Р., Г. Р., след промяната с площ 1228 кв. м. С оспореното решение Административен съд – София-град е отменил заповедта на Началника на СГКК-София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при установяване на спор за материално право, непълнотата или грешката е следвало да бъде отразена в комбинирана скица и да бъде отстранена в кадастралната карта едва след решаване на спора по съдебен ред. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по издаване на процесната заповед е започнало по искане на касационният жалбоподател Г. Р. за изменение на КККР на гр. София състоящо се в отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, чрез привеждане на кадастралните граници на поземлени имоти с идентификатори 68134.4094.2, 68134.4094.1186 и 68134.4094.5784 в съответствие с тези по приложен регулационен план от 1967 г. Ответника по касационната жалба М. Б. -В. се легитимира като собственик на един от засегнатите с изменението имоти – ПИ с идентификатор 68134.4094.1186 по ККК. От приложената скица-проект към административната преписка се установява, че с изменението на кадастралната карта се променят границите на трите имота, като по отношение на имота на Б. -В., с одобрената промяна границите на имота й са изместени и общата площ на имота й се намалява. Това от своя страна обективира спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено. Нормата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР дава легална дефиниция за "непълноти и грешки" - несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР, на чието основание е издадена заповедта, действително предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, чрез отстраняване на непълноти и грешки като способ за поддържане на КККР в актуално състояние. Въпреки това, съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването им по съдебен ред. В тази хипотеза Началникът на служба геодезия, картография и кадастър следва да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър. Тази преценка в случая не е извършена от органа, независимо че исканото изменение предвижда промяна в границите и очертанията на поземлени имоти в КККР. Предвид на изложеното, обосновано и в съответствие в съответствие с материалния закон административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна. Настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. При този изход на делото касационният жалбоподател дължи направените и своевременно поискани разноски от ответника М. Б. -В.. Видно от представения Списък на разноските по чл. 80 ГПК и Договор за правна помощ същите са в размер на 900 лв., който размер следва да се присъди, тъй като въпреки направеното възражение за прекомерност, разноските са претендирани в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав